Д-р Мирослав Попов за депозираните оставки: Нещата опряха до кокал (АУДИО)

Нещата опряха до кокал, това което ни се обещава с години, да имаме търпение, че нещата ще се оправят, на практика няма реализация. Това заяви в интервю за радио “Добруджа” началникът на отделението по хирургия  в МБАЛ-Добрич д-р Мирослав Попов, който преди 3 дни заедно с колегите си д-р Красимир Николов, д-р Свилен Чаушев, д-р Найден Найденов и д-р Георги Вълчанов връчиха предизвестия за напускане. По думите на Попов това наистина е било много трудно решение. 
Като свободни професии, каквато е лекарската, решихме да  излезем  на свободния пазар на труда. Може би ще ни оценят нашия тежък и безкрайно отговорен труд в други градове или други държави. Всеки от нас подаде индивидуално предизвестие, посочи Попов. По думите му повишението  на заплатите  със 100  или 90  лева  от 1.01.2018 година всъщност е довело до падане на доходите им. В случая ние не говорим за плащане на една сметка в магазина, а за достойно заплащане. В болницата има такъв прецедент. Има отделения и колеги които получават двойни на нашите заплати, коментира хирургът.
Винаги гордостта на директорите на болницата е била, че нямат дългове, че излизаме на нула и че сме с малка печалба. За мен лично това е било „пирова“ победа. Именно ниските заплати позволяват задържане над повърхността и потупване по рамото за това,че нямаме дългове. В крайна сметка се стигаше до  изплащане на задълженията на някои болници, докато ние си оставахме на това ниво за което ни хвалеха в министерството, коментира Попов. По думите му няма никакъв инвестиционен принос от страна на МЗ за подновяване на апаратурата от която болницата има нужда. Както бяхме втори в България с въвеждане на безкръвните операции, до ден днешен си служим с апаратура, подарена ни от швейцарските  партньори, която си дойде ползвана поне  седем-осем години. Тази апаратура е поне на 25 години, посочи медикът.
Относно внесените от хирурзите предизвестия, Попов каза, че са оставили  вратата отворена. Време за размисъл на директора на болницата като материално отговорно лице. През последните шест месеца след многократни разговори и постоянни обещания не се получи резултат и подадохме заявленията за напускане. Пак казвам, отворени сме за предложения. След като могат да се намерят средства за други отделения, би трябвало да се намерят и за тези 5-6 човека. Тези хора наистина са на предела на силите си,  защото представете си, аз съм най-младият.
Другите колеги са в предпенсионна възраст. Не е вярно, че искаме 500 лева увеличение, искаме повече. Всички мои колеги владеят западни езици - немски, английски и френски. Две оферти в Германия с почасова ставка  за нашия стаж  е от 90 евро на час. Разположението, което даваш от дома си  е 50 евро на час. Моето разположение от дома е 30 стотинки. Часовата ми ставка около 2 евро. Разликата е огромна, а в същото време има и търсене в ЕС. Затова имаме свободна професия, като не ни оценяват тук за работа и отговорност, ще търсим друг път. Ще дойде ред да се пенсионираме и няма да ни стигат парите само за лекарства, защото и сега ги пием с шепи. Това е чисто финансова борба за оцеляване, добави д-р Мирослав Попов.
 

Аудио:

Коментирайте