Да положим цвете пред паметника на Ст.Караджа, апелират от общината

Днес, се навършват 174 години от рождението на Стефан Караджа – български национален герой, революционер и войвода. Община град Добрич приканва своите съграждани да поднесат цветя на неговия паметник.

Стефан Тодоров Димов /Стефан Караджа/ е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме, Ямболско, което днес носи неговото име. През 1844 г. в търсене на препитание семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен /дн. Леярово/, Ямболско, през 1846 г. се мести в Лудогорието, а година по-късно се настанява за постоянно в Северна Добруджа – първоначално в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, впоследствие в селата Бейдауд, Саръюрт и Потур и след 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. Още с пристигането си в града момчето се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принудено да го напусне. След като по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта и става революционер. Той участва като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. През нощта четата преминава р. Дунав, но тъй като още при дебаркирането си е забелязана от турски патрул, войводите провеждат военен съвет и решават да не обявят замисленото въстание, а да стигнат възможно най-бързо до Балкана. През следващите три дни те водят три последователни тежки сражения без никакъв отдих. Четвъртото е в местността Канлъдере край Вишовград /дн. село в Община Павликени/ на 10 юли. Тук четата попада под кръстосан противников огън. По време на боя Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе, където е осъден на смърт чрез обесване от съставения от Мидхад паша извънреден съд. На 31 юли 1868 г. Стефан Караджа умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.