Да си спомним за убитите преди 72 години от т.н.Народен съд в Добрич

Днес се навършват 72 години от изпълнение на  присъдите от Народния съд през 1945 година в Добрич. Кръстът паметник на мястото на разстрела най-вероятно и днес ще тъне в забрава без положено цвете. Народният съд в Добрич започва работа на 21 февруари 1945 г . Обвинени са 86 души – бивши полицаи и агенти, членове на организации като тази на запасните офицери, легионери, бранници, общественици, журналисти, издатели и редактори на периодични издания и др. Към този списък със задна дата са прибавени и имената на убити без съд още в първите дни след преврата –  като големите патриоти и талантливи журналисти, безстрашни бойци срещу румънската окупация на Южна Добруджа Любен Станчев и Яне Хаджиянев - Калиакренски. Това са хора, които с всяко свое дело, с всяка написана или изречена дума са служили само и единствено на България! 
Заседанията на народния съд продължават до 8 март 1945 г. Подсъдимите, които прекарват повече от 5 месеца в затвора, и там правят „самопризнания”, нямат никакъв шанс. Присъдите им са определени отдавна и то на друго място. Залата на тогавашното кино „Родина”, където заседава съдът, е строго охраняема, в нея се допускат само проверени хора. Присъдата е прочетена на 8 март 1945 г. и още същата вечер смъртниците са разстреляни и заровени в един общ гроб в края на старите добрички гробища, където днес е мемориалът на Хан Аспарух
Всъщност Добрич няма нужда от „народен съд”. И обикновен съд би могъл да накаже превишилите правата си полицаи и агенти при арестите и разпитите на участници в антифашистката въоръжена съпротива – повечето набедени от свои приятели, познати и съседи. В Добруджа почти няма партизанско движение, а реално няма и условия за това – планини, големи горски масиви. Към социалистическо-комунистическата идея се присъединяват главно занаятчии – зидари, шивачи, обущари, дърводелци и други, които са свързани и със селото.
А не бива да се забравя и привързаността на добруджанеца, до вчера румънски роб, към Цар Борис III – Обединителят.
На 20 февруари в Добрич излиза брой единствен на вестник „Народен съд” – орган на Окръжния комитет на Отечествения фронт в Добрич. Негов редактор е Тодор Ганчев, който е и първият главен редактор на в. „Добруджанска трибуна”. В уводната статия „Агентите на хитлеризма”, авторът призовава: „И днес, от свой съд, от Народния съд, изстрадалият български народ иска едно … ВЪЗМЕЗДИЕ! И то, убедени сме, ще бъде отразено в строгите, но справедливи присъди на Добричкия Народен съд.”
Цитирани са и думите на главния народен обвинител Георги Петров: „Народен съд! Народен съд над всички виновници и предатели – ето нестихващият лозунг, който се изтръгва от мощната снага на изстрадалия български народ. И нито крачка назад, нито миг на снизхождение на виновниците!”
За срам на юристите, кметът на Добрич Димитър Върбанов /адвокат/ в статията си „Народният съд, подсъдимите и защитата” призовава: „А защитниците на подсъдимите на 21 февруари ще трябва да помнят добре: да се държат и проявяват пред Народния съд само като отечественофронтоваци и подчертаващи в своите речи, че виновниците за катастрофата на България не могат да бъдат третирани с християнско милосърдие”. Според кмета излиза, че 86-те обвиняеми в Добрич са виновни за „националната катастрофа на България”, сякаш те са управлявали страната след като Германия напада СССР на 22 юни 1941 г.!
В този вестник има и още призиви за смъртно наказание, поместени са и „признания” на Любен Станчев, на Георги Семов, на Илия Карагьозов, на агенти и полицаи. Но няма и дума на какъв режим са подложени подсъдимите през 150-те дни в затвори и арести.
И в крайна сметка „народната” воля е изпълнена. Добричкият „народен съд” издава тежки присъди: 19 обвиняеми са осъдени на смърт, голямата част получават доживотни и многогодишни наказания, неколцина са обявени за невиновни. Присъдите се придружават от големи глоби /смъртните трябва да заплатят по 3 милиона лв./ Конфискувано им е и цялото имущество.

Коментирайте