Димитър Алексиев: Решения има, но няма организация в българското здравеопазване

- Каква е ситуацията в района на Генерал Тошево по отношение на здравеопазването и като пациенти, и като медицинска помощ, която им предлагате?
В нашата община сме с много населени места, за жалост останаха много малко хора по селата. Един автомобил е трудно да обходи всички села – обхожда ги, но се забавя. Сега за летния сезон са прикрепили към нашия регион 4 села от община Балчик. И представете си от село Кремена до село Росица или от село Кремена до село Спасово – това са много километри. Колкото и да караш, колкото и да се стараят хората – линейката не е на криле!   
- Което означава, че не ви достигат нито ресурси, нито хора, нито техника?
Хора има, но като техника мога да кажа, че имаме само един автомобил. И пак повтарям не ни стига. Понякога е много натоварено и когато се случи да влезеш от адрес в адрес, се случва едно застъпване. Пациентите и близките им имат правото да роптаят. Хората от селата не знаят да потърсят личен лекар, те винаги се обаждат на 112, защото знаят, че 112 ще се отзове. Това обаче, което дежурният трябва да направи, когато отиде на домашно посещение, е да прецени дали пациентът трябва да бъде транспортиран до Добрич, или трябва да бъде предписана рецепта. А след това идва и друг проблем – изписваме рецепта, но кой ще иде на възрастния човек да му вземе лекарствата. Има села в нашата община, които нямат магазин за хляб и от там започват останалите проблеми за здравеопазването.
 - И все пак къде остава ролята на личния лекар?
Личните лекари си залагат на техния договор към Здравна каса и казват „Аз съм до петък на работа, събота и неделя почивам, ако има нещо спешно, се обадете на 112, линейката идва и ви посещава“!
Друг проблем, който съм забелязал, е, че никой от личните лекари не изписва венозен или мускулен антибиотик – това им е най-голямата грешка. И все пак, не ги упреквам, но са прави, защото, ако антибиотикът се назначи на 3-4 пъти в деня, кой ще го сложи на пациента? Не останаха кадри, които да слагат по този начин антибиотици.
- Пациентите от селата имат ли различно отношение към медицинските екипи, в сравнение с тези от града?
Определено имат различно отношение, защото на село, когато видят линейката, казват „Ето идва спасението“, докато в градовете нещата стоят по съвсем друг начин. Всеки е научен да посети бърза помощ и от там тръгват проблеми и ще ви обясня защо става така – нямат лични здравни осигурителни вноски. Това става така, защото има все още хора, които залагат на принципа, че спешна помощ е длъжна да извърши услугата. Ако дойде един пациент с дископатия и го попиташ дали има личен лекар и отговорът е не и започва така да се реди пъзела – започват караниците, скандалите, ама сега да го оставим да умре ли, защото го болял кръста и т.н. И като попитаме от колко време те боли кръста и ни кажат от една седмица – ето, честито! За хубаво и за лошо се обаждат на 112 – правим каквото можем, всеки според възможностите си.
- За 38 години стаж, смятате ли че това се дължи на недостатъчна информация?
Не, не е недостатъчна информация. Аз ви казвам можем да коментираме и до сутринта за подобни проблеми, но щом един автомобил преди да мине годишен технически преглед е вкаран в системата с платения данък защо смятат, че ако се промени законът – може да не си е платил пенсионната вноска, но здравните вноски ще си ги платят, защото не се знае утре като пресече по пешеходната пътека какво може да се случи! Просто колкото и да говорим няма смисъл.
- А от страна на ресурси освен недостигът на транспорт от страна на лекарства как е положението?
От страна на лекарства, толкова години никога не сме имали проблеми. Не сме имали проблеми с доставките относно спешния шкаф. Нормата винаги се поддържа. Има си хора, които отговарят за това – дава се число, прави се заявка и се зарежда. Спешна помощ никога не е оставала без медикаменти!
- Как ще коментирате изказването на Тошко Йорданов за младите български лекари и бихте ли работили с чужденец, дошъл в България за 500 долара заплата?
По стара народна поговорка ще кажа така: „Изтърви питомото, да гониш дивото“. И така искам да попитам въпросния Тошко Йорданов – Вие, с какво ще подобрите качеството на здравното обслужване, като внесете медици от чужбина? Второ, искам да го попитам, той като депутат знае ли какви здравни осигурителни вноски плаща? И, трето – как разполага с личните си  здравни осигурителни вноски? Уверявам ви, че той няма да отговори. Аз не деля хората на партийна принадлежност – ако народните представители мислят за хората, да променят закона за здравната осигуровка и нека всеки сам да разполага с личните си здравни осигуровки. Хората сами трябва да решават какво да се случва с парите им.
- А младите лекари?
Да погледнем обучението на български парамедици и лекарски асистенти и след това за чужденците. Чужденец с висше образование, туко що завършил в България, идва в Спешна помощ, където е „закалката“, както едно време беше старата спешна помощ. А който е работил в селски здравен участък, там си всичколог –длъжен си да разбираш от педиатрия, от онкология, от хирургия. И така трябва да е с младите лекари. На нивото, на което подготвят лекарските асистенти, искат за изопачат нещата, тъй като нас фелдшерите все не ни признават, но ето още можем, вършим работа за 38 години стаж. Така че един чужденец, за да работи тук, трябва да е напълно наясно първо с езика, след това дали той наистина е съгласен с условието да работи за 500 долара. Това няма как да стане. Може да започнат изнудвания, кражби и един куп глупости. Може в най-трудния момент да каже „Аз работя за толкова пари, довиждане без мен сте“. Трябва да се питаме – дали ще спазват всичко? Аз категорично съм против чужденците работещи в България!
Нашите млади лекар избират специализация, но трябва да преминат през спешна помощ, защото там трябва да знаеш абсолютно всичко, защото в медицината 2+2 не прави 4, като в математиката – понякога прави 3 и половина или 4 и половина. Трябва да се сблъскат със случая, защото и да обясниш 100 пъти, докато не пипнеш с ръка – какъв медик си? Доктор по образование, а не може да сложиш един абокат? Когато искаш да се научиш, ще се научиш. Не да ставаш дистрибутор на лекарства и да идват тук с думите „Моето лекарство е по-добро“. А аз питам – това лекарство, което рекламирате, мога ли да го съчетая с един миорелаксант? Отговорът е „Не знам, трябва да попитам шефовете!“ и въпросът е изчерпан. Аз не ходя по екскурзии като награда от дистрибуторите за разлика от другите медицински лица. Стават дистрибутори, а ефектът за пациентите е никакъв.
Друг проблем, който от години се опитваме да решим, е темата за категория на труд. В  момента ние, изпълняващите медицинска служба, сме трета категория, винаги съм казвал, че трябва да се промени категорията на труд. Когато има едно пътно-транспортно произшествие, отива полиция, ако се наложи и пожарна, но винаги първо отиваме ние от бърза помощ и по този случай искам да кажа – хората, които работят на терен, за тях трябва да се промени законът и категорията на труд.
 - Как ще коментирате случаите с хосписите и възрастните хора?
Аз не мога да приема живи родители, които имат живи и трудоспособни наследници, да бъдат изпратени в подобни домово – старчески и хосписи. Да, не знаем каква съдба ни е отредена, но всеки трябва да прави каквото може. Болно ми става – родители в хоспис, а имат трудоспособни деца. Не мога да го приема за нормално и не знам защо държавата им налива пари на такива места.
- Какво искате да се промени поне малко в спешна помощ като организация или като финансиране?
Единственото ми желание е както личният лекар си прави отчета на всяко 30-о число в здравна каса и си получава хонорара, така и ние.
На всеки пациент попълвам фиш в два екземпляра и след това го качвам в системата. И на 30-о число в системата да се отчете -  въпросното медицинско лице е обслужило примерно 10 пациента и здравната каса да дръпне от личния лекар определената сума и да ги изпрати на медицинското лице, което го е обслужило. Ето къде е пъзелът. Всичко останало можем да го коментираме до сутринта. В едно предприятие, когато започне да се говори за пари и повишаване на заплати има някакъв проблем.
- Как за толкова години оставате мотивиран и продължавате да се мотивирате?
Най-голямата и единствена мотивация за мен е, когато видя пациента на вратата и той ми каже „Радвам се, че си ти“ или „Благодаря ти, знаех че ти ще ми свършиш работа“!
А да ви кажа в Генерал Тошево така стоят нещата, че много от личните лекари нямат възможност да отидат на място. Системата ги направи архивари и писарушки и казват „Обади се на Митко, той ще ти свърши работа“.

Интервю на Вяра Николова - стажант-репортер

Коментирайте