Деница Сачева – народен представител от ГЕРБ-СДС, областен координатор на ГЕРБ - Добрич, председател на комисията по труда и социалната политика в Народното събрание. От месец юни е вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
- Да започнем с нещо, което е от местно значение – поехте ангажимент за важен проект в Добрич, а именно – изграждането на индустриален парк. Ще има ли Добрич своя индустриален парк, госпожо Сачева?
Горещо се надявам, че този проект може да се реализира и да може да го видим в неговата цялост. В момента най-новото около индустриалния парк е, че този петък (18 юли – бел. ред.), когато приехме промени в държавния бюджет и по-скоро в Приложение 3, както ние го наричаме, приложението, в което са всички общински проекти, за индустриалния парк в Добрич вече може да се види, че вместо 12 млн. лв., ще видите числото 22 млн. лв. Така че се пускат допълнителни средства, общата стойност на този проект ще бъде 61 млн. лв. Към момента това, което знам е, че се работи по всички процедури, които са свързани с обявяването на поръчките, за изпълнение, вече е готова процедурата за инженеринг. Има подготвителна работа по останалите тръжни процедури. Очакваме да получим и съфинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но там индустриалният парк Добрич е първа резерва, така че все още не можем да потвърдим дали ще получим пари по тази линия. Ако не успеем да получим средства по ПВУ, като резервен вариант сме предвидили и финансиране през Българска банка за развитие. Така че знам, че цялата подготвителна документална работа, свързана с финансирането, е малко по-трудна за обяснение публично. Но във всеки случай от последната предизборна кампания до сега е свършена много подготвителна работа и наистина се надявам, че в най-скоро време ще започнем същинската работа по изграждане на парка.
- Не можем да говорим за някакви срокове, но все пак някакво близко бъдеще – година, две, три?
Догодина по това време се надявам вече да имаме резултати.
- Споменахте ПВУ, там има забавяне в усвояването на средствата. Ще стигнат ли в крайна сметка тези средства до общините? Подобна заявка беше дадена от премиера Росен Желязков съвсем наскоро.
Със сигурност! Това е целта. И неслучайно колегите от Министерски съвет, под ръководството на Томислав Дончев, успяха да предоговорят Плана за възстановяване и устойчивост. Има одобрение за ревизирана версия, така че да може да усвоим около 9 млрд. лв., което за бюджета на България е една доста сериозна сума. Същевременно, ние се намираме в период, в който трябва да мислим вече за края на оперативната програма, защото оперативните програми приключват пред 2027 година. Започнахме вече подготовка за това, което предстои в следващия програмен период. А за следващия програмен период, благодарение на това, че имаме правителство, имаме създадена устойчива среда и благодарение на това, че сме страна членка на еврозоната, може да се надяваме на много по-сериозни средства.
- Еврото е актуална тема за цялата страна. Много са страховете за хората, в много аспекти се говори за темата. Съвсем накратко да кажете, доколко са основателни страховете на хората. Евентуалната спекула на търговците ли буди притеснение или има други моменти, по които трябва да се работи, за да бъде добре организиран процесът? Освен това, заедно с еврото ние приемаме и европейски стандарти – това как ще се отрази? Ще се стигне ли в бъдеще до повишаване на такса смет например, на данъци, за да стигнем европейците?
Аз наистина се учудвам, защо хората винаги чертаят основно негативните сценарии. Защо не говорим за това, че влизането ни в еврозоната ще ни даде възможност ние да имаме по-високи доходи. Но тези високи доходи не се случват, разбира се, автоматично. Те се случват, защото, първо, ще има намалени разходи за българските производители, които ще изнасят. Ще има намалени лихви по кредитите, което не е без значение. Ще има възможност да влязат повече инвеститори в страната, защото инвеститорите не могат да влязат в страна, в която непрекъснато има избори и в която политическата нестабилност лесно може да бъде обърната във финансова криза. Но сега, дори да има политическа нестабилност в страната, еврозоната се явява щит, който осигурява гаранция за всеки един инвеститор, че парите му няма да потънат. Същото важи и за банковата система. Тя вече е много по-устойчива и всеки инвеститор, който иска да вложи парите си в България, по-малко ще гледа на това дали ние се караме в Парламента, дали сме девет партии или сме три. Всичко това – възможностите за инвестиции, за повече работни места, ще даде възможност за по-високи доходи. А колкото до това дали ще има спекула, дали ще има хора, които ще злоупотребят със ситуацията – сто процента! Ние нямаме съмнения в това, че вероятно ще има такива проблеми. Дискутираме непрекъснато, включително в рамките на Съвета за съвместно управление, в рамките на Министерски съвет колегите говорят по тези теми и въпроси не само по отношение на спекулата, но и по отношение на защитата на възрастните хора, когато ще обменят пари в малките населени места, да има допълнителни ресурси отстрана на Министерство на вътрешните работи, за да има защита, за хората, които ще обменят парите си в пощата – много казуси изследваме, които биха могли да бъдат рискови и за които ще трябва да има съответната защита. Аз призовавам всички български граждани, които са финансово грамотни, които имат по-възрастни родители или близки, да се погрижат за тях и да направят техния преход към еврото колкото се може по-плавно. Смятам, че хората ще намерят разумния баланс, който ще им даде възможност те да вървят една крачка напред, същевременно да има разумна финансова грамотност. Не отричам, че няма да има проблеми , но в никакъв случай не смятам, че проблемите са непреодолими. И съм твърдо убедена, че ако ние искаме в България да има икономическо развитие, ако не искаме България да бъде държава на втора скорост в ЕС, България трябва да бъде в еврозоната!
- Да върнем лентата назад с няколко месеца, когато избухна скандалът с нерегламентираните хосписи за настаняване на възрастни хора. В момента се извеждат и временно се настаняват в други домове възрастните хората, но това е временна мярка. Според Вас, как може да се реши този проблем, така че всички нуждаещи се от грижа да бъдат обхванати от системата след като няма достатъчно места?
Точно това е проблемът – търсенето надвишава предлагането. Този проблем няма да се реши, като стоим и чакаме периода, в който ще построим нови центрове за социални услуги и ще обучим хора, които да работят в тях. Предложенията, които аз направих, бяха да има национална програма. Знаете, че имаше такава програма към Агенцията по заетостта – наричаше се „Родители в заетост“, в която можеше да бъдат наемани безработни лица, които имат съответната квалификация или са близки роднини. И така родители да се върнат на работа, същевременно през програмата да се плаща тази услуга за детегледачка. В момента може да се направи подобна програма, има опити.
Също така, ако се внедрят технологичните възможности, защото, има редица технологични решения, които дават възможност, в зависимост от състоянието на човека да се прибягва до човешка намеса, тогава когато в действителност има заплаха за живота на човека, който е в домашна грижа. Много са опциите, но по тях трябва да се работи едновременно, защото няма една, която да е панацея. За някои семейства домашната грижа ще бъде решение на проблема, за други извеждането на човека от дома ще бъде важно, но ние категорично трябва да сложим край дори и да има насърчаване на частната инициатива за създаване на подобен тип социални услуги, то това категорично трябва да се случва по стандарт, по регламент, със съответните квалифицирани хора. Това, което се допуска в момента, заради огромната нужда да се създават такъв тип места, не бих ги нарекла места за настаняване, а по-скоро места за изтезание, такива неща не трябва да съществуват, защото те ще доведат до много дълбоки социални проблеми, които дори не можем да си представим в момента.
- Какъв е редът оттук нататък – ще предстои ли разглеждане, анализ, за да се случат някакви ефективни действия в тази посока?
Очакваме Министерството на труда и социалната политика, както и законодателните решения, които да сложат края на подобна практика със съответните наказания, който да бъдат увеличени в наказателния кодекс, така и конкретните предложения за бюджета за следващата година, които да се видят, защото ние не можем да продължаваме само с дейностите по разследване и откриване, защото в крайна сметка не е нормално Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика да разследват само подобни криминални случаи. От двете министерства очакваме конкретна политика.
- Пенсиите винаги са на дневен ред. В развитие там трябваше да станат промени, една пътна карта, която трябваше да начертае пътя на тези промени...
Срокът за това, тя да бъде представена, е декември. Така че вероятно дискусиите по нея ще започнат от януари следващата година. Много са експертните предложения, които сме получили, включително промяна на пенсионната формула, така че тя да води до по-висока адекватност на пенсионните плащания. Друга тема, която е изключително важна и свързана с пенсиите, е един законопроект свързан с мултифондовете. Това са т. нар. подфондове на фондовете за доброволно осигуряване, т.е. в момента всеки един от нас си избира втори стълб, в бъдеще идеята е всеки един от нас да избира вида инвестиция, в която да бъдат инвестирани парите му. Онези от нас, които са по-консервативни и може би с не толкова добра финансова култура, вероятно ще предпочетат по-консервативните инвестиции. Но има и хора с добро ниво на финансова грамотност, които биха могли да направят диверсифициран пакет от своите пенсионни спестявания, така че те да им дават по висока доходност. Смисълът е, че тези средства стоят в продължение на десетилетия във фондовете. И дори когато има по-рисково финансиране, би могло да бъде „санирано“ в хода на един такъв дълъг период. Ако е имало неблагоприятен период, след това може да възникнат серия от благоприятния събития и в крайна сметка общата доходност за периода да бъде по-висока. Но трябва да осмислим това, че наред с групата за тези, които са пенсионирани сега, ние трябва да се грижим за тези, които ще се пенсионират съвсем скоро. Колкото повече инвестиции има в общата финансова грамотност на хората, толкова по-добре е за техните бъдещи пенсионни спестявания.
- Вие, от почти месец сте вицепрезидент на парламентарната асамблея на Европа. Какви нови отговорности се появиха с това ново гласувано доверие?
На първо място, аз съм в ПАСЕ откакто станах народен представител. Между другото, Добрич винаги е бил добре представен в ПАСЕ, защото другите колеги от парламентарни групи, г-жа Мая Димитрова и г-жа Артена Нисова, в различни периоди, са били членове на делегацията. Сега членове на делегацията сме аз и Мая Димитрова. Тази организация е основно свързана с правата на човека, но там са институции като Европейския съд за правата на човека, Венецианската комисия, Европейския комисар за правата на човека – това е най-големият орган от европейските, защото в него членуват 46 държави, и за това е важно България да бъде не само добре представена, но и да може да защитава както националните, така и общоевропейските интереси. За нас приоритет в момента е България да бъде извадена от списъка „постмониторинг“. Тъй като този постмониторинг продължава вече 25 години, в някаква степен създава един образ на това, че България не е достатъчно добре развита държава, а ние бихме искали да кажем, че от началото на който е сложен този постмониторинг, ние сме направили значителни крачки в нашето развитие. Изключително важно е да получим това европейско признание. От друга страна, в ПАСЕ се дискутират теми, които може би за момента изгледат малко далечни за България, но понякога бъдещето е толкова близко до нас, че ни застига твърде бързо и идва моментът да ни хванат прекалено неподготвени. Една такава тема е например темата за изкуствения интелект и демокрацията. Изкуственият интелект, наред с възможностите, които ни дава да ставаме все по-добри и по-усъвършенствани професионалисти, за съжаление, увеличава възможностите за дезинформация, пропаганда, за множество фалшиви новини и видеа, които се произвеждат, а те значително биха влошили качеството на демокрацията.
- Все пак е признание, че бяхте избрана за вицепрезидент и имиджът на България е вече на малко по-различно ниво.
Със сигурност, но както може би сте забелязали, аз искам да правя конкретно неща, които наистина имат полза и смисъл. Може би не е добре да се изпада в крайност, но истината е, че в политиката аз най-малко се интересувам от имиджа си, повече съм се интересувала от това, което мога да направя конкретно и реално за хората.
.gif)
- Да започнем с нещо, което е от местно значение – поехте ангажимент за важен проект в Добрич, а именно – изграждането на индустриален парк. Ще има ли Добрич своя индустриален парк, госпожо Сачева?
Горещо се надявам, че този проект може да се реализира и да може да го видим в неговата цялост. В момента най-новото около индустриалния парк е, че този петък (18 юли – бел. ред.), когато приехме промени в държавния бюджет и по-скоро в Приложение 3, както ние го наричаме, приложението, в което са всички общински проекти, за индустриалния парк в Добрич вече може да се види, че вместо 12 млн. лв., ще видите числото 22 млн. лв. Така че се пускат допълнителни средства, общата стойност на този проект ще бъде 61 млн. лв. Към момента това, което знам е, че се работи по всички процедури, които са свързани с обявяването на поръчките, за изпълнение, вече е готова процедурата за инженеринг. Има подготвителна работа по останалите тръжни процедури. Очакваме да получим и съфинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но там индустриалният парк Добрич е първа резерва, така че все още не можем да потвърдим дали ще получим пари по тази линия. Ако не успеем да получим средства по ПВУ, като резервен вариант сме предвидили и финансиране през Българска банка за развитие. Така че знам, че цялата подготвителна документална работа, свързана с финансирането, е малко по-трудна за обяснение публично. Но във всеки случай от последната предизборна кампания до сега е свършена много подготвителна работа и наистина се надявам, че в най-скоро време ще започнем същинската работа по изграждане на парка.
- Не можем да говорим за някакви срокове, но все пак някакво близко бъдеще – година, две, три?
Догодина по това време се надявам вече да имаме резултати.
- Споменахте ПВУ, там има забавяне в усвояването на средствата. Ще стигнат ли в крайна сметка тези средства до общините? Подобна заявка беше дадена от премиера Росен Желязков съвсем наскоро.
Със сигурност! Това е целта. И неслучайно колегите от Министерски съвет, под ръководството на Томислав Дончев, успяха да предоговорят Плана за възстановяване и устойчивост. Има одобрение за ревизирана версия, така че да може да усвоим около 9 млрд. лв., което за бюджета на България е една доста сериозна сума. Същевременно, ние се намираме в период, в който трябва да мислим вече за края на оперативната програма, защото оперативните програми приключват пред 2027 година. Започнахме вече подготовка за това, което предстои в следващия програмен период. А за следващия програмен период, благодарение на това, че имаме правителство, имаме създадена устойчива среда и благодарение на това, че сме страна членка на еврозоната, може да се надяваме на много по-сериозни средства.
- Еврото е актуална тема за цялата страна. Много са страховете за хората, в много аспекти се говори за темата. Съвсем накратко да кажете, доколко са основателни страховете на хората. Евентуалната спекула на търговците ли буди притеснение или има други моменти, по които трябва да се работи, за да бъде добре организиран процесът? Освен това, заедно с еврото ние приемаме и европейски стандарти – това как ще се отрази? Ще се стигне ли в бъдеще до повишаване на такса смет например, на данъци, за да стигнем европейците?
Аз наистина се учудвам, защо хората винаги чертаят основно негативните сценарии. Защо не говорим за това, че влизането ни в еврозоната ще ни даде възможност ние да имаме по-високи доходи. Но тези високи доходи не се случват, разбира се, автоматично. Те се случват, защото, първо, ще има намалени разходи за българските производители, които ще изнасят. Ще има намалени лихви по кредитите, което не е без значение. Ще има възможност да влязат повече инвеститори в страната, защото инвеститорите не могат да влязат в страна, в която непрекъснато има избори и в която политическата нестабилност лесно може да бъде обърната във финансова криза. Но сега, дори да има политическа нестабилност в страната, еврозоната се явява щит, който осигурява гаранция за всеки един инвеститор, че парите му няма да потънат. Същото важи и за банковата система. Тя вече е много по-устойчива и всеки инвеститор, който иска да вложи парите си в България, по-малко ще гледа на това дали ние се караме в Парламента, дали сме девет партии или сме три. Всичко това – възможностите за инвестиции, за повече работни места, ще даде възможност за по-високи доходи. А колкото до това дали ще има спекула, дали ще има хора, които ще злоупотребят със ситуацията – сто процента! Ние нямаме съмнения в това, че вероятно ще има такива проблеми. Дискутираме непрекъснато, включително в рамките на Съвета за съвместно управление, в рамките на Министерски съвет колегите говорят по тези теми и въпроси не само по отношение на спекулата, но и по отношение на защитата на възрастните хора, когато ще обменят пари в малките населени места, да има допълнителни ресурси отстрана на Министерство на вътрешните работи, за да има защита, за хората, които ще обменят парите си в пощата – много казуси изследваме, които биха могли да бъдат рискови и за които ще трябва да има съответната защита. Аз призовавам всички български граждани, които са финансово грамотни, които имат по-възрастни родители или близки, да се погрижат за тях и да направят техния преход към еврото колкото се може по-плавно. Смятам, че хората ще намерят разумния баланс, който ще им даде възможност те да вървят една крачка напред, същевременно да има разумна финансова грамотност. Не отричам, че няма да има проблеми , но в никакъв случай не смятам, че проблемите са непреодолими. И съм твърдо убедена, че ако ние искаме в България да има икономическо развитие, ако не искаме България да бъде държава на втора скорост в ЕС, България трябва да бъде в еврозоната!
- Да върнем лентата назад с няколко месеца, когато избухна скандалът с нерегламентираните хосписи за настаняване на възрастни хора. В момента се извеждат и временно се настаняват в други домове възрастните хората, но това е временна мярка. Според Вас, как може да се реши този проблем, така че всички нуждаещи се от грижа да бъдат обхванати от системата след като няма достатъчно места?
Точно това е проблемът – търсенето надвишава предлагането. Този проблем няма да се реши, като стоим и чакаме периода, в който ще построим нови центрове за социални услуги и ще обучим хора, които да работят в тях. Предложенията, които аз направих, бяха да има национална програма. Знаете, че имаше такава програма към Агенцията по заетостта – наричаше се „Родители в заетост“, в която можеше да бъдат наемани безработни лица, които имат съответната квалификация или са близки роднини. И така родители да се върнат на работа, същевременно през програмата да се плаща тази услуга за детегледачка. В момента може да се направи подобна програма, има опити.
Също така, ако се внедрят технологичните възможности, защото, има редица технологични решения, които дават възможност, в зависимост от състоянието на човека да се прибягва до човешка намеса, тогава когато в действителност има заплаха за живота на човека, който е в домашна грижа. Много са опциите, но по тях трябва да се работи едновременно, защото няма една, която да е панацея. За някои семейства домашната грижа ще бъде решение на проблема, за други извеждането на човека от дома ще бъде важно, но ние категорично трябва да сложим край дори и да има насърчаване на частната инициатива за създаване на подобен тип социални услуги, то това категорично трябва да се случва по стандарт, по регламент, със съответните квалифицирани хора. Това, което се допуска в момента, заради огромната нужда да се създават такъв тип места, не бих ги нарекла места за настаняване, а по-скоро места за изтезание, такива неща не трябва да съществуват, защото те ще доведат до много дълбоки социални проблеми, които дори не можем да си представим в момента.
- Какъв е редът оттук нататък – ще предстои ли разглеждане, анализ, за да се случат някакви ефективни действия в тази посока?
Очакваме Министерството на труда и социалната политика, както и законодателните решения, които да сложат края на подобна практика със съответните наказания, който да бъдат увеличени в наказателния кодекс, така и конкретните предложения за бюджета за следващата година, които да се видят, защото ние не можем да продължаваме само с дейностите по разследване и откриване, защото в крайна сметка не е нормално Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика да разследват само подобни криминални случаи. От двете министерства очакваме конкретна политика.
- Пенсиите винаги са на дневен ред. В развитие там трябваше да станат промени, една пътна карта, която трябваше да начертае пътя на тези промени...
Срокът за това, тя да бъде представена, е декември. Така че вероятно дискусиите по нея ще започнат от януари следващата година. Много са експертните предложения, които сме получили, включително промяна на пенсионната формула, така че тя да води до по-висока адекватност на пенсионните плащания. Друга тема, която е изключително важна и свързана с пенсиите, е един законопроект свързан с мултифондовете. Това са т. нар. подфондове на фондовете за доброволно осигуряване, т.е. в момента всеки един от нас си избира втори стълб, в бъдеще идеята е всеки един от нас да избира вида инвестиция, в която да бъдат инвестирани парите му. Онези от нас, които са по-консервативни и може би с не толкова добра финансова култура, вероятно ще предпочетат по-консервативните инвестиции. Но има и хора с добро ниво на финансова грамотност, които биха могли да направят диверсифициран пакет от своите пенсионни спестявания, така че те да им дават по висока доходност. Смисълът е, че тези средства стоят в продължение на десетилетия във фондовете. И дори когато има по-рисково финансиране, би могло да бъде „санирано“ в хода на един такъв дълъг период. Ако е имало неблагоприятен период, след това може да възникнат серия от благоприятния събития и в крайна сметка общата доходност за периода да бъде по-висока. Но трябва да осмислим това, че наред с групата за тези, които са пенсионирани сега, ние трябва да се грижим за тези, които ще се пенсионират съвсем скоро. Колкото повече инвестиции има в общата финансова грамотност на хората, толкова по-добре е за техните бъдещи пенсионни спестявания.
- Вие, от почти месец сте вицепрезидент на парламентарната асамблея на Европа. Какви нови отговорности се появиха с това ново гласувано доверие?
На първо място, аз съм в ПАСЕ откакто станах народен представител. Между другото, Добрич винаги е бил добре представен в ПАСЕ, защото другите колеги от парламентарни групи, г-жа Мая Димитрова и г-жа Артена Нисова, в различни периоди, са били членове на делегацията. Сега членове на делегацията сме аз и Мая Димитрова. Тази организация е основно свързана с правата на човека, но там са институции като Европейския съд за правата на човека, Венецианската комисия, Европейския комисар за правата на човека – това е най-големият орган от европейските, защото в него членуват 46 държави, и за това е важно България да бъде не само добре представена, но и да може да защитава както националните, така и общоевропейските интереси. За нас приоритет в момента е България да бъде извадена от списъка „постмониторинг“. Тъй като този постмониторинг продължава вече 25 години, в някаква степен създава един образ на това, че България не е достатъчно добре развита държава, а ние бихме искали да кажем, че от началото на който е сложен този постмониторинг, ние сме направили значителни крачки в нашето развитие. Изключително важно е да получим това европейско признание. От друга страна, в ПАСЕ се дискутират теми, които може би за момента изгледат малко далечни за България, но понякога бъдещето е толкова близко до нас, че ни застига твърде бързо и идва моментът да ни хванат прекалено неподготвени. Една такава тема е например темата за изкуствения интелект и демокрацията. Изкуственият интелект, наред с възможностите, които ни дава да ставаме все по-добри и по-усъвършенствани професионалисти, за съжаление, увеличава възможностите за дезинформация, пропаганда, за множество фалшиви новини и видеа, които се произвеждат, а те значително биха влошили качеството на демокрацията.
- Все пак е признание, че бяхте избрана за вицепрезидент и имиджът на България е вече на малко по-различно ниво.
Със сигурност, но както може би сте забелязали, аз искам да правя конкретно неща, които наистина имат полза и смисъл. Може би не е добре да се изпада в крайност, но истината е, че в политиката аз най-малко се интересувам от имиджа си, повече съм се интересувала от това, което мога да направя конкретно и реално за хората.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.69586 BGN
1 GBP = 2.26108 BGN
1 CHF = 2.10191 BGN
