Юри Чарийски - от Камен бряг до Мароко и обратно

Фотографът Юри Чарийски представи в Шабла своята визуална история от Камен бряг до Мароко и обратно – едно пътешествие, уловено през обектива, но преживяно със сърце и душа.В студиото на медийна група „Добруджа“ известният фотограф от Добрич, който от много години живее в Австрия, разказа за това емоционално пътуване на мотоциклет из арабския свят. 
 
- Разкажете ни за това пътуване – кога и как го планирахте, кога се осъществи то?
Де факто, това са две пътувания до Мароко. Първото беше през 2023 година, а второто – през тази. И двете пътувания бяха много интересни, с много премеждия. Но в крайна сметка едно пътешествие се запомня благодарение на премеждията и всичко, което се случва по пътя.
- Да започнем от там – защо Мароко?
Това е много хубав въпрос. Зададоха ми го и на презентацията в Шабла. Като студент във Виена, преди много години, ми попадна едно списание, в което имаше статия за Ел Фна – прословутия пазар в Маракеш. Това много ме впечатли и си казах – един ден ще отида на това място, за да го видя какво представлява. И ето, след толкова години, осъществих една от мечтите си. Човек все пак трябва да гони някакви цели в живота си.
- Колко сериозна подготовка трябва, за да поеме човек едно такова предизвикателство?
Хората обикновено си мислят, че трябва много сериозна подготовка, много средства... Нищо подобно! Просто човек трябва да реши и да тръгне. Най-важното е да направиш първата крачка. След това става много по-лесно. Винаги съм казвал: „Искам ли, значи мога!“.
И друго важно – не трябва да отиваш негативно настроен. Да си наясно, че отиваш в друга държава и попадаш в съвсем различен свят. А там хората са страшно любезни и учтиви.
Хубаво е и човек да тръгне подготвен – да е прочел нещо, да знае къде отива и какво иска да види. А това не е никакъв проблем в дигиталните времена, в които живеем. Пишеш в Гугъл „10-те най-добри места за посещение в Мароко“ и си избираш къде искаш да отидеш и какво можеш да посетиш. Всичко е толкова лесно.

- Тоест, сте имал предварително предначертан маршрут, по който сте се движил?
Да, донякъде имах, но когато тръгнах, малко го поизмених. Ако мога да го нарека „гъвкав маршрут“, защото следвах главния, но по пътя научаваш за близки интересни места, които имаш възможност да видиш и се случва да мръднеш наляво-надясно от основния маршрут.
- В началото споменахте премеждията. Може ли да влезем в конкретика и да ни разкажете някоя интересна ситуация по пътя?
От първия момент се започва с премеждията. Аз се имам за майстор на спестяванията, но обикновено се случва точно обратното. (смее се) При първото пътуване от Камен бряг отидох до Варна, за да кача мотора на една платформа при приятел, който пътува за Виена, а аз тръгнах със самолет. Естествено, багажът беше на мотора – каска, куфари, комуникации... И идва моторът във Виена – без каска, без багажа, без нищо. И ето – още с тръгването бях 1500 евро назад.
- Как Ви посрещна Мароко, какво беше времето там, все пак сте на мотори?
Ние тръгнахме на 2 март. Когато минахме през Алпите, трябваше да преодоляваме буря, дъжд, сняг, но не можехме да спрем, защото гоним ферибота на Генуа.

В Мароко времето беше добре, а когато слязохме на юг, към пустинята, температурите бяха над 30 градуса. Това е една от трудностите на подобно пътуване, защото тръгваш от Европа при студено време, а в Мароко е топло. И задължително трябват дебели дрехи, типични за моторджиите, които впоследствие да съблечеш и смениш. Всичко това трябва предварително да си го обмислил, за да не носиш тежък багаж.
- Какво можете да ни разкажете за живота в Мароко? Освен, че е много различна страна от България, но и в самата нея има големи разлики. Например столицата Рабат е един много различен град от Казабланка...
По принцип, големите градове не са интересни. Казабланка е много хубав, лъскав, европейски град. С една голяма бяла джамия на самия бряг на окена и всъщност от там е и името на града – „каза бланка“ или бяла къща.
Рабат също е много красив, но интересното започва от вътрешността, от Маракеш. Интересни са малките градчета, селата. Интересни са със смесицата между арабско и европейско. Мароко е била френска колония, но в същото време е и много близо до Испания.
Ще посоча и друг много интересн град – това е Есауира. Градът е разположен на крайбрежието на Атлантическия океан и през лятото, когато в Мароко е много горещо, в Есауира е прохладно. Това е малко хипи град, посещаван от много интересни и нестандартни хора. Самият Джими Хендрикс е имал къща там. Боб Марли е ходил често в Есауира.
Разбира се, не можем да не споменем Маракеш. Там човек изпитва културен шок. Особено ако не си посещавал Африка или арабските страни и кацнеш със самолет директно от Европа в Маракеш, сякаш те удря ток. Попадаш буквално в приказките от 1001 нощ. Имаш чувството, че си във филм, че това не е реално. Препоръчвам го на всеки.
Като цяло съм много, много очарован от тази държава и от хората, които са изключително любезни и във всеки един момент са готови да ти помогнат.

- А на какъв език осъществявахте комуникацията с местните хора?
Старите хора говорят френски. В училищата също учат френски, но хора като мен, които не сме учили френски, нямахме никакви проблеми с английския. Даже и да попаднеш на някого, който не разбира английски, пак успявахме да се разберем. Езикът не беше никакъв проблем. Нещата винаги се получават, просто човек трябва да преодолее страховете си.
Децата ми често ме питат: „На 70 години стана, няма ли да се спреш вече?“. Веднъж ги събрах, извадих една рулетка и ги попитах, колко е средната продължителност на човешкия живот. „Около 80 години“, отговориха те. Разпънах рулетката на 80 сантиметра и им показах колко ми остават от 70 до 80. Дори и да са 10 години, а може и повече, как да съм сигурен в колко от тези години ще съм с главата си. И от тогава спряха да ми правят изречения.
- А това означава ли, че вече имате идея за следващата дестинация?
О, разбира се. Идеята е в главата ми, всъщност те са много идеи, но първата е още сега, след месец ще отида до съседна Турция, за да видя Кападокия. Отдавна съм си го поставил за цел, но сега е много горещо. Най-подходящо е да се отиде септември-октомври.
След това се каня отново да отида до Мароко, а дори и още по на юг – до Мавритания. Пък ще видим, може да се стигне и до Сенегал и Гамбия.
- Нека да се върнем към отправната точка – Камен бряг. Представянето на това пътешествие се случи в Зеления образователен център в Шабла. Защо избрахте това място?
Благодаря и за този хубав въпрос. Чисто и просто в Камен бряг няма читалище в момента. Там събориха старата сграда, направиха нова, но това не е сграда, а сложиха едни контейнери. За мен това е нефункционално, още повече за читалище, тъй като там и двама-трима човека да влязат, стават много. Това читалище няма зала, не знам до кога ще е така и няма къде да се случи подобно събитие. А читалището в Камен бряг развива много сериозна дейност, навремето правехме презентации, изложби, представяния, но сега просто няма къде.
- А изместиха ли тези пътувания фотографията на малко по-заден план?
Има нещо такова, да. Аз съм професионален рекламен фотограф и като такъв се пенсионирах. Но в последните 10 години преди пенсионирането нямаше ден, в който да не снимам. Просто бях пренаситен от това. И трябваше да минат две години преди отново да хвана камерата, за да снимам внуците си или нещо друго. Така че тази презентация не претендира да е арт фотография, а просто документална фотография на едно пътуване. А и е много трудно да носиш със себе си професионална техника по пътя, особено с мотор.

Коментирайте