Да сурвакаме за здраве

Сурвакането е български народен обичай, изпълняван на празника Сурваки. Сурваки, Сурва или Васильовден отбелязва началото на новата календарна година. Празникът е познат във всички български етнически територии. Сурвакането започва в ранните часове на Васильовден, който се отбелязва през първия ден от новата година.  Произходът на обичая сурвакане е спорен, но се смята, че има древен предхристиянски характер. Името на обичая (сурвакане) идва от името на магическата пръчка – сурвачка или сурвакница, както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!). Те са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.

В основата на думата "сурвакане" стои коренът "сур" , което означава "огнен" и се свързва с раждането на новото слънце. Основният обичай на Сурваки е т. нар. сурвакане. Група малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на семейството със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие.

Сурвачките са направени от дрян – най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Украсявали ги с нанизи от пуканки, царевица или други семена. Те се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите.

Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие.

Коментирайте