– Г-н Костадинов, добре дошли в студиото на медийна група „Добруджа“...
Благодаря. За мен е удоволствие да бъда тук. Радвам се, че поканата Ви съвпадна с престоя ми в Добрич. Винаги се връщам с удоволствие в родния си град, макар че от години живея и работя в София.
– И аз се радвам, че сте тук. Повечето ни разговори през годините бяха по телефона, тъй като живеете в София, но винаги сте поддържали връзка с Добрич. Поводът за поканата е поредният опит, така да го наречем, за ограничаване на дейността на Комисията по досиетата. Вече не сте неин председател – от края на миналата година постът беше поет от Пламен Тончев. Вие, обаче ръководихте комисията в продължение на 18 години. Как приехте новината, че се обсъжда прекратяване или ограничаване на дейността ѝ?
Разбира се, с разочарование. В продължение на 18 години работихме с убеждението и надеждата, че поставяме началото на един процес, който трябва да бъде доведен докрай. Знаехме, че едва ли всичко ще бъде завършено по време на нашия мандат, но вярвахме, че след нас работата ще продължи. Затова подобни намерения не могат да не ни тревожат. Разбира се, нека подчертая, че засега говорим за намерения. Надявам се разумът да надделее и процесът да не бъде прекъснат.
– Не за първи път се прави подобен опит. Колко пъти различни управляващи са опитвали да ограничават комисиятя?
Многократно е имало такива опити. Спомням си един документален филм, който направихме с журналиста Христо Христов по повод 10-годишнината на комисията. Още тогава бяхме преброили около десетина сериозни опита, чрез различни парламентарни инициативи – или да бъде закрита комисията, или да се ограничи нейната дейност.
Имаше и предложения архивът да бъде прехвърлен към Държавна агенция „Архиви“. Благодарение на активната позиция на народни представители като Мартин Димитров, Методи Андреев и други, Законът беше защитен и тези намерения не се реализираха.
– Нека припомним, че Вие участвахте и в изработването на самия Закон за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност...
Като народен представител имах възможността да участвам в подготовката на закона в 40-ото Народно събрание. Тогава бяха депутат от Добрички регион. Дискусиите бяха много тежки. Имаше сериозни спорове по редица текстове. Дори приемането му в пленарната зала беше временно спряно, след което обсъжданията продължиха с допълнителни предложения.
В крайна сметка законът беше приет през 2006 година, а през април 2007 година беше избран първият състав на Комисията по досиетата и започнахме реалната работа.
– Наскоро Екатерина Бончева – един от най-активните членове на комисията през всичките тези години, публикува гневно послание, в което припомни, че комисията е работила 18 години без скандали, изградила е архив с близо 15 километра документи, издала е десетки сборници и е осигурила достъп до хиляди архивни материали. Тя обаче поставя и въпроса – защо именно сега се правят опити тази дейност да бъде прекратена?
Позволете ми първо да благодаря на Екатерина Бончева. Заедно работихме през всичките тези години като истински екип. Независимо че членовете на комисията бяха избрани по предложение на различни политически сили, всички имахме една обща цел – да изпълним закона и да осигурим достъп до архивите. По моя лична оценка успяхме да изпълним около 80-85 процента от задачите, които законодателят беше поставил.
Кой има интерес тази дейност да бъде прекратена? Според мен това са същите среди, които и преди не желаеха комисията да работи ефективно. Голяма част от пряко засегнатите вече не са между живите, но има техни наследници, близки и хора, които не желаят тази тема да продължава да бъде публична.
- Официалният аргумент, който се изтъква, е финансов...
Това са несериозни аргументи. Ако не ме лъже паметта, годишният бюджет на комисията е около два милиона и половина евро. В тази сума влизат заплати, издръжка, капиталови разходи и всичко необходимо за функционирането ѝ. За сравнение – бюджетът на други държавни институции е многократно по-голям. Затова не мисля, че финансовият аргумент е истинската причина.
– Първият председател на комисията Методи Андреев тези дни също коментира темата и заяви, че вижда в тези действия своеобразен реваншизъм. Споделяте ли това мнение?
До голяма степен споделям това мнение. Има хора, които никога не приеха факта, че архивите бяха отворени и че обществото получи достъп до тази информация. Именно това неудобство, според мен, стои в основата на подобни инициативи.
– Това означава ли, че някой се опитва да затвори една страница от историята, преди тя да е била прочетена докрай?
Да, точно това означава. Както вече казах, според моята оценка изпълнихме около 80 процента от задачите, възложени ни със закона. Остава още работа и именно тя не бива да бъде прекъсвана.
Едно от най-големите ни постижения беше събирането на архива. Днес той съдържа повече от 15 километра архивни документи. Осигурихме им подходящ дом и създадохме архивохранилище, което спокойно може да бъде определено като европейско по своите стандарти.
Получихме висока оценка и от наши чуждестранни колеги. Особено ценна за мен беше оценката на германските специалисти. Те споделиха, че организацията, подредбата и начинът, по който сме изградили архива, в някои отношения дори надхвърля техния модел. А германският архив винаги е бил еталон за подобен тип институции.
Освен това комисията изпълни и другата си основна задача – установи принадлежността към Държавна сигурност на лицата, заемащи публични длъжности – от най-висшите държавни институции до всички категории, предвидени в закона.
– Методи Андреев постави и друг въпрос. Той припомни, че още през 2024 година законът беше разширен така, че комисията да проверява и собствениците на фирми, спечелили обществени поръчки на държавно и общинско ниво. По думите му, тази дейност така и не е започнала.
Не започна, защото просто не стигна времето до края на нашия мандат. Надявах се, че следващият състав ще продължи с темпото, което бяхме наложили през годините. Не смятам обаче, че именно това е основната причина за сегашните предложения. Истинската причина според мен е друга – неудобството от разкриването на документите. Все още има хора, които не желаят тези архиви да бъдат четени професионално и без политически пристрастия. А именно такъв прочит е необходим, за да може обществото да направи обективна оценка на миналото.
За съжаление времето не ни стигна да подготвим и един цялостен аналитичен прочит на натрупаните документи – нещо, което би било особено полезно за бъдещите поколения.
– През годините комисията беше подложена и на различни форми на натиск.
Да, още от самото начало. Спомням си ограниченията в бюджета, които бяха въведени по време на финансовия министър Симеон Дянков. Независимо от това, се мобилизирахме и успяхме да запазим темпото на работа.
Получавахме подкрепа и от народни представители, които разбираха значението на тази дейност. Водехме тежки битки и по отношение на законодателството, и в съдебната практика.
Имаше периоди, в които се правеха опити чрез административни процедури да се затрудни работата на комисията. Налагаше се непрекъснато да защитаваме закона и неговия смисъл.
– Сега се обсъжда и вариант комисията да не бъде закрита изцяло, а да бъде значително намален нейният щат.
Според мен това практически ще доведе до същия резултат. Колегата Екатерина Бончева правилно каза, че тази работа е изключително трудоемка.
Ще използвам една аналогия. Обичам шаха. Добрият шахматист може понякога да постигне победа и с малко фигури, но има граници, отвъд които това вече е невъзможно.
Същото важи и за комисията. Години наред работехме с ограничени средства и сравнително малък състав. Ако щатът бъде допълнително намален, изпълнението на закона просто ще стане невъзможно.
– Редно ли е сега този огромен архив да бъде прехвърлен в Държавна агенция „Архиви“?
Според мен – не. Още при обсъждането на закона този въпрос беше предмет на сериозни дебати. Неслучайно беше взето решение архивът на Комисията по досиетата да бъде специализиран архив. Това не е обикновен държавен архив. Той съдържа документи със специфичен характер и затова режимът на тяхното съхранение трябва да бъде различен.
Ако този архив бъде включен в общия Държавен архивен фонд, управлението му ще се извършва по съвсем друг ред. Там решенията се вземат в рамките на система, която е подчинена на изпълнителната власт. Теоретично, винаги може да бъде създадена експертна комисия, която да прецени, че определени документи вече нямат историческа стойност и могат да бъдат бракувани. Именно това е една от най-големите опасности.
– Смятате ли, че съществува реален риск от унищожаване на документи?
Това е най-голямата заплаха, която искам да споделя в ефир. Още когато започнахме да събираме архивите, получихме множество предложения да бъдат унищожени силно повредени или непълни документи. Имаше експерти, които смятаха, че част от тях вече нямат практическа стойност. Моята позиция беше категорична. Докато аз съм председател на Комисията по досиетата, няма да бъде унищожен нито един лист. И до днес смятам, че това беше правилното решение.
– Често съм чувала репликата: „Стига вече с тези досиета. Хората се умориха да слушат за тях.“ Защо, според Вас, не трябва да спираме да говорим по тази тема?
Защото истината все още не е разказана докрай. Макар да прекарах 18 години и половина в този архив, аз самият открих факти, които не познавах. Аз лично останах много изненадан от някои факти. За мен особено важни бяха документите, свързани с икономическите процеси. Именно там могат да бъдат открити обяснения за част от икономическите проблеми, през които България премина през годините на прехода. Затова смятам, че този процес не бива да бъде прекъсван точно сега. Намираме се почти на финалната права.
– Смятате ли, че трябва да бъдат извършени и проверките, предвидени в последните промени на закона – за собствениците и ръководителите на фирми, получили обществени поръчки?
Да, категорично. Законът трябва да бъде изпълнен докрай. Обществото има право да знае кой кой е, как е протекъл преходът и кои хора са участвали в изграждането на икономическите и политическите зависимости след промените.
Но това не бива да бъде политически процес. Не трябва да се превръща и в съревнование между историци или изследователи – кой пръв ще направи сензационно разкритие. Необходим е професионален, обективен и безпристрастен прочит на документите. Само така обществото може да направи собствените си изводи.
.gif)
Благодаря. За мен е удоволствие да бъда тук. Радвам се, че поканата Ви съвпадна с престоя ми в Добрич. Винаги се връщам с удоволствие в родния си град, макар че от години живея и работя в София.
– И аз се радвам, че сте тук. Повечето ни разговори през годините бяха по телефона, тъй като живеете в София, но винаги сте поддържали връзка с Добрич. Поводът за поканата е поредният опит, така да го наречем, за ограничаване на дейността на Комисията по досиетата. Вече не сте неин председател – от края на миналата година постът беше поет от Пламен Тончев. Вие, обаче ръководихте комисията в продължение на 18 години. Как приехте новината, че се обсъжда прекратяване или ограничаване на дейността ѝ?
Разбира се, с разочарование. В продължение на 18 години работихме с убеждението и надеждата, че поставяме началото на един процес, който трябва да бъде доведен докрай. Знаехме, че едва ли всичко ще бъде завършено по време на нашия мандат, но вярвахме, че след нас работата ще продължи. Затова подобни намерения не могат да не ни тревожат. Разбира се, нека подчертая, че засега говорим за намерения. Надявам се разумът да надделее и процесът да не бъде прекъснат.
– Не за първи път се прави подобен опит. Колко пъти различни управляващи са опитвали да ограничават комисиятя?
Многократно е имало такива опити. Спомням си един документален филм, който направихме с журналиста Христо Христов по повод 10-годишнината на комисията. Още тогава бяхме преброили около десетина сериозни опита, чрез различни парламентарни инициативи – или да бъде закрита комисията, или да се ограничи нейната дейност.
Имаше и предложения архивът да бъде прехвърлен към Държавна агенция „Архиви“. Благодарение на активната позиция на народни представители като Мартин Димитров, Методи Андреев и други, Законът беше защитен и тези намерения не се реализираха.
– Нека припомним, че Вие участвахте и в изработването на самия Закон за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност...
Като народен представител имах възможността да участвам в подготовката на закона в 40-ото Народно събрание. Тогава бяха депутат от Добрички регион. Дискусиите бяха много тежки. Имаше сериозни спорове по редица текстове. Дори приемането му в пленарната зала беше временно спряно, след което обсъжданията продължиха с допълнителни предложения.
В крайна сметка законът беше приет през 2006 година, а през април 2007 година беше избран първият състав на Комисията по досиетата и започнахме реалната работа.
– Наскоро Екатерина Бончева – един от най-активните членове на комисията през всичките тези години, публикува гневно послание, в което припомни, че комисията е работила 18 години без скандали, изградила е архив с близо 15 километра документи, издала е десетки сборници и е осигурила достъп до хиляди архивни материали. Тя обаче поставя и въпроса – защо именно сега се правят опити тази дейност да бъде прекратена?
Позволете ми първо да благодаря на Екатерина Бончева. Заедно работихме през всичките тези години като истински екип. Независимо че членовете на комисията бяха избрани по предложение на различни политически сили, всички имахме една обща цел – да изпълним закона и да осигурим достъп до архивите. По моя лична оценка успяхме да изпълним около 80-85 процента от задачите, които законодателят беше поставил.
Кой има интерес тази дейност да бъде прекратена? Според мен това са същите среди, които и преди не желаеха комисията да работи ефективно. Голяма част от пряко засегнатите вече не са между живите, но има техни наследници, близки и хора, които не желаят тази тема да продължава да бъде публична.
- Официалният аргумент, който се изтъква, е финансов...
Това са несериозни аргументи. Ако не ме лъже паметта, годишният бюджет на комисията е около два милиона и половина евро. В тази сума влизат заплати, издръжка, капиталови разходи и всичко необходимо за функционирането ѝ. За сравнение – бюджетът на други държавни институции е многократно по-голям. Затова не мисля, че финансовият аргумент е истинската причина.
– Първият председател на комисията Методи Андреев тези дни също коментира темата и заяви, че вижда в тези действия своеобразен реваншизъм. Споделяте ли това мнение?
До голяма степен споделям това мнение. Има хора, които никога не приеха факта, че архивите бяха отворени и че обществото получи достъп до тази информация. Именно това неудобство, според мен, стои в основата на подобни инициативи.
– Това означава ли, че някой се опитва да затвори една страница от историята, преди тя да е била прочетена докрай?
Да, точно това означава. Както вече казах, според моята оценка изпълнихме около 80 процента от задачите, възложени ни със закона. Остава още работа и именно тя не бива да бъде прекъсвана.
Едно от най-големите ни постижения беше събирането на архива. Днес той съдържа повече от 15 километра архивни документи. Осигурихме им подходящ дом и създадохме архивохранилище, което спокойно може да бъде определено като европейско по своите стандарти.
Получихме висока оценка и от наши чуждестранни колеги. Особено ценна за мен беше оценката на германските специалисти. Те споделиха, че организацията, подредбата и начинът, по който сме изградили архива, в някои отношения дори надхвърля техния модел. А германският архив винаги е бил еталон за подобен тип институции.
Освен това комисията изпълни и другата си основна задача – установи принадлежността към Държавна сигурност на лицата, заемащи публични длъжности – от най-висшите държавни институции до всички категории, предвидени в закона.
– Методи Андреев постави и друг въпрос. Той припомни, че още през 2024 година законът беше разширен така, че комисията да проверява и собствениците на фирми, спечелили обществени поръчки на държавно и общинско ниво. По думите му, тази дейност така и не е започнала.
Не започна, защото просто не стигна времето до края на нашия мандат. Надявах се, че следващият състав ще продължи с темпото, което бяхме наложили през годините. Не смятам обаче, че именно това е основната причина за сегашните предложения. Истинската причина според мен е друга – неудобството от разкриването на документите. Все още има хора, които не желаят тези архиви да бъдат четени професионално и без политически пристрастия. А именно такъв прочит е необходим, за да може обществото да направи обективна оценка на миналото.
За съжаление времето не ни стигна да подготвим и един цялостен аналитичен прочит на натрупаните документи – нещо, което би било особено полезно за бъдещите поколения.
– През годините комисията беше подложена и на различни форми на натиск.
Да, още от самото начало. Спомням си ограниченията в бюджета, които бяха въведени по време на финансовия министър Симеон Дянков. Независимо от това, се мобилизирахме и успяхме да запазим темпото на работа.
Получавахме подкрепа и от народни представители, които разбираха значението на тази дейност. Водехме тежки битки и по отношение на законодателството, и в съдебната практика.
Имаше периоди, в които се правеха опити чрез административни процедури да се затрудни работата на комисията. Налагаше се непрекъснато да защитаваме закона и неговия смисъл.
– Сега се обсъжда и вариант комисията да не бъде закрита изцяло, а да бъде значително намален нейният щат.
Според мен това практически ще доведе до същия резултат. Колегата Екатерина Бончева правилно каза, че тази работа е изключително трудоемка.
Ще използвам една аналогия. Обичам шаха. Добрият шахматист може понякога да постигне победа и с малко фигури, но има граници, отвъд които това вече е невъзможно.
Същото важи и за комисията. Години наред работехме с ограничени средства и сравнително малък състав. Ако щатът бъде допълнително намален, изпълнението на закона просто ще стане невъзможно.
– Редно ли е сега този огромен архив да бъде прехвърлен в Държавна агенция „Архиви“?
Според мен – не. Още при обсъждането на закона този въпрос беше предмет на сериозни дебати. Неслучайно беше взето решение архивът на Комисията по досиетата да бъде специализиран архив. Това не е обикновен държавен архив. Той съдържа документи със специфичен характер и затова режимът на тяхното съхранение трябва да бъде различен.
Ако този архив бъде включен в общия Държавен архивен фонд, управлението му ще се извършва по съвсем друг ред. Там решенията се вземат в рамките на система, която е подчинена на изпълнителната власт. Теоретично, винаги може да бъде създадена експертна комисия, която да прецени, че определени документи вече нямат историческа стойност и могат да бъдат бракувани. Именно това е една от най-големите опасности.
– Смятате ли, че съществува реален риск от унищожаване на документи?
Това е най-голямата заплаха, която искам да споделя в ефир. Още когато започнахме да събираме архивите, получихме множество предложения да бъдат унищожени силно повредени или непълни документи. Имаше експерти, които смятаха, че част от тях вече нямат практическа стойност. Моята позиция беше категорична. Докато аз съм председател на Комисията по досиетата, няма да бъде унищожен нито един лист. И до днес смятам, че това беше правилното решение.
– Често съм чувала репликата: „Стига вече с тези досиета. Хората се умориха да слушат за тях.“ Защо, според Вас, не трябва да спираме да говорим по тази тема?
Защото истината все още не е разказана докрай. Макар да прекарах 18 години и половина в този архив, аз самият открих факти, които не познавах. Аз лично останах много изненадан от някои факти. За мен особено важни бяха документите, свързани с икономическите процеси. Именно там могат да бъдат открити обяснения за част от икономическите проблеми, през които България премина през годините на прехода. Затова смятам, че този процес не бива да бъде прекъсван точно сега. Намираме се почти на финалната права.
– Смятате ли, че трябва да бъдат извършени и проверките, предвидени в последните промени на закона – за собствениците и ръководителите на фирми, получили обществени поръчки?
Да, категорично. Законът трябва да бъде изпълнен докрай. Обществото има право да знае кой кой е, как е протекъл преходът и кои хора са участвали в изграждането на икономическите и политическите зависимости след промените.
Но това не бива да бъде политически процес. Не трябва да се превръща и в съревнование между историци или изследователи – кой пръв ще направи сензационно разкритие. Необходим е професионален, обективен и безпристрастен прочит на документите. Само така обществото може да направи собствените си изводи.
Коментирайте
