Даниел Вачков, историк: Екзекутираните правителства са имали една цел и тя е постигната - България да не бъде въвлечена във войната

Трагическият парадокс на българския т. нар. народен съд е, че политическият и военният елит е ликвидиран заради действия, обратни на обвинението за въвличане на България във войната.
Основната линия на българската външна политика в навечерието и по време на Втората световна война е чрез неутралитет да бъде опазена страната от световния пожар.
България се присъединява последна към Тристранния пакт под условие, че няма да участва в бойни действия, и условието е прието.
Българска администрация влиза в Македония и Беломорието с разрешението на Германия, но България не е участвала във военния разгром на Югославия и Гърция и няма право да взема решения.
Документирани указания на Георги Димитров за присъдите /"Никой не следва да бъде оправдан"/ демаскират народния съд като трибунал за разправа.
Секретарят на ЦК на Българската работническа партия - комунисти /БРП-к/ Трайчо Костов е най-ревностният поддръжник на най-тежките присъди; и само след няколко години същата гилотина ще изтрещи и над неговата глава.По повод 80 години от изпълнението на смъртните присъди на първи състав на т.нар народен съд "Дневник" разговаря с директора на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките проф. Даниел Вачков.

Коментирайте