Ползите и страховете от въвеждане на еврото

Ръководителят на Европа Директно – Добрич, Татяна Гичева и секретарят на Търговско-промишлена палата Герман Германов гостуваха в предаването ни „Тема на седмицата“, за да коментират всички теми и въпроси, които вълнуват хората около въвеждането на еврото.

- Да започнем с един въпрос, който поставяха много често – дали след влизането в еврозоната ще се повишат цените и ние ще обеднеем?
Герман Германов: Наистина, това е един от основните въпроси, които вълнуват хората – рискът от повишаване на цените след въвеждане на еврото. Колкото и да говорим, че в страни, които съвсем скоро въведоха еврото, крайният резултат, който идва най-вече от закръгляне на цените, е в рамките на 0,1 до 0,3%, явно това не е достатъчно за хората, те се притесняват. Между другото, аз тук винаги си задавам въпроса: „Цените растат, така или иначе. Особено след COVID те растат драстично. Знаете, че ние много трудно се справихме с процента на инфлация, един от критериите за влизане в еврозоната, но тогава нямаше евро. Цените растат и сега и опасенията, че след първи януари още ще нараснат, който иска да спекулира, който иска да „повишава цените”, той го прави и сега. Вече е въпрос до каква степен държавните институции ще се справят с това. Не еврото е факторът, който вдига или сваля цените. Това е много по-голям макроикономически въпрос, за който всички ние като граждани трябва да внимаваме да не ни излъжат. Все пак, не трябва да забравяме, че ние живеем, вече от доста години, в пазарна икономика и в крайна сметка пазарът определя. Аз мога да вдигна цената на стока и услуга, която предлагам, двойно и тройно, но това ще означава, че никой няма да я търси. Наистина, има такъв страх, хората са прави да се притесняват, но нека да видим какво ще се случи. Не можем от сега да гадаем какво ще стане на първи януари. Все пак, трябва да гледаме и предишния опит на държави, които вече са преминали през този проблем и са се справили.
Татяна Гичева: Аз бих искала да продължа темата за цените, защото наистина хората, които се страхуват, може би, ще продължат да се страхуват, но нашата роля е именно във това – да им разясняваме, че тези страхове нямат съществена почва. Защо? Предвидени са такива мерки, които да подготвят гражданите, а и да могат по някакъв начин да окажат контрол върху цените, а именно, веднага, след като бъдем официално приети в еврозоната, ще започне маркиране на етикетите във всички магазини и институции с две цени – лева и евро, по утвърдения курс, който е 1.95583.
- Тук идва и митът със закръглянето...
Гичева: По отношение на закръглянето, хората, които толкова много се страхуват, че заплатите и пенсиите ще намалеят, именно – точката на закръгляне е след втория знак. Ако за стоки и услуги закръглянето става по простото математическо правило за закръгляне – ако след втория десетичен знак цифрата е по-голяма от 5, тогава ще бъде увеличена цената с един цент. Ако е по-малка, тя ще остане по-ниската цена, тоест, трябва да бъде 8,56 само ако преди е било 8,55 и след третия знак цифрата е била  по-голяма от 5. В случай, че е била по-малка от 5, цената ще си остане 8,55 евро. При заплати и пенсии този начин на закръгляне не е такъв. Тогава ще се закръглява независимо каква е третата цифра, стига да е по-голяма от 0, с един цент повече. Това, разбира се, е нещо съвсем нищожно.
- В магазините не трябва да закръглят на никъде, а точно фиксирания курс, така ли?
Гичева: Да, по математическото правило, като това е съществен мит за закръглянето. Казваме: „да”, пазарна икономика, но къде е ролята на гражданите? Тяхното отношение към тази спекула, защото това е спекула, не е виновно еврото, а спекулата, която се очаква. Тоест, за мен страхът на хората произтича не толкова от обмяната на курса, той произтича от недоверието, че търговци ще спазят тези условия, и че органите, които отговарят за това, ще си вършат работата. Затова, трябва да активизираме гражданското общество да реагира, да информира и да търси своите права.
- Другият мит е, че ще ни вземат спестяванията...
Германов: Никой на никого няма да вземе спестяванията. Това е просто наистина дезинформация. Да, лично Урсула фон дер Лайен ще мине ще обере под дюшеците парите на всички. Няма такова опасение, по-скоро по-голямото опасение, това, което много хора изтъкват е, че когато минем към евро, ние ще загубим нашата идентичност, левът просто ще престане да съществува, което е загуба на идентичност и суверенитет. Това е едно от основните притеснения за голяма част от хората.
 - Какво се случва със спестяванията, когато са в банка?
Германов: Първо, когато са в банка, те автоматично ще бъдат превалутирани по централния курс, който вече казахме. Освен това, БНБ и търговските банки, както и Български пощи, ще превалутират от левове в евро. Ще има голяма мрежа, която ще извърши тази обмяна и шест месеца това ще бъде също по централния курс, без такси.
- А парите под дюшеците и в буркани?
Германов: Ако вярваме, а би трябвало да вярваме на институциите, неограничено ще бъдат обменяни във всички вече споменати финансови институции левовете в евро по централния курс. Така че не е необходимо на първи януари да се юрнем всички в банките и в пощите и да обменяме всичко каквото имаме, нито е необходимо преди първи януари да гледаме да изхарчим всичко каквото имаме в левове. Този процес шест месеца ще продължи без такси. Той ще продължи и след това, в следващите шест месеца, като е възможно някои от финансовите институции да въведат някаква такса при обмена.
- Защо казваме, че влизаме в клуба на богатите, че ставаме равни на другите европейски дръжави, приемайки еврото?
Германов: Защото 20 страни от Европейския съюз са в еврозоната и това са най-големите икономики. Това са всъщност и нашите най-големи търговски партньори, с които нашите предприятия работят и всяка година те губят около един милиард от превалутиране. С приемане на еврото, това превалутиране ще отпадне. То ще отпадне включително и за много наши съграждани, които имат роднини в чужбина, и които им изпращат по всякакви възможни начини евро, и те трябва да превалутират на курс, който е по-различен от централния, естествено, че е по-нисък, така че това, най-малкото, също е една от ползите, които и бизнесът, и обикновените граждани ще почувстват. Влизайки в така наречения „клуб на богатите”, все пак България ще има своето място на масата, когато се вземат важните решения, и ще има глас. Между другото, трябва да споменем, че едностранно 2000 г. много по-малки държави, с много по-малки икономики и по-бедни от нас, като Косово и Черна гора, въведоха еврото без да са в еврозоната, тоест, те не участват във вземане на решения. За 25 години мисля, че нищо лошо не им се е случило. Няма да говорим за ползите и за туризма, то е ясно – и наши съграждани, които пътуват, ще пътуват в страни, където се използва не само евро в еврозоната, защото отивайки в една държава, която е извън еврозоната, вие пак не отивате с левове. Пак трябва да отидете или с евро, или с долари, за да може да плащате.
- Като споменахте туризма, противниците на еврото често сочат за пример Хърватия, където инфлацията след влизането в еврозоната се е вдигнала, но пропускат факта, че там се засилва развитието на туризма, което е причина и за високата инфлация, както обясняват икономистите.
Германов: Пак искам да повторя, инфлацията е процес, който е макроикономически и който не се влияе нито от еврото, нито от лева, нито, ако искате, китайски юан да въведем, все същата работа. Това е въпрос на съвсем други икономически процеси, на конкурентоспособност и така нататък. Влизайки в еврозоната, се счита, ще видим това в бъдеще, че българските предприятия ще станат по-конкурентоспособни, българските туроператори, хотелиери, ресторантьори ще станат по-конкурентоспособни. Това не означава, че цените ще се вдигнат.
- Казвате, че банковите институции са готови...
Германов: Банковите институции не са единствените, които работят с пари. Така че, дори съвсем малки и дребни семейни бизнеси също трябва да бъдат подготвени, пък и трябва да споменем, че ние тръгнахме да говорим, че едва ли не вече сме го приели еврото. Все пак, то си има един процес, който трябва да се извърви. Засега само получаването на конвергентни доклади е една от стъпките, по която вървим още след влизането в така наречената чакалня, но има още няколко институции, които трябва да се произнесат, за да се вземе крайното окончателно решение.
Аз пак искам да кажа, че нито левът е направил някого по-умен, по-интелигентен и конкурентоспособен, нито еврото ще го направи или пък обратното. Всеки сам трябва също да положи усилия, защото еврото дава и на обикновените хора също по-големи възможности, ако щете, дори и за интеграция на европейски пазари, за улесняване на туризма и в България, и излизайки от нея. Има по-голяма предвидимост. Освен това, при, не дай си Боже, някакви трусове, като част от еврозоната България ще се ползва от по-голяма защита при финансовите пазари и много по-трудно ще бъде допуснато това, което се случи сравнително скоро с КТБ. Пак да кажем, че българският лев беше много самостоятелен през 1990 г. и видяхме след шест години само какво се случи. През 1997 г. наистина отидоха и спестяванията, и какво ли не.
Гичева: Именно в тази връзка, за опасенията и какво би могло да е. Би могло да бъде курсът, по-който ще се извърши превалутирането, но в случая на България, тази опасност е избегната, тъй като курсът е определен.
Германов: Искам само да напомня, че ако се сещате, преди 1997 г. международното обозначение на българския лев беше BGL. Това значеше бългаски лев. След 1997 г. въвеждането на валутния борд и вързването първоначално към немската марка, в послесдстие към еврото, обозначението на българския лев вече е BGN, което означава български номинал на, смятайте – на еврото.
Живот и здраве, ще си говорим вече след първи януари, за да видим колко от опасенията са се случили.
 

Коментирайте