Стефан Цанев: 24 май е най-големият български празник!

24 май е най-големият български празник за мен. Затова и настоявах 24 май да е нашият национален празник, защото е нещо уникално. Това сподели за медийна група „Добруджа“ българският драматург, поет и писател Стефан Цанев след среща с ученици в СУ „Любен Каравелов“ в Добрич. Деца от театралния клуб на училището представиха откъс от неговата пиеса „Джуджето и седемте Снежанки“. 
Няма друг такъв народ и такава държава с толкова уникален празник като българския 24 май. Затова за мен това е изборът. Би било неповторимо като народ да обявим своята азбука и своята култура за свой национален празник, каза още Стефан Цанев.
 
 - Г-н Цанев, разговаряме в дните след Световния ден на книгата и авторското право 23 април. Отбелязахте ли този ден по някакъв спшециален начин?
Много се извинявам, но аз даже не съм забелязал, че има такъв ден. Аз знам нашия празник 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий. Този празник е нещо уникално и аз съм един от хората, които настояват това да бъде нашият национален празник. Доводите против моята кауза бяха, че няма друга такава държава – всяка държава обявява за национален празник някаква своя историческа дата, свързана с военни победи, освобождения и т.н.
А точно това го няма никъде по света и затова щеше да бъде уникален национален празник. Един народ да обяви за празник своята азбука, своята култура, своята интелигентност.
- Срещата Ви в Добрич бе с ученици. Какво Ви носи комуникацията с децата, по-невръстните Ваши почитатели?
Първо ме връща назад в годините (смее се). Аз като дете също съм участвал в училищни пиеси. Това е много хубаво и важно за децата. В западните държави театърът присъства сериозно в училищата и е включен като задължителен предмет. Там литературата се изучава чрез театрални етюди. Децата завинаги запомнят кой е Дон Кихот, защото се разиграва театрално. Този начин на учене по литература и по история дава много добри резултати, защото знанието е придобито с включването на всички сетива и с личното участие на децата в драматизацията по дадена тема.
- Посланията Ви към децата бяха свързани основно с призив да четат. Отделят ли достатъчно внимание на книгите днешните деца, според Вас?
Аз не споделям упреците към младото поколение и това: „ние едно време какви бяхме...“. Защото всеки, ако си спомни, какъв е бил като ученик, и колко деца от целия клас са били свестни, процентът няма да е голям. И сега не можем да упрекваме младите, въпреки масовката на грубиянство и некултурност. Има невероятно свестни, четящи и много по-умни деца, отколкото бяхме ние навремето. Паметта ми все още работи добре и много добре знам какво съм знаел аз като ученик, а аз бях много начетено момче, и какво знаят сегашните деца. Несравнимо е. Забележете колко български деца печелят толкова много и различни конкурси по света. Навсякъде, ако потърсите, ще намерите свестни и четящи деца.
Така че упрекът трябва да бъде персонален, а не обобщение. Обобщението не е вярно.
- А какъв, според Вас, е начинът добрите послания и моралните стойности да достигат до децата днес, защото, като че ли някъде се къса връзката?
Едно от безспорните средства е изкуството. Защото изкуството има тази способност да прониква във всеки човек и именно то възпитава всички тези качества, за които говорим, че ги няма в младежите днес. И трябва държавата много да помага. Сега говорих с директора на училището Светла Иванова и ми стана много приятно, че държавата и общината отделят средства за този вид възпитание – чрез театър. Това е едното.
Другото много важно нещо за мен е науката, но тя може да бъде възприемана само от човек, който има цел. Който вече се е самовъзпитал да бъде такъв. Докато изкуството помага на все още неориентираните.

Коментирайте