35 години от създаването на „Добруджански хляб" АД се навършиха през месец март.
През третия месец на 1990 г. Енчо Малев поема управлението на затънал в дългове хлебозавод в Добрич, с морално остаряло оборудване и демотивиран персонал. През 1995 г. компанията преминава през успешна приватизация, при която 185 служители доброволно подкрепят модела, предложен от Малев.
За изминалите 35 години “Добруджански хляб” инвестира над 35 милиона лева в модернизация и разширяване на производството. Компанията изгражда собствени мелници, които осигуряват независимост от доставчиците и гарантират качеството на суровините. През 2004 г. отваря врати втори завод във Варна.
Днес “Добруджански хляб” осигурява работа на 325 души. За изминалите 35 години, разговаряме с изпълнителния директор на дружеството инж. Енчо Малев.
- Г-н Малев, 35 години откакто поемате хлебозавода в Добрич. Какво си спомняте от онези дни през март 1990 година?
На 22 или 23 март бях номиниран за директор на „Добруджански хляб“. Какво се случи през тези 35 години? Случиха се добри неща за дружеството като цяло, със сериозни инвестиции, с пазарна експанзия в Североизточна България, с увеличаване на заявките, с производство на нови продукти. 20 години вече откакто е на пазара нашият топ бранд „ВИТА“, който разширяваме като асортимент и подобряваме като качество.
- Трудно ли беше решението да поемете хлебозавода в момент, в който той е в тежко състояние?
Хлебозаводът беше в недобро състояние. На предишната си работа, аз отговарях за цялата хранително-вкусова промишленост в Добрич, която беше номер 1 в България. За съжаление, хлебозаводът не беше към министерството на земеделието, а към министерството на търговията и никой не му е обръщал внимание. Хлебопроизводството беше зле в цялата страна, но може би хлебозаводът в Добрич беше най-зле от всички, преди аз да започна. Знам, че номинацията за моето назначаване е била подкрепена от шестима души от общо осем, които са вземали решенията. Номинацията беше изненадваща за мен. Още не я бях приел, когато започнах работа в завода.
- За тези 35 години със сигурност много неща са се променили. Бизнес средата също. Кога беше най-трудно?
Когато започнах, нищо не беше наред. Разбит колектив, натрошени машини, лоши машини, загуби от брашно, амбалаж. Тотална загуба. Дори по време на приватизацията през 1995 година имаше служителка на банка, която беше водила партидата на фирмата, се изненада, че заводът вече работи на печалба. Преди това той е бил винаги на загуба. А най-трудните години може би бяха първите, докато променя самосъзнанието на работниците. Те бяха свикнали да работят в условията на планова икономика, а трябваше да преминем към работа в пазарна икономика. Трябваше да разберат, че ако изпълняваме това, което се изисква от нас на пазара – добро качество и цена, ще увеличаваме продажбите и те ще бъдат по-добре. Смятам, че така се получи.
- Тоест, добрият мениджмънт е в основата на тази успешна 35-годишна история на фирмата?
Да, добрият мениджмънт не само от моя страна, а от страна на целия екип, защото аз тогава си подбрах от наличните кадри един екип, който беше на много високо ниво и работихме много добре заедно. Така се постигаха и целите.
Аз започнах работа в хлебозавода на 35 години. Сега съм на 70. Точно половината от моя живот е минал в „Добруджански хляб“.
- За тези 35 години и базата се е разширила, както и хората, които работят в „Добруджански хляб“. Имате и завод във Варна. Добрич се оказа тесен ли?
Пазарът го изискваше. Той изискваше да предлагаме качествен топъл и както казваха клиентите, които идваха на рампата да си вземат – да бъде не само топъл, но и горещ. Тогава нямаше нарязан и пакетиран хляб. Това наложи построяването на варненския хлебозавод. Това беше една ударна инвестиция. В рамките на 4 месеца – от декември 2003 г. до април 2004 г. хлебозаводът във Варна беше пуснат. Общо през тези 35 години са направени инвестиции за над 35 млн. лева. Като започнем от старата мелница, която бяхме изградили. Тя ни стана малка и трябваше да направим реконструкция, като увеличим капацитета на 150 тона за 24 часа. Последва внедряването в производството на тостерни видове хляб с една уникална по рода си линия на един от най-добрите производители в Германия Werner & Pfleiderer. Това беше превратен момент в „Добруджански хляб“ и пазара в България. Успяхме да обърнем пазара както се казва, защото преди това клиентите в България бяха свикнали само с три вида хляб – Бял, Добруджа и типов. Ние за първи път в страната пуснахме нарязани и пакетирани тостерни видове хляб, каквито имаше в Западна Европа. Колкото и нескромно да звучи, всичко ново по отношение на хлебопроизводството в България, е минавало през „Добруджански хляб“, през нашата фирма и нашия екип.
За 35 години компанията е внесла над 51 милиона лева в държавния бюджет под формата на данъци, такси и осигуровки.
- Споменахте, че сте първи във всичко ново на родния пазар. Гордостта Ви обаче е марката „ВИТА“. Навършват се 20 години, откакто тя се появи на пазара...
Не само на мен е гордост, а на целия технологичен екип на фирмата. Дано и нашите клиенти го одобряват и го харесват, а мисля, че е така, като имаме предвид продажбите. Този хляб беше направен специално за хора, страдащи от диабет и хора, които се хранят здравословно. Преди доста време в Диабетен център „Свети Лука“ в София бяха направени клинични изследвания, които установиха, че при замяната само на хляба в храненето, като се консумира „ВИТА“, само за около месец нивото на кръвна захар и на гликирания хемоглобин се понижава с 1 пункт. Най-много се харесва хляба с 6 зърна от серията „ВИТА Силует“. Продуктите ни са истински. В продуктите с марка „ВИТА“ няма нито един грам бяло брашно. В тях се влагат пълнозърнести шротове, хранителни трици и други.
- Последните години статистиката сочи, че българите консумират по-малко хляб. Това налага ли да променяте вашия начин на предлагане на продукцията?
Ние се нагаждаме и се ориентираме според пазара. Важно е кой ще изпревари другите. Който има такова далновидно решение, печели допълнително пазарен дял. Мисля, че нашата фирма е водеща като интелектуална собственост и като иновативност, запазени марки и полезни модели. Няма друга такава в страната, която да има толкова много – 32 са нашите запазени марки и полезни модели на „Добруджански хляб“. Това беше направило впечатление и на списание „FORBS“, които проявиха голям интерес към нашите марки.
Освен това, дружеството активно участва в социални инициативи, като кампанията "Зрънце живот", която помага на двойки с репродуктивни проблеми.
- Знаем, че вече изнасяте продукция извън страната, в Румъния?
Румънският пазар е много по-голям от българския. Ние не изнасяме големи количества, но изнасяме два пъти седмично основно за няколко хранителни вериги в Букурещ - Carrefour, Mondo, Mega Image и Metro. Изнасяхме и преди влизането ни в Шенген по суша. Хлябът за износ за Румъния постоянно бележи малък ръст, което е радващо за мен. Хубаво е, че не са някакви големи скокове на продажбите, а постепенно нарастване, което е добре за финансовото състояние на дружеството.
- Казахте, че сте вложили много средства през тези години. За инвестициите прибягвате ли европейско финансиране чрез проекти?
Не участваме по европейски програми, в привлечен капитал, най-вече с кредити. Дружеството работи на печалба и през тези 35 години почти на сто процента, с малки изключения тази печалба се реинвестира в самото дружество. Обновяването на базата го изисква пазарът.
- 35 години от Вашия живот са минали тук. Това си е един цял трудов стаж на един човек. Какво мислите за следващите 35?
Не съм мислил за следващите 35 години, но ако трябва да започна трудовия си път отново, няма да съжалявам, ако започна пак в „Добруджански хляб“ на 35 години. Това беше една изключителна емоция, голямо предизвикателство да вдигаш постоянно летвата и да я прескачаш. Това не е никак лесно в условията на пазарна икономика.
- След 35 години успешен бизнес, има ли за какво още да мечтаете?
Винаги има за какво да се мечтае. Дружеството ще продължи да се развива, дейността му ще се разширява. Имаме нови проекти и нови идеи за развитието му, така че продължаваме напред.
.gif)
През третия месец на 1990 г. Енчо Малев поема управлението на затънал в дългове хлебозавод в Добрич, с морално остаряло оборудване и демотивиран персонал. През 1995 г. компанията преминава през успешна приватизация, при която 185 служители доброволно подкрепят модела, предложен от Малев.
За изминалите 35 години “Добруджански хляб” инвестира над 35 милиона лева в модернизация и разширяване на производството. Компанията изгражда собствени мелници, които осигуряват независимост от доставчиците и гарантират качеството на суровините. През 2004 г. отваря врати втори завод във Варна.
Днес “Добруджански хляб” осигурява работа на 325 души. За изминалите 35 години, разговаряме с изпълнителния директор на дружеството инж. Енчо Малев.
- Г-н Малев, 35 години откакто поемате хлебозавода в Добрич. Какво си спомняте от онези дни през март 1990 година?
На 22 или 23 март бях номиниран за директор на „Добруджански хляб“. Какво се случи през тези 35 години? Случиха се добри неща за дружеството като цяло, със сериозни инвестиции, с пазарна експанзия в Североизточна България, с увеличаване на заявките, с производство на нови продукти. 20 години вече откакто е на пазара нашият топ бранд „ВИТА“, който разширяваме като асортимент и подобряваме като качество.
- Трудно ли беше решението да поемете хлебозавода в момент, в който той е в тежко състояние?
Хлебозаводът беше в недобро състояние. На предишната си работа, аз отговарях за цялата хранително-вкусова промишленост в Добрич, която беше номер 1 в България. За съжаление, хлебозаводът не беше към министерството на земеделието, а към министерството на търговията и никой не му е обръщал внимание. Хлебопроизводството беше зле в цялата страна, но може би хлебозаводът в Добрич беше най-зле от всички, преди аз да започна. Знам, че номинацията за моето назначаване е била подкрепена от шестима души от общо осем, които са вземали решенията. Номинацията беше изненадваща за мен. Още не я бях приел, когато започнах работа в завода.
- За тези 35 години със сигурност много неща са се променили. Бизнес средата също. Кога беше най-трудно?
Когато започнах, нищо не беше наред. Разбит колектив, натрошени машини, лоши машини, загуби от брашно, амбалаж. Тотална загуба. Дори по време на приватизацията през 1995 година имаше служителка на банка, която беше водила партидата на фирмата, се изненада, че заводът вече работи на печалба. Преди това той е бил винаги на загуба. А най-трудните години може би бяха първите, докато променя самосъзнанието на работниците. Те бяха свикнали да работят в условията на планова икономика, а трябваше да преминем към работа в пазарна икономика. Трябваше да разберат, че ако изпълняваме това, което се изисква от нас на пазара – добро качество и цена, ще увеличаваме продажбите и те ще бъдат по-добре. Смятам, че така се получи.
- Тоест, добрият мениджмънт е в основата на тази успешна 35-годишна история на фирмата?
Да, добрият мениджмънт не само от моя страна, а от страна на целия екип, защото аз тогава си подбрах от наличните кадри един екип, който беше на много високо ниво и работихме много добре заедно. Така се постигаха и целите.
Аз започнах работа в хлебозавода на 35 години. Сега съм на 70. Точно половината от моя живот е минал в „Добруджански хляб“.
- За тези 35 години и базата се е разширила, както и хората, които работят в „Добруджански хляб“. Имате и завод във Варна. Добрич се оказа тесен ли?
Пазарът го изискваше. Той изискваше да предлагаме качествен топъл и както казваха клиентите, които идваха на рампата да си вземат – да бъде не само топъл, но и горещ. Тогава нямаше нарязан и пакетиран хляб. Това наложи построяването на варненския хлебозавод. Това беше една ударна инвестиция. В рамките на 4 месеца – от декември 2003 г. до април 2004 г. хлебозаводът във Варна беше пуснат. Общо през тези 35 години са направени инвестиции за над 35 млн. лева. Като започнем от старата мелница, която бяхме изградили. Тя ни стана малка и трябваше да направим реконструкция, като увеличим капацитета на 150 тона за 24 часа. Последва внедряването в производството на тостерни видове хляб с една уникална по рода си линия на един от най-добрите производители в Германия Werner & Pfleiderer. Това беше превратен момент в „Добруджански хляб“ и пазара в България. Успяхме да обърнем пазара както се казва, защото преди това клиентите в България бяха свикнали само с три вида хляб – Бял, Добруджа и типов. Ние за първи път в страната пуснахме нарязани и пакетирани тостерни видове хляб, каквито имаше в Западна Европа. Колкото и нескромно да звучи, всичко ново по отношение на хлебопроизводството в България, е минавало през „Добруджански хляб“, през нашата фирма и нашия екип.
За 35 години компанията е внесла над 51 милиона лева в държавния бюджет под формата на данъци, такси и осигуровки.
- Споменахте, че сте първи във всичко ново на родния пазар. Гордостта Ви обаче е марката „ВИТА“. Навършват се 20 години, откакто тя се появи на пазара...
Не само на мен е гордост, а на целия технологичен екип на фирмата. Дано и нашите клиенти го одобряват и го харесват, а мисля, че е така, като имаме предвид продажбите. Този хляб беше направен специално за хора, страдащи от диабет и хора, които се хранят здравословно. Преди доста време в Диабетен център „Свети Лука“ в София бяха направени клинични изследвания, които установиха, че при замяната само на хляба в храненето, като се консумира „ВИТА“, само за около месец нивото на кръвна захар и на гликирания хемоглобин се понижава с 1 пункт. Най-много се харесва хляба с 6 зърна от серията „ВИТА Силует“. Продуктите ни са истински. В продуктите с марка „ВИТА“ няма нито един грам бяло брашно. В тях се влагат пълнозърнести шротове, хранителни трици и други.
- Последните години статистиката сочи, че българите консумират по-малко хляб. Това налага ли да променяте вашия начин на предлагане на продукцията?
Ние се нагаждаме и се ориентираме според пазара. Важно е кой ще изпревари другите. Който има такова далновидно решение, печели допълнително пазарен дял. Мисля, че нашата фирма е водеща като интелектуална собственост и като иновативност, запазени марки и полезни модели. Няма друга такава в страната, която да има толкова много – 32 са нашите запазени марки и полезни модели на „Добруджански хляб“. Това беше направило впечатление и на списание „FORBS“, които проявиха голям интерес към нашите марки.
Освен това, дружеството активно участва в социални инициативи, като кампанията "Зрънце живот", която помага на двойки с репродуктивни проблеми.
- Знаем, че вече изнасяте продукция извън страната, в Румъния?
Румънският пазар е много по-голям от българския. Ние не изнасяме големи количества, но изнасяме два пъти седмично основно за няколко хранителни вериги в Букурещ - Carrefour, Mondo, Mega Image и Metro. Изнасяхме и преди влизането ни в Шенген по суша. Хлябът за износ за Румъния постоянно бележи малък ръст, което е радващо за мен. Хубаво е, че не са някакви големи скокове на продажбите, а постепенно нарастване, което е добре за финансовото състояние на дружеството.
- Казахте, че сте вложили много средства през тези години. За инвестициите прибягвате ли европейско финансиране чрез проекти?
Не участваме по европейски програми, в привлечен капитал, най-вече с кредити. Дружеството работи на печалба и през тези 35 години почти на сто процента, с малки изключения тази печалба се реинвестира в самото дружество. Обновяването на базата го изисква пазарът.
- 35 години от Вашия живот са минали тук. Това си е един цял трудов стаж на един човек. Какво мислите за следващите 35?
Не съм мислил за следващите 35 години, но ако трябва да започна трудовия си път отново, няма да съжалявам, ако започна пак в „Добруджански хляб“ на 35 години. Това беше една изключителна емоция, голямо предизвикателство да вдигаш постоянно летвата и да я прескачаш. Това не е никак лесно в условията на пазарна икономика.
- След 35 години успешен бизнес, има ли за какво още да мечтаете?
Винаги има за какво да се мечтае. Дружеството ще продължи да се развива, дейността му ще се разширява. Имаме нови проекти и нови идеи за развитието му, така че продължаваме напред.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.81045 BGN
1 GBP = 2.34357 BGN
1 CHF = 2.04949 BGN
