Даниела Горчева:Пропагандата се пука, когато няма тоталитарна държава (АУДИО)

„Хората, на които  са циментирани пропагандните, проруски и антибългарски клишета, не искат да се знае историческата истина. Истината, фактите обаче не може да се скрият, защото това, което се е случило, оставя следи и може да бъде доказано“, това каза в интервю за радио „Добруджа“ Даниела Горчева-историк, журналист и публицист. В понеделник, 9 ноември тя участва в предаването на Българската национална телевизия „История БГ“, където  беше разисквана темата „Преселенията на българите през ХVIII и ХIХ век“.  Даниела Горчева срещна словесно противоборство от страна на една от участничките проф. Румяна Михнева.

„Пропагандата се пука, когато няма тоталитарна държава, която да я налага със сила. Да си научим историята и да пазим националното си достойнство“, пожела Даниела Горчева, която от 1990 година живее и работи в Нидерландия. В предаването тя се опита да разкаже за тежката съдба на бесарабските, кримските и таврийските  българи. В подкрепа на знанията си, натрупани не само в СУ “Св.Климент Охридски“, но и след дълги години четене, проучване и работа с архивни документи, мемоари и дневници, Даниела Горчева цитира в ефира част от  спомените на Стефан Българов, отпечатани в списание „Културно единство“ от 1908 година:

„Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите забраниха по цяла Таврия гайдата, за да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята народна музика, да не играем народните си хора, че да заспим и умрем като народ…
През първата година посърна цялата Таврида – нигде веселие, нигде радост. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя кипеж от песнопойките, които тайно ни донасяха бозаджиите наши „вилаятчии” или „велаклии”, както се наричаха у нас гурбетчиите македонци.
И на лятото – година след руското забраняване на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една вест: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро сред селото! В началото на забраната имаше българи пребити от бой в участъците, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72 годишен старец, заявил в селската кръчма, че му е останало малко да живее, нека го заточат в Сибир, но той ще порадва за последен път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът. В села и паланки заочакваха с трепет уречения от дядо Видю ден.
Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, но помня как се вълнуваше целият град, как с часове ходеше баща ми мълчалив и строг, как накрая реши, че ще иде… И една заран ние, баща ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, но ние отидохме да чуем гайда… Не бяхме само ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла… Няма да забравя този ден. Сред море от народ, от разплакан народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят татко стискаше ръката ми и на няколко пъти през деня ми каза: „Добре слушай, синко, ние сме българи и само ние свирим на гайда. Но вече и нея не дават. Добре слушай, че надали ще я чуеш друг път в живота си.”.

Авторът на тези спомени, Стефан Българов, става математик и журналист и по-късно се преселва в България.
 
"Добрич с право може да се гордее с родолюбивите си българи", каза още Даниела Горчева, като изтъкна заслугата на Радослав Симеонов за попълване на белите петна от историята на таврийските българи с книгата му “Депортацията на таврийските българи“, на краеведа от Добрич Атанас Марков, както и на Георги Чунчуков и на Инициативния комитет за построяване на паметник на тези наши съотечественици  в градинката срещу община Добричка.
В края на предаването Даниела Горчева пожела на БНТ, то да е само първото от серия предавания, посветени съдбата на бесарабските, кримските и таврийските българи.
 
Чуйте Даниела Горчева в звуковия файл

Аудио:

Коментирайте