Общинският съвет на град Добрич прие решение 25 септември 2026 г. (петък) да бъде празничен и неприсъствен ден на територията на общината. На тази дата се отбелязва Денят на град Добрич, който се чества от 1990 година по повод 50-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа и възстановяването на старото име на града с указ на президента на Република България.
По време на заседанието общинският съветник Зорница Михайлова обърна внимание, че традиционно честванията на 25 септември започват с военен ритуал и панихида на Военното гробище–музей в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа, но подчерта, че в исторически план военното гробище е свързано с боевете от Добричката епопея през 1916 г.
По думите ѝ, датата 25 септември е свързана с влизането на българските войски в Добрич през 1940 г., докато боевете от Добричката епопея приключват на 7 септември 1916 г. Затова тя предложи военният ритуал и панихидата да се провеждат именно на 7 септември като по-символична историческа дата, свързана с паметта на загиналите за освобождението на Добруджа.
В изказването си съветникът посочи още, че през 2026 г. се навършват 110 години от Добричката епопея, както и че Добрич е обявен за „град на българската бойна слава“ с решение на Народното събрание от 2018 г. Тя предложи към програмата за отбелязване на годишнината да бъде поканен представителният гвардейски духов оркестър на Българската армия за концерт в Летния театър, както и прожекция на документален филм, посветен на събитията от 1916 г. Предложено беше още провеждане на тържествена проверка–заря и евентуален военен парад по бул. „25 септември“, както и поднасяне на цветя на паметната плоча на цар Борис III.
Заместник-кметът Владимир Трендафилов определи темата като дискусионна и подчерта, че събитията от 1916 и 1940 г. представляват различни исторически процеси. Той припомни, че влизането на българските войски през 1940 г. е част от дълъг исторически път, започнал с Добричката епопея, и изрази мнение, че военният ритуал на 25 септември е подходящо да остане като част от програмата, с акцент върху почитта към загиналите.
Трендафилов добави, че в първите дни след влизането на българската армия в Добрич през 1940 г. е бил отслужен молебен в знак на почит към жертвите, което според него показва приемствеността и значението на историческата памет. Той посочи още, че се работи по проект за отбелязване на годишнината, подаден към националния културен календар, като към момента се очаква становище от Министерството на културата.
От своя страна Надежда Пампорова акцентира върху необходимостта по-широко да бъде популяризирано името на площада пред зала „Добрич“, носещ името на цар Борис III, както и предложи включването на прожекция на филма „Обединителят“ в програмата на честванията.
По време на заседанието общинският съветник Зорница Михайлова обърна внимание, че традиционно честванията на 25 септември започват с военен ритуал и панихида на Военното гробище–музей в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа, но подчерта, че в исторически план военното гробище е свързано с боевете от Добричката епопея през 1916 г.
По думите ѝ, датата 25 септември е свързана с влизането на българските войски в Добрич през 1940 г., докато боевете от Добричката епопея приключват на 7 септември 1916 г. Затова тя предложи военният ритуал и панихидата да се провеждат именно на 7 септември като по-символична историческа дата, свързана с паметта на загиналите за освобождението на Добруджа.
В изказването си съветникът посочи още, че през 2026 г. се навършват 110 години от Добричката епопея, както и че Добрич е обявен за „град на българската бойна слава“ с решение на Народното събрание от 2018 г. Тя предложи към програмата за отбелязване на годишнината да бъде поканен представителният гвардейски духов оркестър на Българската армия за концерт в Летния театър, както и прожекция на документален филм, посветен на събитията от 1916 г. Предложено беше още провеждане на тържествена проверка–заря и евентуален военен парад по бул. „25 септември“, както и поднасяне на цветя на паметната плоча на цар Борис III.
Заместник-кметът Владимир Трендафилов определи темата като дискусионна и подчерта, че събитията от 1916 и 1940 г. представляват различни исторически процеси. Той припомни, че влизането на българските войски през 1940 г. е част от дълъг исторически път, започнал с Добричката епопея, и изрази мнение, че военният ритуал на 25 септември е подходящо да остане като част от програмата, с акцент върху почитта към загиналите.
Трендафилов добави, че в първите дни след влизането на българската армия в Добрич през 1940 г. е бил отслужен молебен в знак на почит към жертвите, което според него показва приемствеността и значението на историческата памет. Той посочи още, че се работи по проект за отбелязване на годишнината, подаден към националния културен календар, като към момента се очаква становище от Министерството на културата.
От своя страна Надежда Пампорова акцентира върху необходимостта по-широко да бъде популяризирано името на площада пред зала „Добрич“, носещ името на цар Борис III, както и предложи включването на прожекция на филма „Обединителят“ в програмата на честванията.
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
