Денят на труда и на международната работническа солидарност

Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като Ден на труда и Първи май) се отбелязва ежегодно на 1 май.

На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света.

Това е и ден на международното работническо движение и на левите движения.Независимо от асоциациите с комунистическата пропаганда, този празник не е загубил актуалността си. Официален празник е в повече от 80 страни, а се празнува неофициално и в много други

1 май тръгва от Америка 
Историята започва през 1886 г., когато профсъюзите провеждат национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Най-много са били в Чикаго, над 90 000. 
На 3 май в Чикаго се събират над 65 000 протестиращи, полицията и частните охранители от детективска агенция Пинкертън стрелят срещу тях. 
На 4 май е свикан протест срещу полицейското насилие на площад Хеймаркет в Чикаго. Сблъсъците стават ожесточени, избухва бомба и убива един полицай на място, 65 са ранени, седем от тях умират по-късно. Полицията използва оръжие срещу протестиращите, стреля и ранява над 200 души и убива няколко от тях. Атентаторът не е заловен, но за сметка на това биват арестувани и осъдени осем анархисти – Оугъст Спайс, Адолф Фишер, Албърт Парсънс, Джордж Енгел, Луис Линг, Самюел Фийлден, Оскар Нийбе и Майкъл Шваб. Оскар Нийбе е осъден на 15 години затвор, останалите – на смърт. Луис Линг се самоубива в килията си. Губернаторът смекчава присъдите на Фийлден и Шваб на доживотен затвор. Спайс, Фишер, Парсънс и Енгел са обесени на 11 ноември 1887, известен като „Черния петък”. Седем години по-късно, убитите анархисти са оправдани като невинни. На паметника им днес са изписани последните думи на Оугъст Спайс: „Ще дойде ден...”

Започнали като справедлив протест за подобряване социалното положение на работниците, завършили трагично заради глупостта на насилието, събитията от Чикаго слагат началото на "деня на труда", "деня на солидарността" - възприет от социалистическите и комунистически движения и партии почти навсякъде по света.

Вторият социалистически интернационал в Париж, през 1889 г., по предложение на американската делегация, приема резолюция за честването на 1 май. На следващата година той е отбелязан в САЩ, много страни от Европа, също така в Чили, Перу и Куба. От 1891 г. в Русия, Бразилия и Ирландия.

В България 
първият опит за честване на Първи Май е от 1890г. по инициатива на Типографското дружество. А през 1939 г. е обявен като национален празник в страната. 
По време на комунистическия режим - до 1989 г., този ден се асоциира до такава степен с манифестациите, че в името на една такава манифестация, управляващите скриват истината за Чернобилската атомна катастрофа случила се няколко дена преди 1 май 1986г. В най-опасния за здравето на хората период, когато пролетен дъжд приземява ядерни частици довети от Чернобил, 'трудещите' са 'изкарани' да манифистират. Възникват асоциации между двете събития ... насилието в Чикаго и задължителната манифестация в България ...

Коментирайте