Десетчасови тежки боеве за освобождението на Добрич (ВИДЕО)

Освобождението на Добрич се осъществява четири пъти. Първото идва през 1768-1774 през т.нар. Първа Екатеринина война. Второто е през 1810 година в рамките на войната, водена от Русия и Османската империя в периода 1806-1812 година. През1828 година е третото освобождение, а четвъртият път можем най-после да кажем, че сме свободни през 1878 година, връща се назад в годините преподавателят по история в Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий” Саша Василева.
Тя призова да не забравяме националноосвободителното ни движение и героите в него, защото Освобождението, което идва за нас след поредната Руско-турска война, е в следствие именно на тази национално освободителна борба, чиято еманация, връхна точка е Априлското въстание.
Какво се случва в Добруджа?
На 10 юли 1877 година  отрядът на Аполон Ернестович Цимерман получава заповед  да настъпи към Северна Добруджа, за да заблуди турското командване, че отново настъплението на основната руска войска започва от Добруджа. Факт е, че това е най-прекият път от Румъния, през Добруджа на юг към Цариград. Този път руското командване е взело решение основното настъпление да започне чрез форсиране на река Дунав край Свищов. За тази цел отрядът на ген. Цимерман трябва да извърши заблуждаващ маньовър. Пресича през Браила и  Галац, насочва се към Кюстенджа, където се водят изключително тежки боеве. Междувременно след като основната руска войска форсира река Дунав край Свищов тя се разделя на три части. Източният отряд, под командването на Александър Александрович, има за задача да блокира над 80-хилядната войска на Абдул Керим Паша, която се намира тук в Добруджа и да не и позволи да се включи във военните операции на останалата част на българските земи. Така е до началото на 1878 година, когато вече през януари отрядът на ген. Цимерман получава нова задача. Този път да настъпи към Хаджиоглу Пазарджик. Водят се особено тежки боеве при Царево, при Паскалево. Междувременно ген. Цимерман взема решение на 26 януари да направи един обход. За тази цел неговите помощници, начело с ген. Манзей, настъпват към Варна. Целта е да се отреже връзката и телеграфните линии с Варна. Тогава редовна турска войска от 15 хиляди души в града ни решава да действа изненадващо и да нападне при Паскалево. Когато ген. Манзей чува канонадата, която се води тук край града, той се връща от посока Варна, за да помогне за отблъскването на  турските войски. Над десетчасова военна операция се води, вечерта тя е прекратена и именно в нощта на 26 срещу 27 януари тази турска армия, която е в града ни, заедно с 2000 души башибозук и египетски корпус, вземат решение да отстъпят Хаджиоглу Пазарджик.
Отрядът на ген. Цимернан наброявал 23 хиляди войници, а турската войска 15 хиляди души. Турците обаче разполагали и с 42 артилерийски оръдия и египетския корпус на Осман Паша, както и 2000 души башибозук. Когато отстъпват, става ясно, че е съществувала идеята Добрич да бъде превърнат във втори Плевен. Добре е, че това не се е случило, защото можеше да промени хода на войната. При напускането обаче в града са запалени двете църкви, множество огньове, като целта е да се заблуди руската войска и да се затрудни нейното настъпление. Целият град е бил опасан от окопи. Българското население е принуждавано да копае окопи и траншеи, за да се подпомогне по този начин турската войска, тя по лесно да се защитава и да отблъсне настъплението на русите. Това естествено не е доброволна помощ. Настъпва изходът като една успешна военна операция, довела до освобождението на града ни. След това отрядът на ген. Цимерман продължава на юг и трябва да се спусне към Бургас, за да се стигне до капитулацията на турската войска и подписването на Одринското примирие в края на януари 1878 год. и преговорите за мирен договор по-късно.

Коментирайте