12 май се отбелязва като Световен ден на медицинските сестри от 1974 г. по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри .
Диана Папазова е старша сестра в ДКЦ – 1 в Добрич. Като медицинска сестра тя работи от 33 години. Макар и много скромно ще отбележим празника си, казва старшата сестра пред МГ“Добруджа“. По думите и колегите медицински сестри работят всеотдайно и всеки ден са по местата си. Въпреки необичайната ситуация в която ни постави COVID-19, здравните работници са търпеливи и всеотдайни. „Призвани сме да се грижим за най-ценното богатство на човека и това е здравето“, изтъква сестра Папазова. В ДКЦ -1 работят 15 медицински сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори. Както във всяко здравно заведение и в центъра се усеща недостиг на кадри. Снабдени са с предпазни средства , но никой не е застрахован, посочва още Папазова. Тя признава, че работата им е трудна и отговорна, но отношението към тях от страна на пациентите, благодарността е това което ги крепи.
Денят е провъзгласен за празник в чест на годишнината от рождението на първата медицинска сестра Флорънс Найтингейл /1820 - 1910/. Английската медицинска сестра Флорънс Найтингейл организира отряд санитарки да оказват помощ на ранените по време на Кримската война. Тя създава и разработва първата система за подготовка на средни и младши медицински кадри във Великобритания. Пише и няколко книги, които по-късно са използвани като учебници по здравни грижи.
През 1910 г. Флорънс Найтингел предлага следния текст, като клетва, давана от сестрите, подобно на Хипократовата – от лекарите:
„Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа.“
През 1912 г. Лигата на Международния Червен кръст и Червен полумесец, учредява медал на името на Флорънс Найтингейл, който и до днес е най-почетната и висша награда за медицинските сестри по целия свят.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
.gif)
Диана Папазова е старша сестра в ДКЦ – 1 в Добрич. Като медицинска сестра тя работи от 33 години. Макар и много скромно ще отбележим празника си, казва старшата сестра пред МГ“Добруджа“. По думите и колегите медицински сестри работят всеотдайно и всеки ден са по местата си. Въпреки необичайната ситуация в която ни постави COVID-19, здравните работници са търпеливи и всеотдайни. „Призвани сме да се грижим за най-ценното богатство на човека и това е здравето“, изтъква сестра Папазова. В ДКЦ -1 работят 15 медицински сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори. Както във всяко здравно заведение и в центъра се усеща недостиг на кадри. Снабдени са с предпазни средства , но никой не е застрахован, посочва още Папазова. Тя признава, че работата им е трудна и отговорна, но отношението към тях от страна на пациентите, благодарността е това което ги крепи.
Денят е провъзгласен за празник в чест на годишнината от рождението на първата медицинска сестра Флорънс Найтингейл /1820 - 1910/. Английската медицинска сестра Флорънс Найтингейл организира отряд санитарки да оказват помощ на ранените по време на Кримската война. Тя създава и разработва първата система за подготовка на средни и младши медицински кадри във Великобритания. Пише и няколко книги, които по-късно са използвани като учебници по здравни грижи.
През 1910 г. Флорънс Найтингел предлага следния текст, като клетва, давана от сестрите, подобно на Хипократовата – от лекарите:
„Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа.“
През 1912 г. Лигата на Международния Червен кръст и Червен полумесец, учредява медал на името на Флорънс Найтингейл, който и до днес е най-почетната и висша награда за медицинските сестри по целия свят.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
