Дима Стоянова - една истинска майка /ВИДЕО/

 Когато  си мислите за човек с голямо сърце, едва ли си представяте точно Дима. Тя не демонстрира добрината си, тя дори не обича да говори за това, което е направила. Тя просто е дала дом, любов и грижа на едно дете, което за мнозина е било „отписано“. Исус е на 14 години и е влязъл във вече закритият дом  в Крушари точно с това име. Сега живее в топлия, чист и уютен дом на Дима Стоянова в Добрич. Петдесет и четири годишната жена му е посветила себе си, без да получава разбиране от околните. Наскоро дипломираният инженерен дизайнер получи наградата „Спасител на детството” от  Националната асоциация по приемна грижа. Наградата  се дава за принос към приемната грижа в категорията приемен родител – „Спасител на детството“.  Дима има обяснение за човечността си и за посоката. Човек е многопластов и трябва да се развива, казва тя  и поглежда пак към леглото, където Исус е неспокоен, защото сменя зъби. Присъствието ни също го притеснява, сигурно. Слуша класическа музика и така ден след ден расте в семейство. 
Трудно реших да стана приемен родител, признава Дима. „Единственото, което исках,е Исус да живее.  Да го взема беше най-добрия вариант да му се осигури любовта, топлината, грижите вниманието от които всяко едно дете има нужда. Не се чувства спасител, дори и след получаване  на наградата, защото по думите и има само един спасител и това е Бог.
Година и половина, обаче точно тя  е Бог за Исус. Всеки ден започва с грижа и самосъзнание, че няма друг.Двамата са и трябва да си помагат. От сутринта започват с раздвижване, миене, обличане закуска и така до вечерта. Момчето е с множество увреждания  и точно като бебче се нуждае от постоянно обгрижване. Разходките на вън и ходене по изследвания и прегледи са „разнообразието“ на живота им.От както Дима е негова майка, състоянието на Исус е коренно променено.  Тя го познава две години преди да го вземе и се е грижила за него и в дома в Крушари.“Там видях, че когато се работи с такива деца се получава значителен успех.Той се привърза към мен и аз към него“,  споделя Дима.
Дошъл момента на раздялата, детето било настанено в ЦНСТ и там липсата на мама Дима се усетила осезателно. Само след четиридесет и пет дни го намерила в окаяно състояние в болницата.“Видях го отслабнал, буквално кожа и кости, на системи и се изплаших“, разказва Стоянова. От този момент започнало ходенето по мъките. Писма ,кореспонденции, бумащина и бюрокрация. Разреши ли и да ходи като доброволец в ЦНСТ два пъти в седмицата по два часа по обяд, колкото да го нахрани.Така дошло и решението да стане приемен родител и започнали дългите процедури. Човек трябва да е изключително упорит, да може да минава през унижения, за да се справи,  признава Дима.Исус и помогнал да разбере колко е борбена и не се отказва от трудностите,  защото знае какво прави. Поставям въпроса за възпитанието в човечност и доброта и Дима сочи един силует. Познавам го. Това е Ваклуш Толев.Теологът е този от когото тази необикновена жена се е учила. От неговата Школа, от неговите книги, от духа  му. Изключително е благодарна на учителя, както го наричаха  за знанията и беседите му.  Дима Стоянова не скрива разочарованието си към хората.Не получава разбиране   нито от близките си нито от обкръжаващите я. Изключително е благодарна на  Фондация Лумос за помощта и подкрепата. С тях работи по начин, който никъде в България не е срещала.Те постоянно се обаждат, питат от какво имаме нужда, разказва Дима. Наградите се дават, но не могат да бъдат цел, обобщава Стоянова. Държи в рамка дипломът, черпи за него, но погледът и е все в леглото където Исус, простенва от време на време и припомня за живот в семейство.

Репортаж на Севдалина Сарандева и Павлина Живкова

Коментирайте