Днес е Бабинден

Най-хубавото в живота на българите е да им се родят и да отгледат здрави, хубави и умни деца, да насочат пътя им към доброто и радостта, да ги предпазят от страдания и беди. Със страх пред злото, което дебне отвсякъде, но и с много фантазия и вдъхновение те извличали скрития смисъл от всичко, което можело да им помогне. Децата са смисълът на брака, на грижите, на живота. Затова и в много обреди и обичаи най-важната цел на магическия ритуал е да се родят здрави и хубави деца, да е пълна къщата.
Съществуват редица поверия относно това, какво трябва да се прави и какво – не, за да се роди здраво дете, да бъде лесно раждането. Най-почитаният човек при раждането е бабата акушерка. Тя се извиква тайно, самото раждане също се пази в тайна. Но изобщо не е таен денят, в който раждали и нераждали жени отдават своята почит на бабата. На 08/21.01 целуваме ръка на жената, помогнала рожбата ни да види бял свят. В по-стари времена жената, която е израждала децата, е била възрастна жена, баба. Оттук идва и наименованието на празника Бабинден.
Бабинден е последният празник, чиято обредност е свързана с вярата в продуциращата сила на водата. А водата, както се вярва, е първоосновата на света. Водата тече бързо, отмива всичко лошо, извор е на живот и плодородие.

Основните обредни лица са бабите акушерки, наскоро родилите жени и тези, на които им предстои да родят. Открояват се три празнични компонента. Първият е свързан с къпането на бебетата пеленачета от бабата. Това е много стар обред, който с годините на много места отпада и остава само поливането на бабата. Още по първи петли, всяка жена, родила през годината, или й предстои да ражда, отива да полее на бабата акушерка. Раждалите жени поливат, за да измие бабата нечистотиите от раждането. Тези, на които им предстои раждане, поливат, за да е леко раждането. Целият ритуал с поливането е съпроводен и с благословии от двете страни. Водата от миенето се изхвърля под трендафил, за да растат децата здрави и румени. След ритуалното поливане невестите се връщат вкъщи, разточват баница, омесват пита, варят кокошка. Към обяд, пременени в нови дрехи, отиват с гозбите, ракията и виното у бабата. Има гайдар, който свири през цялото време. Гощавката е съпроводена с много песни и шеги. Всички обредни действия имат стимулиращо значение – да се раждат повече здрави деца и самото раждане да е леко. След обяд жените се отправят към мегдана, там се играе хоро, което е само женско. На него нямат право да се хващат моми и ергени.

Част от обредната празничност е и ритуалното къпане на бабата в реката или на чешмата. Украсяват я с нанизи от сушени червени люти чушки, пуканки и др. Закарват я до водата и я изкъпват. Вярват в силата на водата. Още повече, че Бабинден се празнува след Йордановден, когато кръстът е хвърлен във водата и тя е пречистена.

Коментирайте