Парламентарните избори в Иран ще са първият лакмус за общественото мнение, след като бе сключено споразумението за ядрената програма, довело до отмяна на международните санкции.
Резултатите от вота ще определят дали Ислямската република ще продължи затоплянето на дипломатическите си отношения със Запада, пише Фаршид Мотахари от ДПА, цитиран от БТА.
Все още не е съвсем сигурно каква ще бъде посоката на иранската външна политика. Срещу реформите на президента Хасан Рухани (от Партията на умереността и развитието) имаше ожесточена съпротива в парламента, доминиран от консерватори. Сега изборите му дават възможност да се отърве от критиците си.
В центъра на предстоящия вот е тристранният сблъсък между Обединения фронт на консерваторите, ултраконсервативния Фронт за стабилност на Ислямската революция и реформаторите.
Съществуващата вече близо 12 години коалиция между консерваторите и ултраконсервативните, които бяха тясно свързани с бившия президент Махмуд Ахмадинеджад, изобщо не бе хармонична. А това вдъхва увереност на реформаторите.
"Можем да постигнем и на тези избори онова, което постигнахме през 2013 г. (с избирането на Рухани)", каза Мохамад Реза Ареф, водещият кандидат на коалицията Ирански реформатори. В тяхното крило също има разногласия. Политическите реалисти Рухани и Ареф, които искат реформи, но в рамките на съществуващата система, се противопоставят на радикалното крило на движението.
Наблюдатели казват, че едно от решаващите неща на тези избори ще бъде дали умереното крило на консерваторите - оглавявано от председателя на парламента Али Лариджани, може да състави коалиция с реформаторите, която да се обедини около фигурата на водещия кандидат Ареф.
Евентуален съюз между тези две групировки, които вече водят разговори, е в състояние да се окаже сериозна заплаха за ултраконсерваторите. Евентуална победа на тази коалиция ще гарантира преизбиране на Рухани на президентските избори през 2017 г., а Фронтът за стабилност на Ислямската революция на практика ще бъде изхвърлен от политическата сцена до 2021 г.
Резултатите от вота ще определят дали Ислямската република ще продължи затоплянето на дипломатическите си отношения със Запада, пише Фаршид Мотахари от ДПА, цитиран от БТА.
Все още не е съвсем сигурно каква ще бъде посоката на иранската външна политика. Срещу реформите на президента Хасан Рухани (от Партията на умереността и развитието) имаше ожесточена съпротива в парламента, доминиран от консерватори. Сега изборите му дават възможност да се отърве от критиците си.
В центъра на предстоящия вот е тристранният сблъсък между Обединения фронт на консерваторите, ултраконсервативния Фронт за стабилност на Ислямската революция и реформаторите.
Съществуващата вече близо 12 години коалиция между консерваторите и ултраконсервативните, които бяха тясно свързани с бившия президент Махмуд Ахмадинеджад, изобщо не бе хармонична. А това вдъхва увереност на реформаторите.
"Можем да постигнем и на тези избори онова, което постигнахме през 2013 г. (с избирането на Рухани)", каза Мохамад Реза Ареф, водещият кандидат на коалицията Ирански реформатори. В тяхното крило също има разногласия. Политическите реалисти Рухани и Ареф, които искат реформи, но в рамките на съществуващата система, се противопоставят на радикалното крило на движението.
Наблюдатели казват, че едно от решаващите неща на тези избори ще бъде дали умереното крило на консерваторите - оглавявано от председателя на парламента Али Лариджани, може да състави коалиция с реформаторите, която да се обедини около фигурата на водещия кандидат Ареф.
Евентуален съюз между тези две групировки, които вече водят разговори, е в състояние да се окаже сериозна заплаха за ултраконсерваторите. Евентуална победа на тази коалиция ще гарантира преизбиране на Рухани на президентските избори през 2017 г., а Фронтът за стабилност на Ислямската революция на практика ще бъде изхвърлен от политическата сцена до 2021 г.
Снимка:www.dnevnik.bg
Източник:Dnevnik.bg
Коментирайте
