До края на годината софийско издателство ще издаде романът „Йоана“ (1934) от румънския автор Антон Холбан (1902 - 1937), който описва Каварна между войните. Антон Холбан е литературен критик, специалист по Марсел Пруст, румънски писател между войните и преподавател по френски. Преводът на романа е на Христо Боев.
Действието на романа се развива в Каварна и околностите й, като съдържа описания на Добрич (Базарджик) и Балчик. Румънският роман представя живи описания на централната улица на Каварна, хълма Чиракман и каварненския плаж.
През лятото на 2017 г. излезе и „Произшествието“ (1940), от Михаил Себастиан, който описва Балчик, Букурещ и Брашов.
Ето и началото на романа „Йоана“ в превод на Христо Боев.
„Най-сетне автомобилът напусна центъра на Базарджик, спусна се по измъчени улички, по жълтата гладка пръст сред ечемичните полета, потрепващи и променящи цветовете си като толкова близкото море, и сред мака – следи от кръв, които водят към незнайно престъпление, извършено в някое потайно кътче от тази пустош. После се спряхме за няколко мига, следвайки курса, до една изгоряла мелница, където ни оставиха няколко спътници.
Балчик започваше до нас, чуден, омагьосан, невидим. Но напомнящ за себе си със своето ухание.
Моят автомобил, с малкото останали пътници в него, се отдалечи от мелницата, плъзгайки се към малката Каварна. На самия праг на къщата, преобразена от очакването, ме посрещна Йоана.“
Действието на романа се развива в Каварна и околностите й, като съдържа описания на Добрич (Базарджик) и Балчик. Румънският роман представя живи описания на централната улица на Каварна, хълма Чиракман и каварненския плаж.
През лятото на 2017 г. излезе и „Произшествието“ (1940), от Михаил Себастиан, който описва Балчик, Букурещ и Брашов.
Ето и началото на романа „Йоана“ в превод на Христо Боев.
„Най-сетне автомобилът напусна центъра на Базарджик, спусна се по измъчени улички, по жълтата гладка пръст сред ечемичните полета, потрепващи и променящи цветовете си като толкова близкото море, и сред мака – следи от кръв, които водят към незнайно престъпление, извършено в някое потайно кътче от тази пустош. После се спряхме за няколко мига, следвайки курса, до една изгоряла мелница, където ни оставиха няколко спътници.
Балчик започваше до нас, чуден, омагьосан, невидим. Но напомнящ за себе си със своето ухание.
Моят автомобил, с малкото останали пътници в него, се отдалечи от мелницата, плъзгайки се към малката Каварна. На самия праг на къщата, преобразена от очакването, ме посрещна Йоана.“
Снимка:xn--80aaag2bvu.xn--p1ai
Коментирайте
.gif)
