Високи добиви от слънчоглед и добри резултати от започналата жътва на царевицата отчитат зърнопроизводителите в Добричка област. Това съобщи в студиото на Медийна група „Добруджа“ председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
Жътвата на слънчогледа вече е приключила при среден добив около 320 кг/дка. Отчита се и много добра масленост, за разлика от предходните 4 години.
Започва по-масовото прибиране на царевицата, като първите резултати са обнадеждаващи. Добивите са между 500 и 1000 кг/дка, а очакванията на Жекова са средният добив за областта да достигне 700–800 кг/дка. Това би било най-добрият резултат от 2021 г. насам. За сравнение, през миналата година той е бил около 200 кг/дка.
Заради тежките климатични условия площите с царевица в Добруджа са намалели с над 50%. Според Жекова добрата година за пролетниците може да върне част от интереса към културата, но това ще зависи и от условията през пролетта на 2027 г.
В ход е есенната сеитба. Рапицата вече е засята на 100%, а предстои масовата сеитба на пшеницата. Основното притеснение е липсата на валежи, от които се нуждаят посевите.
По-високи ренти прогнозира Радостина Жекова. По думите ѝ те могат да бъдат между 30 и 60 евро, като се очаква разликите между отделните общини да са по-малки.
Реализацията на продукцията обаче остава сериозен проблем. Търговията с пшеница и рапица е била затруднена през последните месеци, а на българския пазар към момента практически няма търсене на слънчоглед.
Сред краткосрочните проблеми Жекова посочи високите разходи за горива и торове. По думите ѝ за година цената на торовете е нараснала с около 20-30%. Предвижда се подпомагане за горивата, използвани през 2025 г., както и помощ за торове.
Сред дългосрочните приоритети на сектора са напояването, промените в законодателството за земеделската земя и подобряването на транспортната инфраструктура.
Според Жекова към момента няма достатъчно основания земеделието да бъде определено като приоритет на управляващите. По думите ѝ това би могло да се промени, ако в бюджета за 2027 г. бъдат заложени ресурси за дългосрочни политики, особено за напояване.
Земеделците настояват и за облекчаване на разрешителния режим за изграждане и използване на сондажи, което е особено важно за Добруджа заради проблемите с достъпа до вода.
Жекова определи позицията на България и още 16 държави срещу намаляването на средствата за земеделие в бъдещия бюджет на ЕС като правилна. Земеделието е пряко свързано с продоволствената сигурност на Европа, мотивира се тя.
Притеснение за сектора създава и ситуацията в Черно море, която увеличава застрахователните и транспортните разходи и може да затрудни износа на българска продукция.
В страната остават големи количества пшеница за реализация, а по думите на Жекова около 2 млн. тона слънчоглед също очакват пазар. В същото време българската продукция се конкурира с внос, включително на слънчоглед от Аржентина.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
Жътвата на слънчогледа вече е приключила при среден добив около 320 кг/дка. Отчита се и много добра масленост, за разлика от предходните 4 години.
Започва по-масовото прибиране на царевицата, като първите резултати са обнадеждаващи. Добивите са между 500 и 1000 кг/дка, а очакванията на Жекова са средният добив за областта да достигне 700–800 кг/дка. Това би било най-добрият резултат от 2021 г. насам. За сравнение, през миналата година той е бил около 200 кг/дка.
Заради тежките климатични условия площите с царевица в Добруджа са намалели с над 50%. Според Жекова добрата година за пролетниците може да върне част от интереса към културата, но това ще зависи и от условията през пролетта на 2027 г.
В ход е есенната сеитба. Рапицата вече е засята на 100%, а предстои масовата сеитба на пшеницата. Основното притеснение е липсата на валежи, от които се нуждаят посевите.
По-високи ренти прогнозира Радостина Жекова. По думите ѝ те могат да бъдат между 30 и 60 евро, като се очаква разликите между отделните общини да са по-малки.
Реализацията на продукцията обаче остава сериозен проблем. Търговията с пшеница и рапица е била затруднена през последните месеци, а на българския пазар към момента практически няма търсене на слънчоглед.
Сред краткосрочните проблеми Жекова посочи високите разходи за горива и торове. По думите ѝ за година цената на торовете е нараснала с около 20-30%. Предвижда се подпомагане за горивата, използвани през 2025 г., както и помощ за торове.
Сред дългосрочните приоритети на сектора са напояването, промените в законодателството за земеделската земя и подобряването на транспортната инфраструктура.
Според Жекова към момента няма достатъчно основания земеделието да бъде определено като приоритет на управляващите. По думите ѝ това би могло да се промени, ако в бюджета за 2027 г. бъдат заложени ресурси за дългосрочни политики, особено за напояване.
Земеделците настояват и за облекчаване на разрешителния режим за изграждане и използване на сондажи, което е особено важно за Добруджа заради проблемите с достъпа до вода.
Жекова определи позицията на България и още 16 държави срещу намаляването на средствата за земеделие в бъдещия бюджет на ЕС като правилна. Земеделието е пряко свързано с продоволствената сигурност на Европа, мотивира се тя.
Притеснение за сектора създава и ситуацията в Черно море, която увеличава застрахователните и транспортните разходи и може да затрудни износа на българска продукция.
В страната остават големи количества пшеница за реализация, а по думите на Жекова около 2 млн. тона слънчоглед също очакват пазар. В същото време българската продукция се конкурира с внос, включително на слънчоглед от Аржентина.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
