Добрич подкрепи протестиращите майки в София (ВИДЕО)

 
Не протестираме „срещу”, а „за”, казаха в един глас Емилия Петрова, майка на 12-годишния Георги Петров, който страда от ДЦП и епилепсия, и
Петя Йорданова, майка на 7-годишно дете с епилепсия. Те са част от хората, построили палатков лагер в центъра на Добрич в подкрепа на протестите на майките на деца с увреждания в София. Това „за” е за промяна в законите, които да защитават хората с увреждания, за закон за личната помощ, тъй като децата стават на 18 г. и тогава положението е ад, защото  се спират плащанията им до 200 лв. Тогава освен децата и техните родители се превръщат в затворници, казват майките. Те се борят още за достатъчно дневни центрове, където хората с увреждания да бъдат обгрижвани, за достатъчно н добре обучен персонал в дневните центрове, за въвеждане на електронен регистър, за индивидуална оценка на всеки един случай, за нови технически помощни средства за децата с увреждания.
Не искаме 30 лв. за интеграция, какво да ги правим, попитаха майките и заявиха, че въпросът не е толкова до парите, а до наличието на цялостна подкрепа. Това няма да е промяна само за децата, това ще е промяна и за техните семейства. Надеждите сега са насочени към Мая Манолова, Омбудсман на Р.България. От социалното министерство са се ангажирали да въведат новия Закон за хората с увреждания до края на юли. Въпросът е дали ще бъде гласуван в Парламента, чудят се протестиращите.
Стела Илиева, майката на малката Алекс, допълни, че проблемът е на държавно ниво, а кметът е бил помолен да разреши палатковия лагер да се разположи пред общината, защото потокът от хора там е по-голям. Това, което се очаква от гражданите на Добрич е да помогнат с присъствие в палатката, тъй като срокът е „до промяната”, а родителите на деца с увреждания имат много грижи с тях и няма как да присъстват постоянно.
Няма да станат тези работи, дето ги искат, заяви Калин Иванов, който също е с увреждане на долните крайници. Според него нещата опират до пари. Във фондовете, в които се осигуряваме допълнително, повечето хора имат събрани по около 2-3 000 лв. , а при половин милион пенсионери като мен, за да ни подсигурят доживотно, те следва да се лишат от над 1 милиард лв. Затова, ако одобрят техните искания, те трябва да ни изплатят на нас тези пари и де факто да се лишат от тях, разсъждава Калин и завършва: Със 150 лв. не се живее.
 
Репортаж на Дана Михайлова и Павлина Живкова

Коментирайте