Добрич през обектива на времето

През 1962 г. градът ни се сдобива с широкоекранно кино – кино „Добрич”. Киното разполага с голяма зала с 680 места и малка – с 350 места. Първият филм, който е прожектиран в кино „Добрич”, е „Царска милост”. Преди да бъде построено на мястото е имало парк. В западната му част е имало и улица, която се е казвала „Васил Априлов”. Вижте снимки от разрушаването на къщето по улицата, 1962 г. Киното затваря през 1996 г. Сега пред сградата има цветарски магазин.

Железопътната гара в град Добрич е построена през 1910 година. Първото пътуване е безплатна екскурзия за жителите на Варненско и Провадийско до Добрич. Към днешна дата сградата не се използва и се руши.

Първото кино „Родина” се е намирало, близо до хотел „Москва”. След това го разрушават, за да построят блок „69”. Новата сграда се намира по ул. „Независимост”. В момента сградата помещава частни фирми.

Площад „Шадравана” или „Свобода“, както го наричаме днес, е бил в единия ъгъл, който гледа към ул. „Независимост”. Имало е чешма, която била покрита с чадър. Затова се казва и "Шадравана". Бил е правен в турско време. Спирали са файтони, минавали са каруци. В дъното е построена старата поща. Имало е и ресторант на име „Червено знаме”, където се е предлагала най-добрата шкембе чорба. Било е пълно с най- различни магазини. Площад ,,Свобода“ остава една от най-разпознаваемите части на града ни и до днес.

Читалището от 1870 г. се е намирало в една стара сграда на първия етаж по улица „Народен съд”, която е вече не съществува. Под румънска власт е закрито. Нелегално са ползвали българска литература. След 1940 г., читалището е преместено в Старата класическа гимназия (ПГТ „П.К.Яворов”).

Художествената галерия в Добрич е основана през 1965 г. и се помещава в сграда, построена в началото на 30-те години на XX век, която първоначално е била съдебна палата. След присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940 г., сградата е преустроена и адаптирана за галерия през 1981-1982 г., като е открита като Окръжна художествена галерия на 22 октомври 1982 г.

През 1925 г. започва строжът на хотела на Никола Друмев и Христо Радилов. Завършен е през 1928 г., като няколко години се нарича „Индустриал”, след това „Регал”. В периода от 1942-1945 г. се нарича „Берлин”, тъй като България е немски съюзник. През 1946 г. е национализиран като частна собственос и е преименуван на „Москва”. Днес сградата е реставрирана. В нея се помещават офиси.

Колоездачното дружество е създадено много отдавна. Правили са се и колоездачни обиколки в Румъния. Снимка: място срещу обшщина добричка, където е ресторантът в долния край има къща в розово - там е била „Аптеката на Бозо”. Той е бивш аптекар. Тя се сега е щаб на БСП.