Първо участие в ултратриатлон записа добричлията Мартин Кирилов, познат като барабанист на група „Bloodrush“. На 16 юли в уелския град Суонзи той участва в триатлон, в който дистанциите бяха 1.9 км. плуване, 90 км. колоездене и 21 км. бягане – т.нар. половин айрънмен. В олимпийския триатлон дистанциите са значително по-къси, съответно 1.5, 40 и 10 км., като всички състезания с по-голяма дължина от тази спадат към категорията ултратриатлони. Мартин Кирилов живее и работи в Лондон, но докато беше в родния си Добрич за своята лятна почивка, той гостува в студиото на медийна група „Добруджа“ и сподели впечатленията си от своето първо голямо състезание.
- Правили сме доста интервюта с теб, но този път няма да си говорим за музика, а за спорт, и то за спорт, на който аз много се възхищавам, заради волята, издръжливостта и свръхчовешките възможности, които показвате. Какво представляваше първият ултратриатлон, на който участва?
Благодаря за поканата! За мен е много приятно да поговоря за нещо, различно от музика. На 16 юли участвах в „Ironman 70.3 miles“ в Суонзи. Това е т. нар. половин айрънмен или малкия айрънмен от най-известната верига ултратриатлони в света. Всеки, който иска да стигне до целия айрънмен – най-дългата дистанция в триатлона, минава през тази стъпка. С тази цел се записах и аз преди година - през септември 2022 г. Дистанциите в Суонзи бяха 1.9 км. плуване, 90 км. колоездене и 21 км. бягане, което се равнява на половин айрънмен, но е повече от олимпийския триатлон. Трите дисциплини се изпълняват без почивка между тях. Този тип триатлон се изпълнява между 3 часа и половина и 8 часа и половина. Аз финиширах за 6 часа и 5 минути.
- Как се запали именно по този спорт?
Като ученик не съм тренирал никакъв спорт, занимавах се основно с барабани. Ходил съм единствено на уроци по плуване при Веселин Нейков в „Изида“, но с цел да се науча да плувам и не съм участвал на състезания. Впоследствие започнах да ходя на фитнес, но нямам друг спортен опит. Преди 3 години в Лондон имах интерес да участвам в полумаратон и се бях записал, но заради ковид той не състоя. След почти две години се сетих за това мое желание за участие в полумаратон и се зачудих дали мога да избягам 21 км. без да се подготвям. Беше един понеделник и реших, че в събота ще направя полумаратон. Тичах 21 км. в един парк в Лондон за 2 часа и 8 минути, което е безумно много за трениращ човек, но за човек, който дотогава не е бягал, е добре и реших, че съм подходящ за такива дълги натоварвания. След 3 месеца отново направих полумаратон, но вече на официално състезание. Отново обаче отидох неподготвен и 3-4 дни ми беше много трудно след това. Точно тогава един мой колега във „Vodafone“ в Лондон ми сподели, че му предстои триатлон на олимпийската дистанция. Аз дори не знаех какво е триатлон тогава и ми стана интересно, че освен бягане, има още плуване и колоездене. Вече имах някакъв опит с бягането и плуването, но нямах колело. 4-5 месеца се каних, докато си купя. Скоро след това се записах на лондонския триатлон в късата дистанция, т. нар. спринт дистанция – 750 метра плуване, 20 км. колоездене и 5 км. бягане. Хареса ми и оттогава се запалих по триатлона. Хареса ми, че е разнообразно и всъщност всеки ден тренираш различен спорт.
- Работиш в един от най-големите телекоми в света. Трудно ли е да съчетаваш служебните ангажименти с тренировките?
Без проблем съчетавам двете неща. Триатлонът е моето хоби в свободното време. От началото на тази година тренирам между 10 и 14 часа на седмица. Това се случва преди или след работа, и основно в събота и неделя, когато са дългите тичания и карането на колело. Половината от времето за тренировки за седмицата е в почивните дни. Смятам, че работата и спортът се съчетават много добре. Когато започнеш тренировката, знаеш, че си приключил работата за този ден. Така ментално имаш разделението между работа и личен живот. Вместо да си носиш работата вкъщи, по време на тренировката забравяш всичко.
- Как реши да потърсиш треньор за подготовката ти и кой е той?
Записах се за участие в „Ironman“ през септември миналата година и до декември направих опит да се подготвям сам. Но аз нямам никакъв състезателен опит, за да знам откъде да тръгна. Триатлонът включва три отделни спорта, от които аз не разбирам. Освен това е много важно как се съчетават тези три спорта. Така бързо стигнах до извода, че няма как да се подготвя ефективно сам. Тогава се свързах с треньора Любомир Спасов от клуб по триатлон „Школа за характери“. Благодарение на него успях да се подготвя, да се предпазя от травми, да се възстановявам. Съвместната ни работа включва още изготвяне на хранителен режим, на стратегия за конкретното състезание и на състезателен календар, като в рамките на подготовката от началото на годината имах 5 участия в Англия в отделните дисциплини на по-къси дистанции. Треньорът ме подготви и ментално за състезанието.
- Имаш ли любима от трите дисциплини?
Колоезденето. Имах щастието да се присъединя към един велоклуб в Лондон. Караме заедно в събота и неделя по няколко часа. Колоезденето е най-динамичният от трите спорта, пейзажът около теб се сменя постоянно и имаш най-много адреналин от скоростта.
- А в кой от спортовете се представяш най-силно?
Аз за момента все още съм начинаещ и в Суонзи бях в средата и на трите спорта. Не мисля, че има дисциплина, в която да се представям много над средното. И в трите дисциплини се представям равномерно. Обикновено когато някой е бивш бегач, плувец или колоездач, има своята специализирана дисциплина, в която е много по-добър.
- Какво отличава състезанието в Уелс, на което участва, от другите от веригата?
„Ironman“ е франчайз, има над 200 такива състезания по света в двете дистанции. Най-близкото до нас е в Гърция. Всяко състезание се отличава, заради местната география и климата. Записах се за участие в Суонзи, защото имах илюзията, че е китно, морско градче с благ климат. Нищо подобно! Все пак Суонзи е във Великобритания, а не в Испания. В Уелс има много висока денивелация и трасето за колоезденето е трудно. Освен това има много силни ветрове и много често вали, както и се случи – порой в първите три часа, като в средата на юли беше само 16 градуса. Не беше най-лесното състезание, на което можеше да се запиша.
- Имаше ли моменти, в които мислеше да се откажеш?
Не. Наистина нямаше. Беше доста трудно, но знаех, че ще завърша със сигурност. В нито един момент не съм имал съмнение. През цялото време въпросът беше за колко време ще завърша, а не дали ще завърша. Моята цел беше да бъде под 6 часа, но заради дъжда, прецених, че трябва да забавя леко темпото в колоезденето и затова финиширах за 6 часа и 5 минути.
- Каква е следващата крачка, която планираш?
Амбицията ми сега е участие догодина в триатлон със стандартните за „Ironman“ дистанции, които са 3,8 км. плуване, 180 км. колоездене и 42 км. бягане. Харесал съм си няколко в Европа, като най-вероятно ще се насоча към „Ironman“ на Канарските острови през май. Той е вторият или третият най-тежък в света. Гледам да имам цел за една година напред, за да знам, че имам за какво да работя и да се чувствам мотивиран.
- Какво ще посъветваш начинаещите бегачи, които искат да стигнат до подобни дистанции?
Не мисля, че това, което съм направил, е кой знае какво. Това е напълно по възможностите на всеки един човек. Аз нямам никакви генетични заложби или дадености. Не съм и в позицията да давам съвети, защото съм начинаещ. Всеки може да завърши и цял айрънмен, стига да иска. Ако имам някакъв съвет към хората, той е да са търпеливи и последователни, и постепенно да надграждат дистанциите, за да могат да стигнат далеч, вместо да правят някой героичен опит като моя полумаратон без подготовка и в резултат на това да се контузят.
- Правили сме доста интервюта с теб, но този път няма да си говорим за музика, а за спорт, и то за спорт, на който аз много се възхищавам, заради волята, издръжливостта и свръхчовешките възможности, които показвате. Какво представляваше първият ултратриатлон, на който участва?
Благодаря за поканата! За мен е много приятно да поговоря за нещо, различно от музика. На 16 юли участвах в „Ironman 70.3 miles“ в Суонзи. Това е т. нар. половин айрънмен или малкия айрънмен от най-известната верига ултратриатлони в света. Всеки, който иска да стигне до целия айрънмен – най-дългата дистанция в триатлона, минава през тази стъпка. С тази цел се записах и аз преди година - през септември 2022 г. Дистанциите в Суонзи бяха 1.9 км. плуване, 90 км. колоездене и 21 км. бягане, което се равнява на половин айрънмен, но е повече от олимпийския триатлон. Трите дисциплини се изпълняват без почивка между тях. Този тип триатлон се изпълнява между 3 часа и половина и 8 часа и половина. Аз финиширах за 6 часа и 5 минути.
- Как се запали именно по този спорт?
Като ученик не съм тренирал никакъв спорт, занимавах се основно с барабани. Ходил съм единствено на уроци по плуване при Веселин Нейков в „Изида“, но с цел да се науча да плувам и не съм участвал на състезания. Впоследствие започнах да ходя на фитнес, но нямам друг спортен опит. Преди 3 години в Лондон имах интерес да участвам в полумаратон и се бях записал, но заради ковид той не състоя. След почти две години се сетих за това мое желание за участие в полумаратон и се зачудих дали мога да избягам 21 км. без да се подготвям. Беше един понеделник и реших, че в събота ще направя полумаратон. Тичах 21 км. в един парк в Лондон за 2 часа и 8 минути, което е безумно много за трениращ човек, но за човек, който дотогава не е бягал, е добре и реших, че съм подходящ за такива дълги натоварвания. След 3 месеца отново направих полумаратон, но вече на официално състезание. Отново обаче отидох неподготвен и 3-4 дни ми беше много трудно след това. Точно тогава един мой колега във „Vodafone“ в Лондон ми сподели, че му предстои триатлон на олимпийската дистанция. Аз дори не знаех какво е триатлон тогава и ми стана интересно, че освен бягане, има още плуване и колоездене. Вече имах някакъв опит с бягането и плуването, но нямах колело. 4-5 месеца се каних, докато си купя. Скоро след това се записах на лондонския триатлон в късата дистанция, т. нар. спринт дистанция – 750 метра плуване, 20 км. колоездене и 5 км. бягане. Хареса ми и оттогава се запалих по триатлона. Хареса ми, че е разнообразно и всъщност всеки ден тренираш различен спорт.
- Работиш в един от най-големите телекоми в света. Трудно ли е да съчетаваш служебните ангажименти с тренировките?
Без проблем съчетавам двете неща. Триатлонът е моето хоби в свободното време. От началото на тази година тренирам между 10 и 14 часа на седмица. Това се случва преди или след работа, и основно в събота и неделя, когато са дългите тичания и карането на колело. Половината от времето за тренировки за седмицата е в почивните дни. Смятам, че работата и спортът се съчетават много добре. Когато започнеш тренировката, знаеш, че си приключил работата за този ден. Така ментално имаш разделението между работа и личен живот. Вместо да си носиш работата вкъщи, по време на тренировката забравяш всичко.
- Как реши да потърсиш треньор за подготовката ти и кой е той?
Записах се за участие в „Ironman“ през септември миналата година и до декември направих опит да се подготвям сам. Но аз нямам никакъв състезателен опит, за да знам откъде да тръгна. Триатлонът включва три отделни спорта, от които аз не разбирам. Освен това е много важно как се съчетават тези три спорта. Така бързо стигнах до извода, че няма как да се подготвя ефективно сам. Тогава се свързах с треньора Любомир Спасов от клуб по триатлон „Школа за характери“. Благодарение на него успях да се подготвя, да се предпазя от травми, да се възстановявам. Съвместната ни работа включва още изготвяне на хранителен режим, на стратегия за конкретното състезание и на състезателен календар, като в рамките на подготовката от началото на годината имах 5 участия в Англия в отделните дисциплини на по-къси дистанции. Треньорът ме подготви и ментално за състезанието.
- Имаш ли любима от трите дисциплини?
Колоезденето. Имах щастието да се присъединя към един велоклуб в Лондон. Караме заедно в събота и неделя по няколко часа. Колоезденето е най-динамичният от трите спорта, пейзажът около теб се сменя постоянно и имаш най-много адреналин от скоростта.
- А в кой от спортовете се представяш най-силно?
Аз за момента все още съм начинаещ и в Суонзи бях в средата и на трите спорта. Не мисля, че има дисциплина, в която да се представям много над средното. И в трите дисциплини се представям равномерно. Обикновено когато някой е бивш бегач, плувец или колоездач, има своята специализирана дисциплина, в която е много по-добър.
- Какво отличава състезанието в Уелс, на което участва, от другите от веригата?
„Ironman“ е франчайз, има над 200 такива състезания по света в двете дистанции. Най-близкото до нас е в Гърция. Всяко състезание се отличава, заради местната география и климата. Записах се за участие в Суонзи, защото имах илюзията, че е китно, морско градче с благ климат. Нищо подобно! Все пак Суонзи е във Великобритания, а не в Испания. В Уелс има много висока денивелация и трасето за колоезденето е трудно. Освен това има много силни ветрове и много често вали, както и се случи – порой в първите три часа, като в средата на юли беше само 16 градуса. Не беше най-лесното състезание, на което можеше да се запиша.
- Имаше ли моменти, в които мислеше да се откажеш?
Не. Наистина нямаше. Беше доста трудно, но знаех, че ще завърша със сигурност. В нито един момент не съм имал съмнение. През цялото време въпросът беше за колко време ще завърша, а не дали ще завърша. Моята цел беше да бъде под 6 часа, но заради дъжда, прецених, че трябва да забавя леко темпото в колоезденето и затова финиширах за 6 часа и 5 минути.
- Каква е следващата крачка, която планираш?
Амбицията ми сега е участие догодина в триатлон със стандартните за „Ironman“ дистанции, които са 3,8 км. плуване, 180 км. колоездене и 42 км. бягане. Харесал съм си няколко в Европа, като най-вероятно ще се насоча към „Ironman“ на Канарските острови през май. Той е вторият или третият най-тежък в света. Гледам да имам цел за една година напред, за да знам, че имам за какво да работя и да се чувствам мотивиран.
- Какво ще посъветваш начинаещите бегачи, които искат да стигнат до подобни дистанции?
Не мисля, че това, което съм направил, е кой знае какво. Това е напълно по възможностите на всеки един човек. Аз нямам никакви генетични заложби или дадености. Не съм и в позицията да давам съвети, защото съм начинаещ. Всеки може да завърши и цял айрънмен, стига да иска. Ако имам някакъв съвет към хората, той е да са търпеливи и последователни, и постепенно да надграждат дистанциите, за да могат да стигнат далеч, вместо да правят някой героичен опит като моя полумаратон без подготовка и в резултат на това да се контузят.