Вече една година добричлийката Диана Нонева се занимава активно с бодибилдинг, като за няколко състезания в категорията „бикини фитнес“, е спечелила пет златни и два бронзови медала. Подготовката ѝ в началото преминава изцяло с наставления онлайн, а от 4 месеца тя е в София, като тренира и се готви лично от своя треньор Венелин Великов, който е сред най-известните имена в родния културизъм.
Двамата гостуваха в студиото на медийна група „Добруджа“.
- Да започнем нашия разговор с треньора. Вие, как виждате развитието на Диана след една година тренировки?
Развитието ѝ е такова, че направо е различен човек. Няма нищо общо като визия, като форма, като мускулатура. Разликата е огромна! По време на състезанието „Muscle Cup” през миналата седмица в Созопол и съдии, и странични наблюдатели ми споделиха, че изглежда още по-добре и доста си е подобрила формата, в сравнение със състезанието през април.
- Доколкото си спомням от предишния ни разговор с Диана, през първите месеци тренировките са се провеждали дистанционно, но вече имате възможност лично да я тренирате. Каква е разликата?
Вече всичко е под пълен контрол, защото дори живеем заедно. И всичко се следи от – до. Хранене, тренировки и това дава още по-добри резултати. Не че и преди не е спазвала всичко, защото тя е доста отдадена, но когато сте двама човека с една и съща цел и едни и същи виждания не само за спорта, но и за живота, се получават доста по-добре нещата. Защото, няма какво да се лъжем, в този спорт трудно може човек, който не е с твоите възгледи, да издържи такъв режим на партньора си. Понякога си изнервен, гладен и ако другият човек не е минал през това, няма как да те разбере. А идеята е единият да мотивира другия и двамата заедно да вървите напред.
- Диана, ти как се чувстваш сега? По-трудно ли е, когато тренировките са заедно?
Определено е по-трудно. Натоварването е по-голямо, режимът е още по-строг. Но в никакъв случай не се оплаквам. Това ми харесва, нямам притеснения или затруднения относно спазването на режим и диета и да – определно има разлика. Например, контролът относно храненето е доста по-строг сега. (смее се)
Венелин: Няма лесно. Хората искат всичко да е по лесния начин, но в нашия спорт диетата и храненето са много важни. И не е толкова трудно, става въпрос за няколко типа храни. Просто трябва човек да може да издържи психически. Защото всеки ден трябва да се спазват едни и същи видове храна, в едни и същи грамажи, в едни и същи часове. Буквално ставаш като бебе.
- Има ли разлика в това как се подготвя за състезание по културизъм един мъж и една дама?
Венелин: В храната няма разлика, освен в количествата. Базовите упражнения също са еднакви, като при жените има повече натоварвания за оформяне на долната част на тялото. И в добавките и стимулантите има разлика, защото при мъжете нивото е доста по-високо, докато при дамите не трябва да се минава границата на женствеността.
- По колко време отделяте за тренировки в залата?
Венелин: Сутрин, на гладно, имаме велоергометър вкъщи и правим 30 минути кардио. А вечер тренираме по час и половина – два. По принцип, времето на тренировка е различно за всеки организъм, защото има един момент, в който организмът се пренатоварва. Аз, например, съм тренирал и по 3-4 часа, но това е само за няколко дни, защото организмът не издържа. Трябва да има баланс.
Добре е да има баланс и в храненето, и в съня. За да може организмът да се възстановява. Затова е тежък нашият спорт – защото трябва да си отдаден 24 часа, 7 дни в седмицата.
Ще дам още един пример с последното състезание в Созопол. Започна в 17:30 и свърши в 23:30 часа, а моята категория беше последна. Обикновено тялото по това време спи, а ти излизаш на състезание да показваш форма. Ако храненето и режимът не са структурирани подходящо, всичко може да се провали. Може да си в супер форма и само за 10-20 минути преди състезание тази форма да се развали. Дори и едно притеснение или изнервяне може да окаже влияние. Тялото се променя за секунди. Това е неблагодарното в нашия спорт.
От друга страна е самото класиране. Да, има седем съдии, но не е като в спринта или вдигането на тежести, където всичко е ясно и видимо. Има критерии, но е малко като конкурс за красота – аз харесвам този, ти харесваш онзи. Винаги има субективизъм.
- Диана, свикна ли с изявите и участията в различни състезания?
Да и много ми харесва. Това е моят път и продължавам, докато мога и докато се чувствам добре.
- Макар и само от около година в този спорт, успя ли вече да станеш разпознаваема сред конкурентките?
Абсолютно! Не само сред конкурентките, а и сред съдиите също вече съм добре позната. Още през април са запомнили моето представяне и сега в Созопол дойдоха лично да ме поздравят за формата, която съм постигнала за толкова кратко време – 4 месеца.
- А мислите ли вече за състезания извън границите на България?
Венелин: Да, тази година мислим да направим едно състезание в чужбина. Ще видим как ще се развият нещата. Ще има в Прага и в Румъния, идеята е да участваме на едно от тях.
А относно това дали е разпознаваема – още на първото състезание като излезе, никой не я познаваше освен в социалните мрежи, който я е засичал, Диана направи голяма изненада. Аз съм много навътре в тези среди и много рядко се случва, особено при жените, да излезе някой отникъде и да се откроява като кондиция и форма. Та тогава всички се чудеха откъде се е появила, но след това я познават много добре.
- В предварителния разговор ми спомена нещо много любопитно. Ти си софиянец, но кариерата ти започва от нашия регион, от Генерал Тошево...
През 2000 година на републиканско първенство за младежи. Пътувах с влака от София сигурно 15 часа. Няма да го забравя никога. Започнах да тренирам на 13 години – през юни 1997 година. От тогава имам над 80 състезания. И буквално го чувствам като начин на живот. Дори на едно от последните състезания един от изявените ни културисти в тежка категория Иван Милков – Киборга, по време на награждаването ми каза: „Ей, ти цял живот не се отказа!“. Няма как да се откажа. Това е моят живот.
Да се върна към първото ми състезание в Генерал Тошево, спомням си, че бях адски разочарован. В категория до 70 килограма, целта ми беше да вляза в шестицата, а станах 15-и. Много разочарован, усещах, че не вървят добре нещата и няма да се класирам много напред, а един състезател, някъде тук от региона, ми казва: „И ти ли дойде за събота и неделя, че няма какво да правиш?“. А аз спазвах диети, режими, запознах се с няколко човека от Национална спортна академия, които ми даваха съвети и насоки. Това беше най-лошият ден в живота ми. Прибрах се отчаян. Така пропуснах цялата 2001 година, за да подобря формата си и през 2002 се явих на състезание за младежи в категория до 88 килограма. Станах абсолютен шампион в конкуренцията на 300 състезатели.
Това казвам и на Диана. Не на всяко състезание ще бъдеш достойно оценена, важното е да го приемаш като следваща цел, към която да подобриш формата си. Тя все още няма много състезания, преживява нещата по-трудно, но работим в тази посока – да свикне с мисълта, че прави всичко за себе си, а не за оценката от някое състезание.
- Диана, може ли да се свикне с тази мисъл или спортната злоба и желанието за победа надделяват?
Спортната злоба винаги съществува, но свиквам вече с това, че не винаги мога да бъда първа. Най-важното е, че се чувствам добре и имам прогрес, който съм постигнала с много труд и воля.
Спортът винаги е бил част от моя живот. Винаги съм се стремила да изглеждам добре, да имам повече движение, да се храня здравословно. Да се чувствам добре в кожата си. Правя го за себе си, а не за някой друг.
Венелин: Много е важно да се отбележи, че на нея наистина ѝ идва отвътре и ѝ се получава всичко. Дори и като треньор. Аз съм по-импулсивен и понякога избухвам, като виждам, че някой не изпълнява това, което изисквам или се опитва да ме лъже, докато тя е много по-спокойна и обяснява добре нещата.
Диана: И тук е моментът да кажем, че вече започнах треньорска дейност... (смее се)
Венелин: Не го казвам, защото съм пристрастен, но в бъдеще, състезателната дейност е до когато човек иска и го чувства, но в треньорската я чака доста добро развитие и голямо бъдеще.
.gif)
Двамата гостуваха в студиото на медийна група „Добруджа“.
- Да започнем нашия разговор с треньора. Вие, как виждате развитието на Диана след една година тренировки?
Развитието ѝ е такова, че направо е различен човек. Няма нищо общо като визия, като форма, като мускулатура. Разликата е огромна! По време на състезанието „Muscle Cup” през миналата седмица в Созопол и съдии, и странични наблюдатели ми споделиха, че изглежда още по-добре и доста си е подобрила формата, в сравнение със състезанието през април.
- Доколкото си спомням от предишния ни разговор с Диана, през първите месеци тренировките са се провеждали дистанционно, но вече имате възможност лично да я тренирате. Каква е разликата?
Вече всичко е под пълен контрол, защото дори живеем заедно. И всичко се следи от – до. Хранене, тренировки и това дава още по-добри резултати. Не че и преди не е спазвала всичко, защото тя е доста отдадена, но когато сте двама човека с една и съща цел и едни и същи виждания не само за спорта, но и за живота, се получават доста по-добре нещата. Защото, няма какво да се лъжем, в този спорт трудно може човек, който не е с твоите възгледи, да издържи такъв режим на партньора си. Понякога си изнервен, гладен и ако другият човек не е минал през това, няма как да те разбере. А идеята е единият да мотивира другия и двамата заедно да вървите напред.
- Диана, ти как се чувстваш сега? По-трудно ли е, когато тренировките са заедно?
Определено е по-трудно. Натоварването е по-голямо, режимът е още по-строг. Но в никакъв случай не се оплаквам. Това ми харесва, нямам притеснения или затруднения относно спазването на режим и диета и да – определно има разлика. Например, контролът относно храненето е доста по-строг сега. (смее се)
Венелин: Няма лесно. Хората искат всичко да е по лесния начин, но в нашия спорт диетата и храненето са много важни. И не е толкова трудно, става въпрос за няколко типа храни. Просто трябва човек да може да издържи психически. Защото всеки ден трябва да се спазват едни и същи видове храна, в едни и същи грамажи, в едни и същи часове. Буквално ставаш като бебе.
- Има ли разлика в това как се подготвя за състезание по културизъм един мъж и една дама?
Венелин: В храната няма разлика, освен в количествата. Базовите упражнения също са еднакви, като при жените има повече натоварвания за оформяне на долната част на тялото. И в добавките и стимулантите има разлика, защото при мъжете нивото е доста по-високо, докато при дамите не трябва да се минава границата на женствеността.
- По колко време отделяте за тренировки в залата?
Венелин: Сутрин, на гладно, имаме велоергометър вкъщи и правим 30 минути кардио. А вечер тренираме по час и половина – два. По принцип, времето на тренировка е различно за всеки организъм, защото има един момент, в който организмът се пренатоварва. Аз, например, съм тренирал и по 3-4 часа, но това е само за няколко дни, защото организмът не издържа. Трябва да има баланс.
Добре е да има баланс и в храненето, и в съня. За да може организмът да се възстановява. Затова е тежък нашият спорт – защото трябва да си отдаден 24 часа, 7 дни в седмицата.
Ще дам още един пример с последното състезание в Созопол. Започна в 17:30 и свърши в 23:30 часа, а моята категория беше последна. Обикновено тялото по това време спи, а ти излизаш на състезание да показваш форма. Ако храненето и режимът не са структурирани подходящо, всичко може да се провали. Може да си в супер форма и само за 10-20 минути преди състезание тази форма да се развали. Дори и едно притеснение или изнервяне може да окаже влияние. Тялото се променя за секунди. Това е неблагодарното в нашия спорт.
От друга страна е самото класиране. Да, има седем съдии, но не е като в спринта или вдигането на тежести, където всичко е ясно и видимо. Има критерии, но е малко като конкурс за красота – аз харесвам този, ти харесваш онзи. Винаги има субективизъм.
- Диана, свикна ли с изявите и участията в различни състезания?
Да и много ми харесва. Това е моят път и продължавам, докато мога и докато се чувствам добре.
- Макар и само от около година в този спорт, успя ли вече да станеш разпознаваема сред конкурентките?
Абсолютно! Не само сред конкурентките, а и сред съдиите също вече съм добре позната. Още през април са запомнили моето представяне и сега в Созопол дойдоха лично да ме поздравят за формата, която съм постигнала за толкова кратко време – 4 месеца.
- А мислите ли вече за състезания извън границите на България?
Венелин: Да, тази година мислим да направим едно състезание в чужбина. Ще видим как ще се развият нещата. Ще има в Прага и в Румъния, идеята е да участваме на едно от тях.
А относно това дали е разпознаваема – още на първото състезание като излезе, никой не я познаваше освен в социалните мрежи, който я е засичал, Диана направи голяма изненада. Аз съм много навътре в тези среди и много рядко се случва, особено при жените, да излезе някой отникъде и да се откроява като кондиция и форма. Та тогава всички се чудеха откъде се е появила, но след това я познават много добре.
- В предварителния разговор ми спомена нещо много любопитно. Ти си софиянец, но кариерата ти започва от нашия регион, от Генерал Тошево...
През 2000 година на републиканско първенство за младежи. Пътувах с влака от София сигурно 15 часа. Няма да го забравя никога. Започнах да тренирам на 13 години – през юни 1997 година. От тогава имам над 80 състезания. И буквално го чувствам като начин на живот. Дори на едно от последните състезания един от изявените ни културисти в тежка категория Иван Милков – Киборга, по време на награждаването ми каза: „Ей, ти цял живот не се отказа!“. Няма как да се откажа. Това е моят живот.
Да се върна към първото ми състезание в Генерал Тошево, спомням си, че бях адски разочарован. В категория до 70 килограма, целта ми беше да вляза в шестицата, а станах 15-и. Много разочарован, усещах, че не вървят добре нещата и няма да се класирам много напред, а един състезател, някъде тук от региона, ми казва: „И ти ли дойде за събота и неделя, че няма какво да правиш?“. А аз спазвах диети, режими, запознах се с няколко човека от Национална спортна академия, които ми даваха съвети и насоки. Това беше най-лошият ден в живота ми. Прибрах се отчаян. Така пропуснах цялата 2001 година, за да подобря формата си и през 2002 се явих на състезание за младежи в категория до 88 килограма. Станах абсолютен шампион в конкуренцията на 300 състезатели.
Това казвам и на Диана. Не на всяко състезание ще бъдеш достойно оценена, важното е да го приемаш като следваща цел, към която да подобриш формата си. Тя все още няма много състезания, преживява нещата по-трудно, но работим в тази посока – да свикне с мисълта, че прави всичко за себе си, а не за оценката от някое състезание.
- Диана, може ли да се свикне с тази мисъл или спортната злоба и желанието за победа надделяват?
Спортната злоба винаги съществува, но свиквам вече с това, че не винаги мога да бъда първа. Най-важното е, че се чувствам добре и имам прогрес, който съм постигнала с много труд и воля.
Спортът винаги е бил част от моя живот. Винаги съм се стремила да изглеждам добре, да имам повече движение, да се храня здравословно. Да се чувствам добре в кожата си. Правя го за себе си, а не за някой друг.
Венелин: Много е важно да се отбележи, че на нея наистина ѝ идва отвътре и ѝ се получава всичко. Дори и като треньор. Аз съм по-импулсивен и понякога избухвам, като виждам, че някой не изпълнява това, което изисквам или се опитва да ме лъже, докато тя е много по-спокойна и обяснява добре нещата.
Диана: И тук е моментът да кажем, че вече започнах треньорска дейност... (смее се)
Венелин: Не го казвам, защото съм пристрастен, но в бъдеще, състезателната дейност е до когато човек иска и го чувства, но в треньорската я чака доста добро развитие и голямо бъдеще.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.6748 BGN
1 GBP = 2.24937 BGN
1 CHF = 2.09988 BGN
