Александър Иванов - човекът, който променя съдби

Александър Тодоров Иванов е роден на 3 декември 1974 година в Добрич. Учи в СОУ „Любен Каравелов“, а средното си образование завършва в Строителния техникум „Пеньо Пенев” със специалност „Дървообработване и корпусна мебел”. Основава обствена фирма за производство на мебели, преди „курсът на живота му да се промени“, както споделя самият той за медийна група „Добруджа“.
От 2012 година, по покана на Фондация „Ръка за помощ”, Александър Иванов поема управлението на Центъра за временно настаняване, известен още като приюта за мъже в Добрич. Под негово ръководство приютът се превръща в символ на надежда и ново начало.
През 2019 г. Александър Иванов учредява фондация „Милостиво сърце” и застава начело на управителния съвет. „Милостиво сърце” бързо се утвърждава като един от най-значимите граждански и благотворителни организации в Добрич и региона. Фондацията развива непрестанна дейност в подкрепа на социално слаби, самотни възрастни хора, семейства в затруднение, хора с увреждания и бездомни. Пример за устойчивост и постоянство е ежегодната кампания „Споделен хляб”, която Иванов заедно с Мая Бърдарова осъществяват вече девета поредна година, достигайки до нуждаещи се хора в Добрич и областта. Високо оценен за тихата си работа, Александър е получил много награди - „Окрили доброто“ - кампания на Фондация „Лъчезар Цоцорков"; приз от Национална организация „Добрите примери" и др.
На своето редовно заседание на 16 септември, Общински съвет - Добрич одобри и двете предложения –за Александър Иванов и Енчо Малев,  за Почетен гражданин за 2025 г. При проведеното тайно гласуване в общинския съвет и двамата получиха необходимия брой от поне 21 гласа.
 
- Г-н Иванов, може въпросът да е клише, но как приехте новината – първо, че сте номиниран, а след това и че сте удостоен със званието „почетен гражданин“ на Добрич?
Честно казано, в първия момент се изненадах. Но впоследствие се зарадвах. Зарадвах се не за себе си, а за всички хора, които подкрепят и помагат на фондацията. Като започнем от институциите, медиите, Мая Бърдарова и танцов клуб „Жътвари“, с които от години правим кампаниите „Споделен хляб“. Покрай тези кампании искам да благодаря на училищата, които се включват и ни помагат, на директорите, учителите, децата, родителите. Това са тонове храна и стотици нахранени хора.

Благодаря на нашите дарители. Скоро си направих една равносметка, какво сме свършили през годините. Над 40 бездомни човека вече не са на улицата, а са намерили свой дом. Само за последните 3-4 години сме съдействали и сме платили за осем тежки операции на хора в нужда. Говорим за импланти, смяна на стави, а петима човека, след операция на очите, отново могат да погледнат слънцето и да се радват на близките си.
- Вие сте познат на обществеността с всички тези добри дела, които вършите, но кой всъщност е Александър Иванов? Бихте ли разказали малко повече за себе си?
Баща на три деца. Имам трима сина. Много съм щастлив, че и тримата са много активни в помощта към фондацията. Големите са в София и са сред най-активните дарители, докато най-малкият все още е тук, в Добрич, и помага при пакетирането на продуктите във всяка една кампания. Мога да кажа, че съм един щастлив човек.
- Кога и как се промени курсът на живота Ви и кое Ви накара да се захванете с фондацията и милосърдието?
На първо място съм благодарен на Бог, че има много голямо благоволение в това, което правя. Честно казано, понякога се улавям, как просто стоя отстрани и наблюдавам как се случват и се подреждат нещата.
А конкретният повод бяха едни бездомни хора, за които се грижех в един трансформатор. Прибирайки се вкъщи, ги видях на улицата в окаяно и безпомощно състояние. А вкъщи беше топло, съпругата ми беше приготвила вкусна вечеря, тогава си дадох сметка как живеят тези хора. Не можех да приема в какви условия живеят и така започна всичко. Към мен се присъединиха още хора. Тогава получих покана от Албена Бонева от фондация „Ръка за помощ“. През 2019 година основах фондация „Милостиво сърце“, защото се оказа, че има много самотни възрастни хора, които живеят в крайна нищета, буквално като бездомници. Без ток, без храна, като някои от тях са с висше образование, а са принудени да ровят по кофите за смет.
 В момента помагаме на много семейства, с по две, по три деца, които поради различни причини са загубили единия родител, имат кредити и задължения. Въобще, разширихме дейността си максимално – от бездомни хора, през самотно живеещи възрастни, до семейства в затруднено положение. Все повече се разширява и кампанията „Споделен хляб“, която организираме с танцов клуб „Жътвари“. През миналата година, освен в Добрич, сме занесли хранителни продукти до хора в още 15 населени места в областта. 
- А колко души са преминали през Центъра за временно настаняване и за колко време остават тук? Какво се случва с тях?
Над 100 човека, може би 110. Както вече казах, на 40 успяхме да намерим дом. На тези, които са по-млади, успяваме да намерим и работа. На голяма част съдействаме за издаването на различни документи, на ТЕЛК-ови решения. Много добре работим с Община Добрич и „Жилфонд инвест“.

Стараем се по на-бързия начин да намерим някакво трайно решение за всеки, а не просто да мине престоят от няколко месеца в Центъра и след това да отворим вратата и отново да го захвърлим на улицата – в мизерията и в глада.
За съжаление, на голяма част от хората, които са при нас, не успяхме да помогнем, но причината е, че те самите не искат да си помогнат и нямат никакво желание за промяна.
- В момента извършвате ремонтни дейности...
Да, в момента Центърът е празен. Всяка година правим такъв ремонт – претапицираме всички матраци, боядисваме, освежаваме, доста работа има около поддръжката. След няколко дни ще отворим и веднага ще приемем трима човека. Вече ги знаем кои са. Даже единият от тях в момента е в Градския парк и спи на пейка. Получихме сигнал за него.
- Освен на дарителите обаче, разчитате и на себе си. Бихте ли ни разказали за стопанството в село Опанец?

Вече шест години имаме дворно място с площ от 3,5 декара. Преди две години направихме една проба да засадим и отглеждаме различни храсти, подходящи за жив плет. Получиха се нещата и тази есен и напролет ще започнем да продаваме, като всички приходи ще бъдат пренасочени за хора в нужда – операциии или издаване на различни документи. Още веднъж благодаря на нашите дарители, но ние също искаме да имаме своя принос за всичко, което правим.
- След толкова години сред най-нуждаещите се хора в обществото, изпаднали в беда и крайна нужда, как заспивате вечер?
Трудно... Случвало се е да работим само в рамките на един месец по пет-шест много тежки случаи. Дори и сега получихме сигнали за двама души, които са диагностицирани с рак... (очите му се изпълват със сълзи)
- Преживявате ли всички случаи? Кога Ви се пълнят очите със сълзи?
Много често. Особено, когато става дума за деца. Няма да забравя един случай от 2022 година, когато ми се обадиха от болницата за 11-годишната Мирослава. Беше блъсната от кола, крачето ѝ счупено на няколко места, а шофьорът дори не спрял да помогне. Родителите нямаха възможност да платят импланта, който е необходим за операцията.

Точно в този момент бяхме претрупани от работа, но въпреки това отидох да се запозная със случая. Поговорих с майката и я попитах дали нямат възможност да вземат назаем пари от приятели, или да изтеглят кредит, а тя просто клатеше глава с отрицание. Накрая я попитах: „Какво ще се случи с детето ти, ако аз сега не ти помогна, а стана и си тръгна?“. Тя си наведе главата и... видях как сълзите ѝ потекоха на земята. Тогава забавихме всички останали случаи и точно за два дни събрахме парите.Не мога да опиша колко щастлив се почувствах, когато на третия месец след операцията отидох да ги видя и това детенце бягаше срещу мен, прегърна ме и каза: „Благодаря ти за това, което направи!“.

- Години наред сред болка и мъка, имало ли е моменти, в които сте си казал: „Край! Не мога повече. Бях дотук.“? 
В такива моменти идва вярата ми в Бог. Когато не ми стигат силите, се обръщам към Него и нещата се получават.

Коментирайте