Доц.Валери Йотов:Музеят участваше в демократичните промени

Доц. Валери Йотов  е един от директорите на РИМ-Добрич, управлявал за кратко в първите години на демократичните промени  в България 1991-1992 година. Тогава музеят съществува под шапката на Дирекция културно-историческо наследство.
Музеят не беше в центъра ,но имаше ангажименти с промените които се случваха след ноември 1989 година, спомня си доц.Йотов. Незабравимо   остава едно шествие на историците  с радост  припомня Йотов, инициирано от него и от Вера Панайотова предвождано за първи път от икона. Много странно за гражданите тогава се е виждало изнасянето на иконата на Св.Кирил и Методий и шествието на музейните работници. Музеят не само изучава и съхранява паметта, той участва в събитията все пак. Отделите  в музея бяха като тези които съществуват и сега, запазени и съхранени независимо от сътресенията. Например ЕК “Стария Добрич“ е  една от много видимите работи на историците. Той по късно беше даден на концесия, но  първите дейности са свързани и фигурираше като част от Дирекцията. Смяната на името на Толбухин  с Добрич, също е инициатива на историци и лично на Валери Йотов през 1990 год. Той лично  е отнесъл документите, подписката  и предложението в Народното събрание. Интересното  и странното тогава  е,  че възрастните граждани са искали и одобряват, проявяват разбиране за  смяната, а младите тогава не са проявили интерес, коментира доц.Йотов. В онова време музеят в Добрич структурно обединява звената в Балчик и Каварна. Имало е взаимодействие и общ бюджет. На лице бяха добри перспективи и възможности. Повече средства се отделяли и за археологически проучвания, което е сферата на действие на археолога Валери Йотов. Той си спомня разкопките в Дуранкулак, заедно с полски изследователи, а сега на Залдапа /Крушари/, където се разкрива една богата   история. 65-тата годишнина на РИМ е добър повод да си припомним всичко свързано с нашия музей, посочва Йотов и подчертава, че все още го нарича нашият въпреки, че работи във Варненския исторически музей в отдел Археология и там е направил доцентурата си както и редица научни разработки. Мария Паскалева е написала преди години една статия, за това, че музейното дело  в Добрич съществува от по-стари времена, по документи преди Първата световна война. Наскоро е излязъл сборник „Добруджа-32“ под съставителството на Валери Йотов, където има публикации за първите археологически разкопки в региона направени от Карел Шкорпил в района на Залдапа. Музеят е създаден като звено с една тенденция да се изтъкнат позабравените региони. Това се случва десетина години след  освобождението на Добруджа от румънско, което обяснява и по късната поява на музейното дело. Валери Йотов припомня, че по времето на Вълко Червенков дори има постановление за Добруджа и т.н. „червенковски пояси“ /полезащитни пояси/  от навявания през зимата и подкрепа с учителски кадри и агрономи. Тогава тук идват и добри спортни кадри  да подпомогнат развитието на образованието и спорта. Иван Гълъбов като  национален треньор по баскетбол, създава добра школа. Други музеи  в Разград и Варна са създадени в началото на деветнадесети век , а добричкия едва в средата на петдесетте години, но всичко това си има обяснение, като се има предвид румънската окупация.

Коментирайте