Договорката за съдебния инспекторат: ГЕРБ взима 4 места, останалите по едно

Ключовите за съдебната реформа десет позиции за съдебни инспектори за пореден път ще бъдат разпределени на партиен квотен принцип след вътрешнопартийни договорки, а не чрез прозрачен конкурс, въпреки настояването на Европейската комисия, магистратската общност и гражданския сектор. По информация на Mediapool ГЕРБ ще посочи четирима от инспекторите, а всички останали парламентарни групи – по един. В сметката не влиза "Атака", която не издигна кандидат за съдебен инспектор.

Парламентът трябва да избере 10 съдебни инспектори от общо 19 кандидати. Номинациите на ГЕРБ са 12.

Предстои поредния фарс със съдебния инспекторат, тъй като изборът практически беше сведен до вътрешнопартийно съгласуване в ГЕРБ кои четирима от 12-те си кандидати да подкрепят. Напълно е възможно Цветан Цветанов да посочи на депутатите от ГЕРБ за кои четирима да гласуват, а останалите партии да ги подкрепят, след като по предварителна договорка нямат право да се месят в решението на ГЕРБ.

Реформаторите също не показват голям интерес към процедурата. Те ще излъчат своя представител в последния момент. Изборът на инспектори е втора точка от дневния ред на Народното събрание в четвъртък, а групата на РБ ще се събере същия ден сутринта, за да каже на останалите партии коя от двете им номинации да бъде подкрепена. РБ издигна една своя номинация - съдия Диана Добрева от Върховния административен съд (ВАС), като същевременно излъчи от свое име кандидатурата на съдия Игнат Георгиев (ВАС), издигнат от Асоциацията на административните съдии.

Останалите пет политически сили – БСП, ДПС, Патриотичният фронт, АБВ и БДЦ имат по един кандидат. И петимата се очаква да бъдат гласувани. Съдебни инспектори се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители – 160 гласа.

Единственият начин партиите в Народното събрание да избегнат поредната срамна задкулисна процедура е като подкрепят с гласовете си голяма част от номинациите на магистратската общност за сметка на своите партийни кандидати. Още повече, че изборът ще се следи изкъсо от Европейската комисия, която официално заплаши, че България ще остане единствената страна под наблюдение заради липса на върховенство на закона. Всичко изглежда е в ръцете на ГЕРБ, които задават тон на процедурата.

Кои изглеждат "сигурните" съдебни инспектори?

Ако уговорките бъдат спазени, в съдебния инспекторат трябва да влезе със сигурност

заместник-председателката на Софийската районна прокуратура Любка Кабзималска. Тя бе номинирана лично от Лютви Местан, докато все още беше лидер на ДПС. Това е единствената номинацията на партията.

Кабзималска няма особен голям авторитет в юридическите среди, но за сметка на това получи важна роля в един от най-тежките скандали, забъркани от настоящия Висш съдебен съвет (ВСС). През 2014 г. тя бе един от четиримата прокурори, свидетелствали срещу члена на ВСС Камен Ситнилски. Нейните показания послужиха за изгонването на Ситнилски от ВСС, което бе част от разчистването на опозицията срещу главния прокурор Сотир Цацаров.

Кабзималска стана заместник-шеф на Софийската районна прокуратура малко след избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.

БСП издигна две кандидатури, но след като бившият член на ВСС Мая Кипринска се отказа, остана само стария соцкадър Александър Мумджиев (следовател). Той вече изкара един мандат като съдебен инспектор, когато начело на инспектората за пръв застана бившият червен депутат Ана Караиванова. Тогава Мумджиев също бе номинация на БСП.

АБВ номинира издигната от съдиите във Върховния касационен съд Теодора Нинова (граждански съдия, бивш член на ВСС) и на практика няма своя кандидатура. БДЦ предлага от свое име номинацията на Камарата на следователите Стефка Мулячка (Национална следствена служба), а Патриотичният фронт излиза с партийна кандидатура в лицето на Мария Нейкова (Софийската апелативна прокуратура).

Всичко е в ръцете на ГЕРБ

Причината е, че най-много номинации за съдебни инспектори са направени от ГЕРБ – цели 12. Партията издигна от свое име пет от номинациите, направени от съдиите във Върховния касационен съд (ВКС). Това са наказателните съдии Лидия Стоянова и Елена Величкова, гражданският съдия Любка Богданова, търговските съдии – Ценка Георгиева и Мария Славчева.

ГЕРБ предлага от свое име и номинацията на съдиите от Софийския градски съд Анелия Маркова, както и номинирания от Асоциацията на прокурорите Милчо Генжов (шеф на прокуратурата в Габрово).

Управляващата партия внася и пет партийни кандидатури. Това са съдийката от Върховния административен съд (ВАС) Йорданка Костова, наказателният съдия от ВКС Юрий Кръстев, съдията от Софийския окръжен съд Любомир Крумов (неуспял кандидат за шеф на спецсъда) и районната съдийка от София Десислава Янева.

Защо инспекторатът е важен?

Съдебният инспекторат бе създаден с предишните промени в конституцията през 2007 г. под натиска на Европейската комисия, но и досега не успява да оправдае очакванията. С непоследователността и избирателния си подход, с превръщането си на моменти в инструмент за саморазправа с неудобни магистрати, той си остана ключов елемент от мимикрията на реформи в съдебната система.

Причина за това донякъде са и правомощията му, ограничени засега главно до проверки по администрирането на делата и сроковете за тяхното разглеждане. Залог за бъдещето на съдебния инспекторат е проектът за нов Закон за съдебната власт, който бе изготвен от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов и все още не е внесен в парламента.

Този проект предвижда инспекторатът към ВСС да прави проверките за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи. Той ще трябва да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Ако законът мине, новата роля на инспекторите ще бъде на филтър за корупционните практики и зависимостите в съда и прокуратурата, който трябва да прочисти системата от "гнилите ябълки” и същевременно да я освободи от генерираното в момента от нея огромно обществено недоверие.

От друга страна, съществува рискът тази институция, избрана от най-силно политизирания орган - парламента - с мнозинство от две трети, да застраши независимостта на магистратите да решават делата по съвест и по закон. Заради всичко това изборът, пред който е изправено Народното събрание, е изключително важен. Вкарването на компрометирани фигури би компрометирало и бъдещата реформа.

Полезна ли ви беше тази 

Коментирайте