Дора Габе-40 години във вечността

На 16 февруари 1983 година – точно преди 40 години, литературна България губи Дора Габе, припомня екипът на Дом-паметник "Йордан Йовков"-Добрич. От музея побликуват некролога на дейците на културата от тогавашния Толбухински окръг, който се съхранява във фонда на нашия музей.
С дълбока скръб известяваме, че на 16 февруари в София почина голямата българска поетеса и свидна дъщеря на Добруджа ДОРА ПЕТРОВА ГАБЕ.
Родната ни литература изгуби най-вдъхновения си певец, майсторката на поетичното слово, народната деятелка на културата, героя на социалистическия труд, лауреата на Димитровска награда и носителката на множество национални и международни награди.
Разделя се с нас „с очи все още устремени“ към бъдещето „връстницата на всички поколения“.
Родена на 28 август 1888 г. в село Дъбовик, Толбухински окръг, в семейството на видния общественик и публицист Петър Габе, тя расте близо до хората на труда, запленена от просторите на Добруджа, от нейните изгреви и залези, които възпява повече от седем десетилетия в огромното си литературно дело. От стихосбирката „Теменуги“, 1908 г. – първата поетична книга на жена у нас, тя посвещава най-хубавите си творби на родния край. Книгите „Някога“, „Малкият добруджанец“, „Земен път“,
„Мълчаливи герои“, „Почакай, слънце“ и много други са философско-поетичен синтез на привързаността й  към земята и хората. Заедно с множеството й  други произведения за деца и възрастни, те остават в златния фонд на българската литература, разкривайки на поколенията изворите на родолюбието и красотата.
Дора Габе е една от най-известните преводачки у нас от полски, чешки, френски и руски език. Тя сроди българския читател с могъщия дух на Мицкевич, Словацки, Каспрович, Иржи Волкер и други.

Коментирайте