Държавен архив - Добрич отбелязва професионалния си празник 10 октомври с Ден на отворени врати и фотодокументална изложба, посветена на историята на водоснабдяването в региона. Експозицията проследява изграждане на съвременна водопроводна мрежа през 50-те години на миналия век. Повод за избор на тази тема е навършването на 75 години от ключовото за модернизацията на региона Постановление № 236 от 1951 година, каза за медийна група „Добруджа” началникът отдел Държавен архив - Добрич Деляна Фудулова.
Темата за водата е сред най-чувствителните в историята на Добруджа поради специфичните климатични условия. Сушата, липсата на повърхностни води и голямата дълбочина на подземните източници векове наред са били основно предизвикателство за местното население. В миналото хората са разчитали предимно на кладенци с дълбочина между 50 и 100 метра, както и на събиране на дъждовна вода. Суровостта на това ежедневие е подробно пресъздадена и в българската литература, като директорът на архива Диляна Фудулова припомня въздействащи описания от повестта на Яни Калиакренски от 1929 година, разказващи за молитвите на хората за дъжд и тежките години на суша.
Архивните документи разкриват, че опити за организирано водоснабдяване в Добрич има още от първата половина на XVII век. По думите на Деляна Фудулова според протоколи на Градското общинско управление първият водопровод в града е изграден около 1634 г., за доставяне на вода от чешми. Друг любопитен документ от началото на XX век говори за търговията с вода. По онова време така наречените сакаджии са обикаляли улиците с каруци и бъчви, за да продават питейна вода на жителите. За да се избегнат спекулата и прекомерното изчерпване на ресурса, още през 1900 година кметството въвежда строги разпоредби, с които забранява пълненето на големи количества от общинските чешми за препродажба без платени данъци.
Големият прелом за региона настъпва с държавната програма от 1951 година, предназначена за развитието на селското стопанство, електрификацията и водоснабдяването. За целта е създадено специалното Държавно строително предприятие „Добруджа“, което в периода 1951–1956 година изгражда главната водопроводна мрежа, помпените станции и необходимите сондажи в цялата област.
Посетителите на изложбата могат да видят ценни документи от околийското инженерство от 1941 година с описания на кладенците и каптажите по села, както и уникални фотографии. Сред тях са кадри от строителните дейности, работата на сакаджиите и паметни моменти от тържественото пускане на водата в Добрич през 1951 година и в Генерал Тошево през 1955 година.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Темата за водата е сред най-чувствителните в историята на Добруджа поради специфичните климатични условия. Сушата, липсата на повърхностни води и голямата дълбочина на подземните източници векове наред са били основно предизвикателство за местното население. В миналото хората са разчитали предимно на кладенци с дълбочина между 50 и 100 метра, както и на събиране на дъждовна вода. Суровостта на това ежедневие е подробно пресъздадена и в българската литература, като директорът на архива Диляна Фудулова припомня въздействащи описания от повестта на Яни Калиакренски от 1929 година, разказващи за молитвите на хората за дъжд и тежките години на суша.
Архивните документи разкриват, че опити за организирано водоснабдяване в Добрич има още от първата половина на XVII век. По думите на Деляна Фудулова според протоколи на Градското общинско управление първият водопровод в града е изграден около 1634 г., за доставяне на вода от чешми. Друг любопитен документ от началото на XX век говори за търговията с вода. По онова време така наречените сакаджии са обикаляли улиците с каруци и бъчви, за да продават питейна вода на жителите. За да се избегнат спекулата и прекомерното изчерпване на ресурса, още през 1900 година кметството въвежда строги разпоредби, с които забранява пълненето на големи количества от общинските чешми за препродажба без платени данъци.
Големият прелом за региона настъпва с държавната програма от 1951 година, предназначена за развитието на селското стопанство, електрификацията и водоснабдяването. За целта е създадено специалното Държавно строително предприятие „Добруджа“, което в периода 1951–1956 година изгражда главната водопроводна мрежа, помпените станции и необходимите сондажи в цялата област.
Посетителите на изложбата могат да видят ценни документи от околийското инженерство от 1941 година с описания на кладенците и каптажите по села, както и уникални фотографии. Сред тях са кадри от строителните дейности, работата на сакаджиите и паметни моменти от тържественото пускане на водата в Добрич през 1951 година и в Генерал Тошево през 1955 година.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
