Еда Екрем, акушерка: Няма друга професия, която дава толкова щастие

Еда Екрем е една от най-младите акушерки, които работят в АГ-отделението на МБАЛ –Добрич. Тя постъпва на работа в него преди две години, а днес твърди, че за нея, Бабинден е обикновен ден, защото се чувства празнично всеки ден,  в който среща усмивката на щастливите майки, дали живот на своите рожби.
 
- В празничния Бабинден с удоволствие честитя професионалния празник на най-младата акушерка в АГ-отделението на МБАЛ-Добрич. Защо е празничен за Вас?
Работя в отделението от две години. Започнах работа в него през 2019 година. За мен Бабинден е обикновен ден в отделението, защото, откакто работя като акушерка, всеки ден е празник. Да, празничен е, но всеки ден в отделението за мен е празник.
- Защо избрахте тази професия?
Сега смело мога да заявя, че не бих работила нещо друго, освен това – да съм акушерка. То е призвание, даденост. Нещо, което трябва да се случи, се случва. Направих избора под влияние на моята майка. Аз осъществих нейната мечта, която тя, по ред причини, не е успяла да сбъдне. Сега и тя е доволна и се гордее с мен. Аз също се чувствам щастлива и горда с избора, който направих.
- Ежедневно ставате част от тайнството, наречено живот. Кои са най-запомнящите се моменти в делника Ви?
Хубавите моменти са много. Много приятелства създадох покрай професията, която упражнявам. Всеки иска отношение, внимание и някаква грижа. Всеки го заслужава. Когато покажеш такова, то винаги е оценявано. Много майки станаха мои приятелки. Те ми изпращат снимки на вече порасналите техни бебета. Много е хубаво.
- Сигурна съм, че се срещате и с не толкова приятни моменти. Какви са те?
Има и много неприятни неща, които виждам и които бих искала да променя, но не мога да го направя. Това са предимно случаите, в които деца раждат деца или прекалено младите майки. Скоро имахме случай, в който майката изобщо не бе посещавала медицинска консултация. Това е непростимо. Тя роди бебе, което тежеше 0,950 кг. и което впоследствие беше интубирано. Много тъжно ми става в такива моменти.
- Помните ли първото си израждане на бебе?
Да. Това не се забравя. При мен се случи, когато постъпих тук на работа. Такъв шанс, докато учех, нямах. Благодарение на д-р Ивайло Петев и колегите, които са до мен от първия ден, в който работя в болницата, имах възможност да водя първото раждане на бебе. Много съм благодарна и на акушерките Кадирова и Димитрова. Те също са с мен от началото.
- Защо избрахте да работите в Добрич?
В началото бях неориентирана, но имах идея за Добрич, защото съм от този град. Пред студентите винаги има много и различни предложения за работа. В последната година от моето обучение ни посети д-р Петев. Тогава не успях да се срещна с него, защото бях заета, но той бе оставил своя визитка. Обадих му се, срещнахме се, разговаряхме … Той ми каза, че аз ще имам възможност да избера отделението, в което бих искала да работя. Когато започнах работа, напусна една операционна акушерка и той ми предложи да направя крачка в тази посока и  имах възможност да работя и там.
- Какво бихте казали на тези момичета, които са на прага на избор на професия? Как бихте ги мотивирали?
Бих им казала, че никога няма да съжаляват за избора, който ще направят. Всеки ден на лицето ми грее усмивка и това се дължи на моята професията. Всеки ден виждам бебета и щастливи майки. Няма друга професия, която да раздава толкова щастие. Дано не се отказват.

Коментирайте