Една година след наводнението живущите по булевард „Русия” и улица „Тунджа” все още не могат да спят, когато вали. Сядаме в антрето и наблюдаваме канала, да не дойде водата, обясняват семейство Ангелови, които пострадаха най-много след водната стихия на 19 юни миналата година. Представят ни се с българските си имена – Анка и Ивелин.
„Ако може да се вдигне една малка стена на дерето, за да не приижда водата на булеварда”, предлага Ана. „Вали ли, очите ни все на тротоара отсреща, да гледаме водата. Всички сме нащрек при дъжд. Само който не си е вкъщи, той не се притеснява”, признава жената.
„Дерето е достатъчно, за да побере водата от дъждовете”, контрира съпругът й. Въпреки това и той признава, че го е страх, когато вали.
365 дни по-късно къщата е оправена, най-вече благодарение на многото роднини, които живеят в околните къщи и всички си помагат.
Децата им са в чужбина и основната част от средствата са осигурили те.
И двамата са с нови лични документи, тъй като водата е унищожила старите, животът си тече нормално, но водният кошмар продължава да не им дава покой. молбата
Една година по-късно, общо взето, с помощта на общината и на Червения кръст, се възстановихме, отчита Ивелин.
По улица „Тунджа” пострадалите къщи вече са съборени напълно, някои са успели да възстановят щетите, други все още обитават жилищата, предоставени от „Жилфонд инвест”.
Повече от 6 хиляди глътнали ремонтите през тази една година, обяснява младо семейство. „Кошмарна година изкарахме, с една дума – ад”, обяснява младият мъж. В къщата живеят той и брат му със семействата си, а в началото при тях са били и двете им сестри, които в момента са в чужбина.
„Ако може да се вдигне една малка стена на дерето, за да не приижда водата на булеварда”, предлага Ана. „Вали ли, очите ни все на тротоара отсреща, да гледаме водата. Всички сме нащрек при дъжд. Само който не си е вкъщи, той не се притеснява”, признава жената.
„Дерето е достатъчно, за да побере водата от дъждовете”, контрира съпругът й. Въпреки това и той признава, че го е страх, когато вали.
365 дни по-късно къщата е оправена, най-вече благодарение на многото роднини, които живеят в околните къщи и всички си помагат.
Децата им са в чужбина и основната част от средствата са осигурили те.
И двамата са с нови лични документи, тъй като водата е унищожила старите, животът си тече нормално, но водният кошмар продължава да не им дава покой. молбата
Една година по-късно, общо взето, с помощта на общината и на Червения кръст, се възстановихме, отчита Ивелин.
По улица „Тунджа” пострадалите къщи вече са съборени напълно, някои са успели да възстановят щетите, други все още обитават жилищата, предоставени от „Жилфонд инвест”.
Повече от 6 хиляди глътнали ремонтите през тази една година, обяснява младо семейство. „Кошмарна година изкарахме, с една дума – ад”, обяснява младият мъж. В къщата живеят той и брат му със семействата си, а в началото при тях са били и двете им сестри, които в момента са в чужбина.