- Д-р Веселинов, в края сме на първото тримесечие от 2025 година. Как започна годината за ръководения от Вас диагностично консултативен център?
Краят на първото тримесечие съвпадна с приключването на одита за миналата 2024 година и мога да кажа, че тенденцията за стабилизиране на центъра е затвърдена и се развиваме. За поредна година ДКЦ II приключва годината с положителен финансов резултат, което ни дава основание да говорим за стабилизиране.
Що се отнася до първото тримесечие на новата година, то е доста трудно. И това е обусловено най-вече от външни фактори. И под външни фактори имам предвид чисто политически решения, които водят до икономически проблеми. Вече трети месец нямаме държавен бюджет, а това много пряко рефлектира върху нашата работа, защото в първите три месеца всички лечебни заведения работим по цени от 2024 година, а новите работни заплати са в сила от началото на тази. Тоест, вече трети месец фонд „работна заплата“ значително превъзхожда като процент дела от приходите. Не приемайте това като оплакване, това е реално заснемане на ситуацията.
От друга страна, това прави малко проблемен чисто финансовия, инвестиионния план и намеренията, които имаме в рамките на един по-краткосрочен период – до края на годината, или в малко по-дългосрочен – в рамките на няколко години. А имаме нужди, имаме доста идеи, които можем да реализираме, но в момента да се правят такива планове, без да имаме икономически разчет, да кажем, че не е много сериозно.
Ако трябва да обобщя – тук сме, живи сме, добре сме!
- Предполагам, че натежават не само заплатите, но има оскъпяване и на консумативите, на енергоносителите...
Разбира се. Ще дам един пример. ДКЦ II се отоплява на природен газ. Като обем през месец февруари сме консумирали по-малко, а сме платили повече, отколкото за януари.
Същото нещо се наблюдава и в цената на медицинските консумативи и изделия. Някои утвърдени фирми и производители, с които сме работили, вече се отдръпнаха от нашия пазар, защото цените им са несъвместими с реалността.
- В тази ситуация на изчакване успявате ли да инвестирате в ново оборудване, в подобрения по материалната база?
Тук разделям отговора на две. В момента, при тази ситуация, ние имаме по-стратегически, по-сериозни инвестиционни намерения, защото имаме нужда от нов рентгенов апарат. Трябва да бъде изграден и външен асансьор на сградата, според съвременните изисквания и стандарти. Не сме се отказали от идеята да проучим възможностите и вариантите да изградим фотоволтаична система на покрива, защото той е идеален за такава цел. Това е, което искаме да направим, но в момента е малко трудно да го обсъждаме заради финансовата неизвестност от една страна, а от друга – това са инвестиции, които трябва да бъдат обсъдени и с принципала, защото ние сме 100 процента общинско дружество. Имаме много добър диалог с Община Добрич, но нещата трябва да бъдат изговорени на база реалностите, а в момента общините също са зависими от държавния бюджет, така че на такъв разговор в момента просто не му е времето.
Що се отнася до текущите, до по-малките и незаемащи кой знае какъв финансов ресурс инвестиции, през миналата година успяхме поетапно да подменим подовите настилки на 60 процента от помещенията. През тази продължаваме и смятам, че до края на годината ще бъдем готови на 100 процента. Имаме сериозни намерения чисто архитектурно да ремонтираме сектор „Образна диагностика“ и да направим условията за работа на колегите значително по-добри. В клинична лаборатория и в хирургичен сектор има още малко да се довършва по настилките и ремонтите. ДКЦ II разполга със сектор, смея да кажа на много високо ниво, на физиотерапия и рехабилитационна медицина и смятам, че трябва да продължим да инвестираме, защото в медицината всичко е свързано с апаратура и с кадри. Апаратурата е много скъпа, а кадри няма... (смее се)
- Точно с кадрите е свързан следващият ми въпрос...
Все си мислех, че няма да ми го зададете.
- Защото споменахте, че се подобряват условията им на работа, но има ли достатъчно кадри, които да работят в тези по-добри условия?
Кадри имаме. Но знаете, че те никога не са достатъчно. И този проблем в България започна да възниква доста отдавна. В момента ситуацията не е много добра...
- Какви специалисти липсват в ДКЦ II?
Всеки един специалист е добре дошъл. Но извънболничната помощ в нашия град, като цяло, има дефицит на гастроентеролози, ендокринолози, онколози, педиатри. Това са специалности, които отдавна са в хроничен недостиг.
Но проблемът с кадрите в извънболничната помощ не бива да бъде разглеждан отделно. Той колаборира със същия проблем в болниците. Наредбата за специализации изключва варианта, тоест теоретично такъв вариант не съществува, колегите, които специализират, няма значение каква клинична дисциплина, нямат модул „извънболнична помощ“. И това е проблем, защото младите колеги нямат опит и практика по време на специализацията си, не знаят какво се случва в извънболничната помощ. И когато вземат съответната специалност, те спокойно могат да работят както в болнична, така и в извънболнична помощ. А защо не и само в извънблонична? Има много колеги, които са на основен договор в извънболнична помощ и не работят никъде другаде.
Може би по този въпрос трябва малко държавническо мислене, за да се промени регламентът, който доведе до това състояние.
- В качеството Ви на заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС), какъв е Вашият коментар за средствата, предвидени за здравеопазване през 2025 година? Кои са битките, които трябва да се водят там?
На първо място лошото е, че изобщо има битки. Средствата за медицински дейности в бюджета имат увеличение по всички пера. Но държа да направя едно диференциране. Бюджетът е разделен на четири – първична извънболнична, специализирана извънболнична, медико-диагностична и болнична помощ. В проекта за бюджет, внесен от служебното правителство и този, който е внесен от редовното, има леко намаление в средствата за специализирана първична и медико-диагностична дейности. Въпреки че не е това, което би трябвало да бъде, аз лично смятам, че предвиденият ресурс ще осигури нормални условия за работа в тези сфери. Много има какво да се желае там, защото все още не е измислен вариантът, в който да се работи добре с регулацията – брой направления, брой изследвания и т.н. Предстои БЛС да договори с НЗОК конкретни обеми за всички тези дейности, които да гарантират добро качество и достъп до медицинска дейност.
Огромният проблем на този бюджет е болничната помощ. Той, де факто и документално, е увеличен с около 500 милиона лева. Обаче, болничната помощ от миналата година влиза в следващия бюджет с дефицит от почти 150 милиона. Това автоматично означава, че тези 500 милиона не са толкова, а 350. В един момент беше предложен един механизъм, на който БЛС реагира изключително остро, че ако бюджетът на болничната помощ след 1 юни има преразход повече от 3 процента, НЗОК да може сама да намалява цените. Теоретично погледнато, това означава, че бюджетът на болничната помощ дори да е 1 лев, пак ще стига. Защото ще се режат цените, докато се вмесим в този 1 лев. Това предложение беше много недалновидно и несправедливо към лечебните заведения за болнична помощ, защото, например в град като Добрич, където имаме една областна болница, която, според мен, е на изключително прилично ниво, това лечебно заведение в един момент, като не му се плаща изработената дейност, ще започне да се задъхва. А там проблемът става доста по-сериозен, в сравнение със заведенията за извънболнична помощ, защото областната болница е длъжна да поддържа спешна помощ, болницата не може да каже аз намям направления, имам лимит и т.н. Така че този механизъм категорично трябва да отпадне, да се видят какви са възможностите за подпомагане от резерва на НЗОК, но пак опираме до оня бюджет, където го няма. А в крайна сметка има и един термин, който се нарича актуализация на бюджета. Това е здравеопазване, това са пари, които отиват за лечение на нашите съграждани и сънародници. Аз не мога да приема термина, който през миналата година се пусна – специализираната извънболнична помощ е в преразход с 8 милиона. Това не е преразход, толкова е струвало! Просто е повече с 8 милиона от това, което е било предвидено. Може би прогнозирането не е било толкова лошо, защото 8 милиона на 600 милиона бюджет е поносимо.
Отново казвам, проблемът ще бъдат лечебните заведения за болнична помощ, защото там нещата са изключително скъпи, лечението е скъпо, нивото на дейност е много високо. В същото време обаче, на видимо недостигащ бюджет се правят опити да се вкарат нови дейности, които на практика не са медицински – прословутите биомаркери. Искам да подчертая и е добре да се знае – това нещо, наречено биомаркер, няма нищо общо с туморните маркери.
Туморните маркери са изследване, което се прави при пациенти с онкологични заболявания за проследяване на качеството на тяхното лечение, докато биомаркерите са изследване, което може да каже дали конкретният вид тумор, подчертавам, е подходящ, сега вече дебело подчертавам, за конкретното лекарство на конкретната фирма. Това изследване не може да каже с какво се лекува дадено заболяване, а дали може, или не може, с конкретното лекарство. По тази причина тези изследвания до момента се поемаха от фармацевтичните компании, които внасят лекарствата и нямаше никакви драми. В момента се прави опит зад гърба на лекарския съюз, а на практика и на гърба на пациентите, да се вкарват чисто търговски интереси. Това е по-скоро дистрибуторска, отколкото медицинска дейност и категорично не е в разбиранията на ръководството на Лекарския съюз.
.gif)
Краят на първото тримесечие съвпадна с приключването на одита за миналата 2024 година и мога да кажа, че тенденцията за стабилизиране на центъра е затвърдена и се развиваме. За поредна година ДКЦ II приключва годината с положителен финансов резултат, което ни дава основание да говорим за стабилизиране.
Що се отнася до първото тримесечие на новата година, то е доста трудно. И това е обусловено най-вече от външни фактори. И под външни фактори имам предвид чисто политически решения, които водят до икономически проблеми. Вече трети месец нямаме държавен бюджет, а това много пряко рефлектира върху нашата работа, защото в първите три месеца всички лечебни заведения работим по цени от 2024 година, а новите работни заплати са в сила от началото на тази. Тоест, вече трети месец фонд „работна заплата“ значително превъзхожда като процент дела от приходите. Не приемайте това като оплакване, това е реално заснемане на ситуацията.
От друга страна, това прави малко проблемен чисто финансовия, инвестиионния план и намеренията, които имаме в рамките на един по-краткосрочен период – до края на годината, или в малко по-дългосрочен – в рамките на няколко години. А имаме нужди, имаме доста идеи, които можем да реализираме, но в момента да се правят такива планове, без да имаме икономически разчет, да кажем, че не е много сериозно.
Ако трябва да обобщя – тук сме, живи сме, добре сме!
- Предполагам, че натежават не само заплатите, но има оскъпяване и на консумативите, на енергоносителите...
Разбира се. Ще дам един пример. ДКЦ II се отоплява на природен газ. Като обем през месец февруари сме консумирали по-малко, а сме платили повече, отколкото за януари.
Същото нещо се наблюдава и в цената на медицинските консумативи и изделия. Някои утвърдени фирми и производители, с които сме работили, вече се отдръпнаха от нашия пазар, защото цените им са несъвместими с реалността.
- В тази ситуация на изчакване успявате ли да инвестирате в ново оборудване, в подобрения по материалната база?
Тук разделям отговора на две. В момента, при тази ситуация, ние имаме по-стратегически, по-сериозни инвестиционни намерения, защото имаме нужда от нов рентгенов апарат. Трябва да бъде изграден и външен асансьор на сградата, според съвременните изисквания и стандарти. Не сме се отказали от идеята да проучим възможностите и вариантите да изградим фотоволтаична система на покрива, защото той е идеален за такава цел. Това е, което искаме да направим, но в момента е малко трудно да го обсъждаме заради финансовата неизвестност от една страна, а от друга – това са инвестиции, които трябва да бъдат обсъдени и с принципала, защото ние сме 100 процента общинско дружество. Имаме много добър диалог с Община Добрич, но нещата трябва да бъдат изговорени на база реалностите, а в момента общините също са зависими от държавния бюджет, така че на такъв разговор в момента просто не му е времето.
Що се отнася до текущите, до по-малките и незаемащи кой знае какъв финансов ресурс инвестиции, през миналата година успяхме поетапно да подменим подовите настилки на 60 процента от помещенията. През тази продължаваме и смятам, че до края на годината ще бъдем готови на 100 процента. Имаме сериозни намерения чисто архитектурно да ремонтираме сектор „Образна диагностика“ и да направим условията за работа на колегите значително по-добри. В клинична лаборатория и в хирургичен сектор има още малко да се довършва по настилките и ремонтите. ДКЦ II разполга със сектор, смея да кажа на много високо ниво, на физиотерапия и рехабилитационна медицина и смятам, че трябва да продължим да инвестираме, защото в медицината всичко е свързано с апаратура и с кадри. Апаратурата е много скъпа, а кадри няма... (смее се)
- Точно с кадрите е свързан следващият ми въпрос...
Все си мислех, че няма да ми го зададете.
- Защото споменахте, че се подобряват условията им на работа, но има ли достатъчно кадри, които да работят в тези по-добри условия?
Кадри имаме. Но знаете, че те никога не са достатъчно. И този проблем в България започна да възниква доста отдавна. В момента ситуацията не е много добра...
- Какви специалисти липсват в ДКЦ II?
Всеки един специалист е добре дошъл. Но извънболничната помощ в нашия град, като цяло, има дефицит на гастроентеролози, ендокринолози, онколози, педиатри. Това са специалности, които отдавна са в хроничен недостиг.
Но проблемът с кадрите в извънболничната помощ не бива да бъде разглеждан отделно. Той колаборира със същия проблем в болниците. Наредбата за специализации изключва варианта, тоест теоретично такъв вариант не съществува, колегите, които специализират, няма значение каква клинична дисциплина, нямат модул „извънболнична помощ“. И това е проблем, защото младите колеги нямат опит и практика по време на специализацията си, не знаят какво се случва в извънболничната помощ. И когато вземат съответната специалност, те спокойно могат да работят както в болнична, така и в извънболнична помощ. А защо не и само в извънблонична? Има много колеги, които са на основен договор в извънболнична помощ и не работят никъде другаде.
Може би по този въпрос трябва малко държавническо мислене, за да се промени регламентът, който доведе до това състояние.
- В качеството Ви на заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС), какъв е Вашият коментар за средствата, предвидени за здравеопазване през 2025 година? Кои са битките, които трябва да се водят там?
На първо място лошото е, че изобщо има битки. Средствата за медицински дейности в бюджета имат увеличение по всички пера. Но държа да направя едно диференциране. Бюджетът е разделен на четири – първична извънболнична, специализирана извънболнична, медико-диагностична и болнична помощ. В проекта за бюджет, внесен от служебното правителство и този, който е внесен от редовното, има леко намаление в средствата за специализирана първична и медико-диагностична дейности. Въпреки че не е това, което би трябвало да бъде, аз лично смятам, че предвиденият ресурс ще осигури нормални условия за работа в тези сфери. Много има какво да се желае там, защото все още не е измислен вариантът, в който да се работи добре с регулацията – брой направления, брой изследвания и т.н. Предстои БЛС да договори с НЗОК конкретни обеми за всички тези дейности, които да гарантират добро качество и достъп до медицинска дейност.
Огромният проблем на този бюджет е болничната помощ. Той, де факто и документално, е увеличен с около 500 милиона лева. Обаче, болничната помощ от миналата година влиза в следващия бюджет с дефицит от почти 150 милиона. Това автоматично означава, че тези 500 милиона не са толкова, а 350. В един момент беше предложен един механизъм, на който БЛС реагира изключително остро, че ако бюджетът на болничната помощ след 1 юни има преразход повече от 3 процента, НЗОК да може сама да намалява цените. Теоретично погледнато, това означава, че бюджетът на болничната помощ дори да е 1 лев, пак ще стига. Защото ще се режат цените, докато се вмесим в този 1 лев. Това предложение беше много недалновидно и несправедливо към лечебните заведения за болнична помощ, защото, например в град като Добрич, където имаме една областна болница, която, според мен, е на изключително прилично ниво, това лечебно заведение в един момент, като не му се плаща изработената дейност, ще започне да се задъхва. А там проблемът става доста по-сериозен, в сравнение със заведенията за извънболнична помощ, защото областната болница е длъжна да поддържа спешна помощ, болницата не може да каже аз намям направления, имам лимит и т.н. Така че този механизъм категорично трябва да отпадне, да се видят какви са възможностите за подпомагане от резерва на НЗОК, но пак опираме до оня бюджет, където го няма. А в крайна сметка има и един термин, който се нарича актуализация на бюджета. Това е здравеопазване, това са пари, които отиват за лечение на нашите съграждани и сънародници. Аз не мога да приема термина, който през миналата година се пусна – специализираната извънболнична помощ е в преразход с 8 милиона. Това не е преразход, толкова е струвало! Просто е повече с 8 милиона от това, което е било предвидено. Може би прогнозирането не е било толкова лошо, защото 8 милиона на 600 милиона бюджет е поносимо.
Отново казвам, проблемът ще бъдат лечебните заведения за болнична помощ, защото там нещата са изключително скъпи, лечението е скъпо, нивото на дейност е много високо. В същото време обаче, на видимо недостигащ бюджет се правят опити да се вкарат нови дейности, които на практика не са медицински – прословутите биомаркери. Искам да подчертая и е добре да се знае – това нещо, наречено биомаркер, няма нищо общо с туморните маркери.
Туморните маркери са изследване, което се прави при пациенти с онкологични заболявания за проследяване на качеството на тяхното лечение, докато биомаркерите са изследване, което може да каже дали конкретният вид тумор, подчертавам, е подходящ, сега вече дебело подчертавам, за конкретното лекарство на конкретната фирма. Това изследване не може да каже с какво се лекува дадено заболяване, а дали може, или не може, с конкретното лекарство. По тази причина тези изследвания до момента се поемаха от фармацевтичните компании, които внасят лекарствата и нямаше никакви драми. В момента се прави опит зад гърба на лекарския съюз, а на практика и на гърба на пациентите, да се вкарват чисто търговски интереси. Това е по-скоро дистрибуторска, отколкото медицинска дейност и категорично не е в разбиранията на ръководството на Лекарския съюз.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.81045 BGN
1 GBP = 2.34357 BGN
1 CHF = 2.04949 BGN
