Юристи за касирането на изборите: Справедливостта е приоритетът, а не бързането

В Народното събрание политическите сили станаха девет, след като през миналата седмица Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви с решение, че партия "Величие" влиза в Парламента. Това стана възможно, след като Конституционният съд (КС) частично отмени резултатите от парламентарните избори от октомври миналата година. Съдът публикува решение по делото за оспорване законността на вота, с което обявява за незаконен избора на 16 народни представители и възложи на ЦИК да определи кои кандидати влизат на тяхно място. Той отхвърля исковете за пълно касиране на изборите в цялата страна и оставя без разглеждане искането да се отмени изборът в 15-и Плевенски изборен район и в 25-и Софийски.
Това е първият случай, при който политическа формация влиза в парламента след съдебно решение.
Ето по колко народни представители ще има всяка парламентарна група: ГЕРБ-СДС - 66 (минус трима), ПП-ДБ - 36 (минус един), „Възраждане“ - 33 (минус двама), „ДПС-Ново начало“ - 29 (минус един), „БСП-Обединена левица“ - 19 (минус един), Алианс за права и свободи – 19 (без промяна), „Има такъв народ“ - 17 (минус един), МЕЧ - 11  (минус един), „Величие“ - 10
Сред имената на новите 16 депутати личи това на Ивайло Костадинов, който влиза като народен представител от Варна, но бе водач на листата на „Има такъв народ“ в Добрич.
 
Още когато стана ясно, че една от формациите е с много малък недостиг на гласове, за да премине 4-процентовата бариера, беше ясно, че ще има частично касиране на изборите, заяви в студиото на медийна група „Добруджа“ юристът Цонка Велкова – председател на Районната избирателна комисия в Добрич на последните няколко парламентарни вота.
Политическата обстановка ще се усложни, прогнозира адвокат Зорница Михайлова, която бе народен представител в 45-ото НС – едно от най-кратките в българската история, провело едва 9 заседания.

- Когато се разбрахме за този разговор в студиото, все още не знаехме какво решение ще постанови Конституционният съд (КС). Вече знаем, но това не ни пречи да проследим стъпките. Как се стигна изобщо до тази безпрецедентна ситуация, в която се навързаха редица институции?
Г-жо Велкова, Вие участвате в избори от много дълго време. Освен юрист, сте и председател на Районната, Общинската избирателна комисия. Считахте ли след изборите от 27 октомври миналата година, че може да се стигне до обявяването на избора на 16 народни представители за незаконен?
Цонка Велкова: Стигна се до това решение на Конституционния съд, защото той е бил надлежно сезиран и трябва да се произнесе. Още когато стана ясно, че една от политическите формацие е с недостиг на малък брой гласове, за да прескочи избирателната квота и да има депутати в 51-ото Народно събрание, беше ясно, че ще има, така да се каже, частично касиране на изборите.
- Г-жо, Михайлова, Вие сте били и народен представител. Как гледате сега на влизането на една група от 10 души и пътя за влизането им?
Зорница Михайлова: Как ще повлияе това на новото събрание, ще видим занапред, тъй като се променя съставът, влиза нова група. Това неминуемо ще даде своя ефект. Но дали ще бъде драстично, предстои да видим. След преизчисляването от ЦИК видяхме, че управляващото мнозинство, така или иначе, към момента е 121 човека. Така че, макар и крехко, мнозинство има. Когато обаче говорим за квалифицирано мнозинство, знаете, че се изискват много повече от 121 гласа, тогава, може би, ще бъде по-сложно вземането на такива решения, но това не означава, че няма да бъдат взети. Защото знаете, че за добрите решения подкрепа може да бъде получена от всяка една политическа партия.
- При нас, в Добричка област, нямаше чак такива драстични нарушения, нали така г-жо Велкова?
Велкова: Така е. Една секция има, която вероятно е грешка в пренасянето, решението не съм го отчела в детайли на КС. Прегледах го, но наистина доста набързо, признавам си. Ще се запозная, все пак е около 50 страници.
Михайлова: Като мотиви е доста дълго...
Велкова: Да, доста дълго е, но има една секция, която има грешка в пренанасянето –  9 гласа, което ми направи впечатление. Това е много добре на базата на 376 секционни комисии, за което мога да поздравя колегите от СИК-овете, че явно са си гледали добре работата.
Това, което също прочетох, е по отношение на замените в секционните комисии. Аз там мисля, че трябва вече да се намеси законодателният орган и давам пример. За да бъда предложена за член на РИК, аз подписвам декларация, че нямам друго качество, че нямам връзка с някой от кандидатите, че съм съгласна да бъда предложена и т.н. И за да бъда освободена като член на РИК, трябва единствено да си напиша едно заявление, без да давам мотив за това. Получихме указания от ЦИК, че не можем да освобождаваме членове на СИК, без да има тяхно изрично съгласие. Да, РИК-Добрич следваше това указание, след като го получихме...
- Да, и успяхте ли? След като имахте толкова много смени?
Велкова: Имахме смени в изборния ден. Знаете, случва се всичко и на предходни избори е имало случаи, хора не са се явили, информираме партиите, издирваме човека, поне да си подише заявлението, за да бъде освободен и заменен съответно. Но самите СИК не подписват съгласие да бъдат предложени като членове на комисиите. Имаме случаи, в които при самите проверки за съответствие едно лице не може да бъде член на СИК, но системата е така зададена, че ние не можем да удостоверим това, единствено, примерно, като познаваме лицата.
- А приемате ли това, че сред анализите се спомена, че точно тези хора, които в последния момент са били сменени в деня на изборите, влезлите на тяхно място са нанесли една голяма част от грешките върху протоколите?
Велкова: В крайна сметка комисиите се състоят от седем или девет членове, специално в нашия изборен район. Не смятам, че зависи от един човек, все пак политическите партии от 50-ото народно събрание имаха представители в тези комисии. Те са ги предложили.
- Как ви се видя цялата тази сага на прехвърляне на отговорности? Свърши ли си добре работата КС? И можем ли да кажем в България, че КС не би трябвало да се обсъжда нито като решение, нито като действия? Как мислите?
Михайлова: Според мен, всеки си свърши  работата в рамките на своята компетентност. Не бих коментирала работа на КС, защото, все пак, това е съд.
Съдът анализираа събраните доказателства такива, каквито са. Въз основа на оплакванията, които са направени в жалбите. Макар да има направени експертизи, преизчислението на мандатите трябва да бъде направено от ЦИК. Такава е практиката на КС не само по това дело. Знаете, имало е предходни две дела. Едното от 2009 година, даже пак е касаело народен представител от нашия избирателен район. Така че и в предходния казус по същия начин КС е възложил на ЦИК да направи тези преизчисления. Аз смятам, че всеки си е свършил работата в рамките на своята компетентност.
- Правомерна ли беше намесата на Прокуратурата в цялата тази проверка, въпреки че беше сезирана от Информационно обслужване? Трябваше ли да постъпипи по начина, по който го стори – да започне проверка, да изпрати писмо до КС с изисквания? Юридически как стои това?
Михайлова: При незавършено производство, не би трябвало Прокуратурата да се намесва...
Велкова: Аз също мисля така.
Михайлова: Но, така или иначе, някой я е сезирал. Пак казвам, аз имам информация от всичко, което е публично известно. Тоест, не знаем детайлите, нито мотивите на Прокуратурата...
- Не е ли най-висшата инстанция КС, на която не може да се посяга по този начин?
Михайлова: Вижте, това е Съд!
Велкова: И то с особена юрисдикция!
Михайлова: Така или иначе, Прокуратурата, ако е била сезирана, е следвало да предприеме действие. Въпросът е кога.
- Какво мислите за изчезналиите бюлетини от чувалите? Къде могат да са изчезнали?
Велкова: Има варианти при бързината да са неправилно опаковани. Но, в крайна сметка, със заповед на кмета се определят лицата, които приемат тези изборни книжа, използваните и неизползвани бюлетини, канцеларски материали и всичко. Отново със заповед на кмета на съответната община се определя помещението, в което се съхраняват. И тези изборни книжа се съхраняват до следващите избори. Може би отново публично известно е, че влизането в това помещение става след разрешение на ЦИК, по искане на съответните органи и т.н. На всички е известно и, че районните комисии работим единствено и само с протоколите на секционните.
- Ще ви върна сега към дейността на КС и по-скоро към декларацията, която приеха в Народното събрание. Правилно ли беше, според вас, да се приеме една такава декларация от народните представители? Стори ли ви се заклеймяваща?
Михайлова: В компетентността на НС е да приема декларации. Това е воля на един колективен орган. Ние не можем да преценим каква би било и каква следва да бъде волята. Така е решило народното събрание, такава декларация е приело. А пък дали е трябвало, или не, пак казвам е въпрос от компетентността и волята на колективния орган.
- Големите заключения обаче, които се направиха тези дни, са, че има една институционална борба и че институциите в България не работят...
Велкова: За съжаление, не е само от последните дни. Напоследък непрекъснато чуваме, че институциите, като цяло, изключваме тези, които в момента са намесенипокрай оспорването на изборните резултати, но като цяло чуваме, че институциите не работят.
Михайлова: Работят. По-скоро бих казала в конкретния случай, че институциите работят, но с известно забавяне. Знаете, че срокът за произнасяне на КС беше 2-месечен и изтече, но при едно такова дело, което е с огромен обем и фактическа сложност, извършените процесуално-следствени действия и съдебните експертизи, които са назначени, предполагат време.
Няма как бързането да е приоритет пред справедливостта. Така че в конкретния случай, по-правилно е наистина всички в процеса да си свършат работата, отколкото да бъде постановен един акт, който да не отговаря на фактите по делото и на събраните доказателства.
Категорично моето мнение е не че не работят институциите, по-скоро в конкретния случай забавянето се е получило в резултат на големия обем от доказателства. Не е лесно и повторното преброяване. Аз, като адвокат, съм имала в своята практика подобни дела, макар и които касаят местните избори. Искам да Ви кажа, че това отнема много време – да се отворят отново чувалите, да се прецени какво има поставено в тях, да се  броят отново, на базата на тях да бъдат извършвани и експертизи, така че това отнема време. Няма как, когато времето не достига, Съдът да се произнесе.
- Г-жо Велкова, в практиката си на председател на РИК неведнъж сте имала забележи спрямо Централната избирателна комисия. Сега много от партийните лидери поискаха оставките на всички от ЦИК. Мислите ли, че там личностите по-скоро решават или всичко е заложено в избирателния закон?
Велкова: Да, по-скоро всичко е в изборния кодекс. Спомняте си в едно от интервюта на последните избори, има го публикувано в протокола от заседание на РИК, писмо до ЦИК, с което ние имахме изисквания, които улесняват работата на РИК. Тоест, по места ние наистина да можем да организираме изборите така, както следва. Било и във връзка с методическите указания, почти винаги сме ги получавали буквално дни преди самите обучения на секционните комисии.
- Едно от вещите лица чух да казва, че всичко това, което се е случвало, се дължи на недоброто обучение на членовете на СИК. Какво още трябва да ги дообучите? Или самият състав по начало да има някакви изисквания за тези хора?
Велкова: Точно от там трябва да започнем – самия състав. Точно това, което преди малко казах,  лицето да се съгласи да бъде предложено, а и да има някакъв ценз. Защото, в крайна сметка, най-важна е тяхната работа. Ние бюлетини не виждаме. Те броят гласовете. И вто, виждаме какво се получава – драстични разминавания.
Сега, има го и другия момент. Това, което гледам като действителни и недействителни гласове, комисията в пълен състав решава, че една бюлетина е недействителна или действителна. А колкото до КС, аз лично смятам, че там петима експерти, ако преборят, може да се получат пет различни резултата.
Категорично съм за видео наблюдението, то дисциплинира до някаква степен и там вече също е до съзнанието на самите секционни комисии.
- Президентът се обяви за изцяло машинно гласуване. Какъв е вашият коментар?
Велкова: Това, което аз забелязах в решението, пак казвам, не съм го чела в детайли, има разминаване от отчетените гласове на флаш паметите на машините и самите бюлетини. За мен е съвсем нормално, тъй като знаете, в изборния ден поддържаме непрекъснато връзка с медиите, много често се случваше, не мога да кажа каква е причината, не съм компетентна, да се разпечата половин бюлетина, а тази бюлетина няма как да бъде отчетена, когато се брои. Естествено е, примерно в една секция да има на флаш памет десетима гласували, а всъщност да има намерени девет бюлетини.
- По-скоро въпросът ми е може ли да се стигне до изцяло машинен вот, след като ГЕРБ, например, на последните избори имаха указания да се галсува изцяло с хартиена бюлетина?
Велкова: Аз такова нещо не съм чувала...
Михайлова: Вижте какво, президентът може да си има собственото мнение по въпроса, но лично моето мнение е, че трябва да има възможност всеки български гражданин да гласува както на машина, така и на хартия, според неговото желание и неговата воля. Тъй като по-възрастните хора, знаете, те се притесняват да работят с машини. Не само с тези машини, с технически устройства, но и примерно да кажем на банкомат.
Велкова: Имали сме избори с изцяло машинно гласуване. Там също става забавяне. Вие, знаете ли, при нас постъпват сигнали, започват избирателите да се карат с нас, защото машината е дефектирала. Когато има хартиена бюлетина, гражданинът, ако толкова много иска да гласува – ще гласува и на хартия. Имахме страшно много обаждания, оплаквания, жалби. А ние изчакваме решението на ЦИК да се премине на хартиено гласуване, докато се отстрани съответният проблем.
Затова аз лично считам, че би трябвало гражданите да имат избор как да гласуват.
 

Коментирайте