Поредната мотивационна среща, която организира от началото на тази година Младежки център – Добрич, се проведе на 21 февруари. Темата на срещата бе "Английски футбол", а специален гост – Бончо Генчев, един от героите от славното американско лято през 1994 година. Генчев, който е роден в Генерал Тошево и е почетен гражданин на Общината, разказа интересни истории от житейския си път. Той е първият българин, играл в най-силното първенство в света – Висшата лига на Англия. Нещо повече, той самият е на Албиона по времето на създаването на Лигата и е свидетел на първите стъпки на проекта, който впоследствие ще се превърне в най-гледания и интересен шампионат.
Гостът сподели пред младите хора своята формула за успех: "Никога не се отказвай и следвай целите си до края!".
Освен много добър футболист и човек, Бончо Генчев е и сладкодумен разказвач и сподели с аудиторията много любопитни моменти от футболната си кариера и преживяванията си с някои от най-големите имена в българския и световния футбол.
Бончо Генчев е възпитаник на Спортното училище в Ловеч и започва да играе футбол в школата на местния „Кърпачев“, който от 1980 г. се казва Осъм.
Шампион и носител на Купата на България с Етър през 1990/91.
През юли 1991 преминава в Спортинг (Лисабон), Португалия, където играе 23 мача и вкарва 5 гола. През лятото на 1992 преминава в английския Ипсуич. По това време се създава Висшата лига, така той става първият българин в най-силното първенство. За Ипсуич играе три сезона с 61 мача и 6 гола, след което отива в Лутън за два сезона от 23 август 1995 до юли 1997 и изиграва 66 мача с 10 гола.
През лятото на 1997 се връща в България иподписва с ЦСКА. Става голмайстор на „А“ група за сезон 1997/98 година като отбелязва 17 гола.
Има 12 мача за националния отбор. Бронзов медалист от Световното първенство през 1994 в САЩ, където играе в 3 мача и вкарва една от дузпите на 1/8-финалите срещу Мексико.
Генерал Тошево
Моята майка е от Генерал Тошево, а баща ми е бил учител по физика и астрономия. Дошъл е тук и са се залюбили. Така се раждаме аз и брат ми – той е една година по-малък от мен. През 1967 година баща ми прозрява, че е по-добре да се прибере в Търновския регион. Тогава аз съм на 3 годинки, а брат ми – на две.
Имахме роднини тук. Семейството на майка ми са двама братя и две сестри. До преди няколко години имах връзка с един от племениците ми Пенко, който живееше в Генерал Тошево, но разбрах, че вече се е преместил в Добрич. Имахме и земи, даже наскоро – преди 3-4 години, ги продадохме и прекъснах връзката, но мога да кажа, че независимо, че съм бил много малък, когато напускаме Генерал Тошево, винаги изпитвам особена тръпка и носталгия, идвайки в региона
Боби Робсън
Той е причината да заиграя във Висшата лига. Когато Боби Робсън дойде в Спортинг (Лисабон), беше период на интегриране на едно поколение млади португалски футболисти, които бяха станали Световни шампиони за 15, а след това и за 17-годишни. Сред тях беше и Луиш Фиго, с когото съм тренирал цяла година преди да ме продадат в Англия.
В един момент групата на първия отбор стана над 30 футболисти. Та идва Боби Робсън в клуба и няма никаква представа от футболистите, каквото му представят от ръководството – това е. Но понеже е Боби Робсън, казва: „Аз ще реша кой да е в отбора, когато лично видя всеки един футболист!“. Беше изминала половин година от договора ми, оставаха още две, но клубът очевидно бе решил да залага на младите и аз бях от групата, която се подготвяше встрани от терена. В един момент футболист на моята позиция се контузи и аз трябваше да вляза на негово място. И още с влизането направих няколко много интересни отигравания и явно съм му хванал окото. Извика Жозе Моуриньо, който беше преводач и помощник-треньор. И така аз на португалски говоря на Жозе Моуриньо, а той превежда на английски на Боби Робсън. Имам го на видеокасета вкъщи – аз и Робсън, а в средата Моуриньо превежда. Kой е този? Oтиграва ситуациите правилно, научен футболист е. Моуриньо отговаря: „Гуенчев, булгарин“, защото така се спелува на португалски – Гуенчев. А в същото време в първия отбор са Балъков и Ивайло Йорданов. Боби Робсън казва, искам да го видя още веднъж в игра. Вика спортният директор и го пита, какъв е казусът с мен. Директорът обяснява, че има интерес от три клуба, има конкретна оферта от Беленензеш, на стойност 160 хиляди долара, която се доближава до дадените на Етър 200 хиляди за трансфера и се чака развитие. Тогава за Португалия това беше много голяма сума, топ трансферът беше на стойност 450 хиляди долара. А аз казвам – не искам! Искам да остана в Спортинг, защото съм убеден, че мога и имам качествата. И така Боби Робсън ме върна в тренировките на първия отбор, а след три дни заминахме за Франция за турнир с участието на бразилския Фламенго, ПСЖ и Олимпик (Марсилия), които през този сезон спечелиха КЕШ. Боби Робсън казва, аз този човек го искам и ме дописват с химикал като 19-и човек в списъка. Още го пазя този списък.
В Париж в един от мачовете влизам резерва след 60-ата минута, сменям Луиш Фиго и дават фаул. Казах си, че няма да пусна гювеч на никого и вземам топката. Заложих си я и като я шибнах на прав вътрешен под гредата – вратата се разтресе. Винаги съм казвал, че каквото трябва да стане – то си става. И виждам как на Боби Робсън му се премрежи погледът. И стана една сага покрай мен – той държи да съм в отбора, ръководството иска да ме продава.
Отиваме на следващия ден на тренировката и съдбата отново си каза думата. Имахме един ляв бек със структура и поведение като Роберто Карлуш – нисък, здрав и изключително сърцат. И при една спорна топка така ме вдигна във въздуха, че си паднах на ръката и лакътят излезе от ставата. Лежах за кратко в болницата, направих всичко възможно да се възстановя и да си върна формата. И за да докаже Боби Робсън, че аз трябва да остана в отбора, организираха среща на втория отбор, в която аз да покажа на всички, че мястото ми е в Спортинг. Жозе Моуриньо ми каза преди мача: „Боби Робсън много те харесва, само трябва да играеш добре в този мач и оставаш“. И... в 10-ата минута, при една спорна топка, ми обърнаха глезена на 90 градуса. Боби Робсън се хвана за главата и отиде и седна в колата си. На другия ден дойде във фитнеса, аз правя физиотерапия оклюман, и ми каза: „Генчев, много лош късмет! Явно така е трябвало да стане – ти да тръгнеш по твоя път, аз по моя. Но! Ти можеш! Искаш ли да ти помогна за Англия?“. Аз го гледам – а сега, ново 20! Бог да го прости, но наистина искаше да ми помогне. (просълзява се)
Докато играех в Англия два пъти е идвал на стадиона, за да ме гледа. И два пъти ме е канил в дома си на чай. Втория път ми блгаодари, че с представянето си в Англия и аз съм защитил името и репутацията му, защото Ипсуич платиха на Спортинг 400 хиляди паунда. И така, благодарение на името на този голям човек – Сър, отидох в Англия.
Беше ноември, дебютът ми е срещу Манчестър Сити, победихме ги 3:1. Първият ми гол е срещу Блекбърн и ако зебележите в архивните кадри, ръката в лакътя ми е в непривична позиция. Още я пазех след контузията в Спортинг и я държа по по-специфичен начин. Щастлив съм, че и аз самият защитих името си. Бях по-различен от тях, галех топката, не я ритах на боца.
Левски или Етър
Вторият човек, който много ми е помогнал в развитието е легендата на Левски Добромир Жечев – единственият българин, участвал на 4 Световни първенства. Това е човекът, който изгради златното поколение на Левски с трите купи от 1984 година – Наско, Гиби, Кокала, Боби... Жечев имаше смелостта да наложи младите.
Кариерата ми започна във „В“ група в отбора на Лясковец. След това треньорът Иван Върбанов отиде в Локомотив (Горна Оряховица) и ме взе с него. Когато го смениха, назначиха Добромир Жечев – Бобата. Той ме хареса още на първата тренировка. Бях слаб и много пъргав и на всяко упражнение ги отлепях с по 2-3 метра. Вика на помощника си: „Кой е тоя скакалец? Не опира в земята“. И така.
Треньор на Етър (Велико Търново) беше Георги Василев и дербитата с Горна в „Б“ група бяха много люти. Двамата имаха жестоки скандали.
По това време шампион беше Берое (Стара Загора), а аз им вкарах 5 гола в официален мач, бихме ги 5:1. След този мач се изредиха всички отбори да ме търсят. В крайна сметка отидох в Търново и попаднах на Фюрера – така викахме на Георги Василев. Сега е Генерала, но тогава му казвахме Фюрера. Като влезе в съблекалнята и всички заставаме мирно.
Но преди това Бобата бе уредил да отида в Левски. Подписах договор с Левски, но един месец тренирах с Етър във Велико Търново. Преди това Павел Панов с други хора ме взеха с една кола и ме закараха на Герена да подпиша. И Бобата Жечев казва на Етър – той подписа с Левски. Двамата с Гочето се караха на пистата на стадион „Ивайло“. Голяма борба! Георги Василев и до днес ми повтаря – не съм водил по-голяма борба за футболист. 40 дни! Първенството 1986/87 година започна в събота – аз събота вечерта все още съм футболист на Левски. Мачът на Етър е в неделя. Казват ми, тренирай си с Етър, а ние ще се разбрем по партийна линия. По това време Божидар Искренов е контузен, левскарите реват, Павел Панов ме чака. Обаче партийните ръководства преговарят. И до сега не знам как са се разбрали, но в неделя сутринта от Левски оттеглиха картотеката, за да ме картотекира Етър.
Две торби с пари
Като споменах, че се изредиха всички отбори да ме търсят, сред тях беше и Янтра (Габрово). Чука ми се една вечер на вратата вкъщи, отварям – двама души. Единият е Николай Илиев – Галибата, бивш вратар и на Левски, и на ЦСКА, треньор, деятел, последно помня, че беше треньор на вратарите на ЦСКА. „Знаем, че те търсят много отбори, но това, което ние ще предложим – никой няма да ти го даде!“. И като извадиха две пазарски чанти – изсипаха на масата 15 хиляди лева. А по това време един апартамент беше 5 хиляди лева, заплатите – 52 лева. „Идваш при нас 2 години и тези пари са за теб!“. А сега де – на никъде. Но в крайна сметка не отидох там.
А по това време толкова ме искаха отборите, че дори ме приеха студент в Академията в Свищов без да уча и да се явявам на изпити. Викат ме при ректора, а в кабинета му има звънец. Вика секретарката и ѝ казва да ми покаже документите, че съм студент. Викам ама как така, аз не съм кандидатствал.
Гибона и левскарите
Божидар Искренов е може би най-талантливият футболист, който съм срещал. Много техничен, бърз, рязък и неприятен за противниците. Невероятен! И в същото време толкова... луд, като това е най-меката дума, която бих могъл да употребя.
Левскарите имаха изключително поколение по това време. В националния отбор Вуцата (Иван Вуцов – бел. ред.) ги затваряше на режим, те изскачаха през прозореца и цяла нощ ги няма. Беше нещо страшно. Срахотни футболисти, но двойно по-луди като характери. Говоря за Кокала, Гибона, Наско, Боби. Като отидеха някъде на рожден ден, хората буквално си изнасяха мебелите.
Има случай в кв. „Сухата река“ в София отиват на рожден ден, а хората изнесли всичко от апартамента. И като няма какво, Кокала донесъл една ножовка и изрязали радиатора на парното и го изхвърлили през прозореца. Толкова луди! Но бяха големи футболисти! Гибона е невероятен талант, но не можа да играе на Световното в САЩ, защото сам си го направи. Пената го искаше, но той отправи едни реплики и каза „Майната ви!“ и така. Сигурно и до ден днешен съжалява. А щеше да бъде много полезен в Щатите. И нямаше как да не играе, защото беше страхотен футболист.
Трифон Иванов
Голям! Голям, но и той като Гибона – луд! А иначе много добър, добродушен като човек.
Туньо беше наистина безпардонен. И до ден днешен гледам футболисти и не мога да видя такъв с неговите качества. Той имаше един прекрасен шпагат. Красота! Беше много здрав и много атлетичен. И много техничен. Трифон беше толкова техничен, че не можем да го вкараме вътре в квадрат. Целенасочено се опитваме да го накараме да сгреши и да влезе вътре, но – не, изиграва всяка топка.
През 1996 година откриват една дискотека във Велико Търново и ни поканиха петимата национали – мен, Трифон, Балъков, Цанко и Киряков. И диджеят беше пуснал някаква песен на Майкъл Джексън. Тогава Трифон се обръща към мен: „Можеш ли да се напиеш на песен на Майкъл Джексън?“. - Не мога, аз и не пия алкохол. „Кажи им на тези, че още 10 минути им давам и след това ние ги подкарваме...“. И взема телефона и звъни някъде. След 20 минути в дискотеката пристига Лясковската духова музика. Изгониха диджея, музиката се спря и започнаха кларинетите. Всички хора по масите.
И още един случай ще ви разкажа за Трифон, за да разберете за какъв човек става въпрос. Преди Световното 1994 година сме на лагер в Бояна. Но уикендите ни пускаха да се приберем. Обаче нашите автомобили са в Търново. И казвам на Трифон, само ти можеш да въздействаш на Ицо да уреди една кола от някъде. А Трифон отговаря: „Няма да ни уреди кола, а направо ще вземем неговата“. И отиде. Какво му говори, как го омая, взехме я. И излизаме с колата на Ицо, а на входа – журналисти. Виждат колата и се втурват към нас, като мислят, че е Стоичков. Трифон отваря прозореца и им казва: „Звездата е след нас. С Москвича на масажиста“. И спря малко по-напред и сочи Москвича. А Ицо наистина е в колата и се е скрил буквално под седалките. След това ни гони да си вземе колата, но ние бяхме заминали вече.
Няма да забравя играем мач със Славия в Търново. Мачът много напечен, ще ставаме шампиони. Централен нападател на Славия беше Петър Александров – голмайстор на първенството, няколко години поред вкарва по над 20 гола. И Георги Василев му казва, Трифоне, ще победим, само ако успееш да го обезвредиш. Победихме 1:0 с голям зор, но ако ви кажа каква гледка беше след мача. Петьо със скъсано ухо, тече кръв, Трифон с пукната устна, избити зъби... Голяма борба! Не съм виждал такъв дуел! Топката само като приближи към тях и публиката настръхва и става на крака, защото очаква взрив. И той се получаваше. Никой на никого не отстъпва и една педя. Петьо е голям централен нападател – висок, здрав, мощен. От другата страна Трифон се качва по гърба му, дърпа го, хапе го. Такъв беше като захапе някого. Лично Рууд Гулит го поздрави след дебюта му за националния отбор. Срещу Холандия, а Гулит беше централен нападател, тогава в голямата си сила, нападател на Милан. А Тунката го изяде. На 21 години го пускат и буквално го смачка. С този мач Трифон си подписа повиквателната и повече не е излизал от националния отбор.
Няма такива футболисти днес. Опитвам се да намеря нещо в някого, но не успявам. А Балъков? Виртуоз! Топката залепяше за крака му. Уникални футболисти! И най-важното – всичките са №1! Нямаше номер две.
САЩ 94
Извоювах си мястото в отбора на приятелския мач с Мексико, който играхме през февруари в Сан Диего. Завършихме 1:1, но от това, което показах по време на мача, знаех, че съм в отбора. И докторът, и Пената дойдоха при мен след мача да ме поздравят, а аз лежа на една кушетка – не можех да дишам.
От този мач имам една любима фраза на Лечков. През нощта преди мача ни друса земетресение. Аз бях с Лече в една стая и спим, бяхме много изморени. Събуждам се, гледам телевизора се клати, а Лечков спи, завил се през глава. Викам, човек ставай, ще ни затрупа. По коридора бягат хора. И слязохме долу всички, по слипове, стоим на рецепцията и Данчо казва: „Да знаете! Дойдохме с трясък и с трясък ще си тръгнем и от Световното!“.
Дузпите
Срещу Мексико влязох в последните минути на редовното време и играх целите продължения. Мачът вървеше добре и си мислех, че може и да ги опарим. По същия начин го чувствах и срещу Италия на полуфинала. Влязох да играя срещу Паоло Малдини. Гледам го устните му пресъхнали и си викам тези са готови, само трябва Балъчето да ми я хвърли зад гърба им по някакъв начин. Даже му казвам, намери начин и ми я дай – тия са спрели, тия са умрели. Както и да е...
С Мексико върви мачът и усещам, че можем да ги порежем, но не се получава. Времето изтича, вървим към дузпи. Емо Костадинов излезе, още кой излезе, викам си аз съм един от офанзивните футболисти, сигурно Пената ще прибегне до мен да бия дузпа. И започнах да се притеснявам. Сериозно е, много е сериозно. Боби Михайлов се изтегли встрани, беше си свалил чорапите, тръска краката и ми казва: „Стягай се! Като гледам, може и да биеш“. Казвам, ако трябва, ще бия, но се обръщам леко с гръб да не ме гледа Пената. И си говорим с Боби, но той взе една кърпа, сложи си я на главата и легна на тревата. В този момент усещам чичо Пенчо идва с едно листче. И до днес ме е яд, че не го взех да го запазя. И идва Пената над мен, аз съм седнал, и ме побутва с коляно по рамото. - „Готов ли си?“. Казвам – да, и той си записа нещо. Ходи, ходи и след малко пак идва при мен. – „Гледай сега. Ицо е първи, втори е Краси, ти си трети“. И аз започвам да мисля, къде да я бия. Викам си, ще гледам Ицо и Краси, дали по време на удара вратарят тръгва предварително, как реагира... Реших, че ще бия в средата на вратата, каквото ще да става. Само трябва да уцеля вратата. И си правя аз моите сметки, но пак идва Пената и тогава произнесе най-великата фраза, която съм чувал в живота си. – „Няма проблем, нали? Не се притеснявай! Ти и без това тука си домакин!“. И аз го поглеждам и казвам, господин Пенев, какъв домакин съм? – „Е как? Американците и англичаните говорите английски“. Вероятно ме е видял, че съм притеснен и е искал да ме успокои по някакъв начин, не знам. Но след малко пак се върна и казва: „Звездата отива последен. Краси е първи, ти си втори“. Това малко промени нагласата ми, защото имах само една възможност да гледам вратаря. Така и стана. Краси я би, а Кампос се хвърли предварително и я хвана. Казах си, остава леко да забавя, да го изчакам да се хвърли и я бия в средата. Само да оцеля вратата, за нищо друго не се моля. Обаче колкото повече идва моментът, толкова повече се укорявам, че не отказах. А честно да ви кажа, двама от отбора отказаха да бият. И така наближава дузпата, целият стадион подкрепя Мексико, освен една малка група германци, които се надяваха да бием, за да играят с нас. Българите бяха около 100 човека. Друго всичко мексиканци. Стадионът ври, всичко кънти. И започват дузпите – трима изтърваха преди мен, двама мексиканци и Краси Балъков. Ставам аз и като изрева този стадион, казвам ви честно, до дузпата не усещах стъпвам ли, започнах да халюцинирам – че ще се подхлъзна, че няма да уцеля вратата. Погледнах вратата и ми се стори невъзможна, толкова малка. Но когато я заложих, погледнах Кампос в очите и погледите ни се засякоха. Тогава изместих погледа си леко в негово ляво. След това при засилката се спрях и отново направих същото. Изместих се и аз леко вляво, за да го излъжа, че ще я въртя в ъгъла. И като го видях, че се поклаща леко, за да се законтри, си казах – тоя се хвана, ще скача, само трябва да уцеля вратата. И като я вкарах – все едно се родих втори път. (бурни аплодисметни от цялата зала)
Пената
Изключително добър човек. Добър в душата. Благородно добър човек.
Той е от тези хора, които университетът на живота ги е научил. Много добър човек и Господ му го връща, защото той никога към нищо не е погледнал с лошо. И понеже беше разбрал, че в отбора има много класа, а в същото време никой не отстъпва от своето, ни оставяше сами да се разбираме помежду си.
Италия
Аз съм убеден, че дори да бяхме победили, финал нямаше да играем. Щяха да ни уличат с допинг, нещо друго щяха да измислят, но финалът щеше да бъде между Бразилия и Италия. Къде по-голяма сцена от Съединените щати да се покаже кой е по-голям във футбола – Европа или Южна Америка. Този финал беше нарисуван.
Преди мача с Италия трябваше да се храним в 11:30. Мачът беше в 16:00. Обаче дойдоха полицаи, като по филмите – с мотори, тъмни очила, и показаха някакъв документ, че има сигнал, че в храната ни има допинг. И запечатаха ресторанта. А отзад дойде един ван и изкараха част от храната – диня, сирене, водите. И ни казаха, че до половин час от организационния комитет ще ни доставят храна. И действително след 15-20 минути пристигна един зелен ван, още си го спомням, ирландци бяха и заредиха масите отново. Според мен това беше предпоставката, ако стане нещо непредвидено на мача, да ни уличат с допинг.
След години изнасях една беседа в Национална спортна академия, която озаглавих „Когато губиш нещо в живота, не знаеш какво печелиш“. Имаше над 300 студенти и дебатът се въртеше около този мотив. Ние загубихме полуфинала от Италия, но станахме четвърти в света – това, което е реалното ни постижение. А в обратния случай – можеше да отстраним Италия, но нямаше да играем финал, щяха да ни уличат в допинг и да ни изгонят от първенството. Нямаше да постигнем онова, което заслужавахме.
.gif)
Гостът сподели пред младите хора своята формула за успех: "Никога не се отказвай и следвай целите си до края!".
Освен много добър футболист и човек, Бончо Генчев е и сладкодумен разказвач и сподели с аудиторията много любопитни моменти от футболната си кариера и преживяванията си с някои от най-големите имена в българския и световния футбол.
Бончо Генчев е възпитаник на Спортното училище в Ловеч и започва да играе футбол в школата на местния „Кърпачев“, който от 1980 г. се казва Осъм.
Шампион и носител на Купата на България с Етър през 1990/91.
През юли 1991 преминава в Спортинг (Лисабон), Португалия, където играе 23 мача и вкарва 5 гола. През лятото на 1992 преминава в английския Ипсуич. По това време се създава Висшата лига, така той става първият българин в най-силното първенство. За Ипсуич играе три сезона с 61 мача и 6 гола, след което отива в Лутън за два сезона от 23 август 1995 до юли 1997 и изиграва 66 мача с 10 гола.
През лятото на 1997 се връща в България иподписва с ЦСКА. Става голмайстор на „А“ група за сезон 1997/98 година като отбелязва 17 гола.
Има 12 мача за националния отбор. Бронзов медалист от Световното първенство през 1994 в САЩ, където играе в 3 мача и вкарва една от дузпите на 1/8-финалите срещу Мексико.
Генерал Тошево
Моята майка е от Генерал Тошево, а баща ми е бил учител по физика и астрономия. Дошъл е тук и са се залюбили. Така се раждаме аз и брат ми – той е една година по-малък от мен. През 1967 година баща ми прозрява, че е по-добре да се прибере в Търновския регион. Тогава аз съм на 3 годинки, а брат ми – на две.
Имахме роднини тук. Семейството на майка ми са двама братя и две сестри. До преди няколко години имах връзка с един от племениците ми Пенко, който живееше в Генерал Тошево, но разбрах, че вече се е преместил в Добрич. Имахме и земи, даже наскоро – преди 3-4 години, ги продадохме и прекъснах връзката, но мога да кажа, че независимо, че съм бил много малък, когато напускаме Генерал Тошево, винаги изпитвам особена тръпка и носталгия, идвайки в региона
Боби Робсън
Той е причината да заиграя във Висшата лига. Когато Боби Робсън дойде в Спортинг (Лисабон), беше период на интегриране на едно поколение млади португалски футболисти, които бяха станали Световни шампиони за 15, а след това и за 17-годишни. Сред тях беше и Луиш Фиго, с когото съм тренирал цяла година преди да ме продадат в Англия.
В един момент групата на първия отбор стана над 30 футболисти. Та идва Боби Робсън в клуба и няма никаква представа от футболистите, каквото му представят от ръководството – това е. Но понеже е Боби Робсън, казва: „Аз ще реша кой да е в отбора, когато лично видя всеки един футболист!“. Беше изминала половин година от договора ми, оставаха още две, но клубът очевидно бе решил да залага на младите и аз бях от групата, която се подготвяше встрани от терена. В един момент футболист на моята позиция се контузи и аз трябваше да вляза на негово място. И още с влизането направих няколко много интересни отигравания и явно съм му хванал окото. Извика Жозе Моуриньо, който беше преводач и помощник-треньор. И така аз на португалски говоря на Жозе Моуриньо, а той превежда на английски на Боби Робсън. Имам го на видеокасета вкъщи – аз и Робсън, а в средата Моуриньо превежда. Kой е този? Oтиграва ситуациите правилно, научен футболист е. Моуриньо отговаря: „Гуенчев, булгарин“, защото така се спелува на португалски – Гуенчев. А в същото време в първия отбор са Балъков и Ивайло Йорданов. Боби Робсън казва, искам да го видя още веднъж в игра. Вика спортният директор и го пита, какъв е казусът с мен. Директорът обяснява, че има интерес от три клуба, има конкретна оферта от Беленензеш, на стойност 160 хиляди долара, която се доближава до дадените на Етър 200 хиляди за трансфера и се чака развитие. Тогава за Португалия това беше много голяма сума, топ трансферът беше на стойност 450 хиляди долара. А аз казвам – не искам! Искам да остана в Спортинг, защото съм убеден, че мога и имам качествата. И така Боби Робсън ме върна в тренировките на първия отбор, а след три дни заминахме за Франция за турнир с участието на бразилския Фламенго, ПСЖ и Олимпик (Марсилия), които през този сезон спечелиха КЕШ. Боби Робсън казва, аз този човек го искам и ме дописват с химикал като 19-и човек в списъка. Още го пазя този списък.
В Париж в един от мачовете влизам резерва след 60-ата минута, сменям Луиш Фиго и дават фаул. Казах си, че няма да пусна гювеч на никого и вземам топката. Заложих си я и като я шибнах на прав вътрешен под гредата – вратата се разтресе. Винаги съм казвал, че каквото трябва да стане – то си става. И виждам как на Боби Робсън му се премрежи погледът. И стана една сага покрай мен – той държи да съм в отбора, ръководството иска да ме продава.
Отиваме на следващия ден на тренировката и съдбата отново си каза думата. Имахме един ляв бек със структура и поведение като Роберто Карлуш – нисък, здрав и изключително сърцат. И при една спорна топка така ме вдигна във въздуха, че си паднах на ръката и лакътят излезе от ставата. Лежах за кратко в болницата, направих всичко възможно да се възстановя и да си върна формата. И за да докаже Боби Робсън, че аз трябва да остана в отбора, организираха среща на втория отбор, в която аз да покажа на всички, че мястото ми е в Спортинг. Жозе Моуриньо ми каза преди мача: „Боби Робсън много те харесва, само трябва да играеш добре в този мач и оставаш“. И... в 10-ата минута, при една спорна топка, ми обърнаха глезена на 90 градуса. Боби Робсън се хвана за главата и отиде и седна в колата си. На другия ден дойде във фитнеса, аз правя физиотерапия оклюман, и ми каза: „Генчев, много лош късмет! Явно така е трябвало да стане – ти да тръгнеш по твоя път, аз по моя. Но! Ти можеш! Искаш ли да ти помогна за Англия?“. Аз го гледам – а сега, ново 20! Бог да го прости, но наистина искаше да ми помогне. (просълзява се)
Докато играех в Англия два пъти е идвал на стадиона, за да ме гледа. И два пъти ме е канил в дома си на чай. Втория път ми блгаодари, че с представянето си в Англия и аз съм защитил името и репутацията му, защото Ипсуич платиха на Спортинг 400 хиляди паунда. И така, благодарение на името на този голям човек – Сър, отидох в Англия.
Беше ноември, дебютът ми е срещу Манчестър Сити, победихме ги 3:1. Първият ми гол е срещу Блекбърн и ако зебележите в архивните кадри, ръката в лакътя ми е в непривична позиция. Още я пазех след контузията в Спортинг и я държа по по-специфичен начин. Щастлив съм, че и аз самият защитих името си. Бях по-различен от тях, галех топката, не я ритах на боца.
Левски или Етър
Вторият човек, който много ми е помогнал в развитието е легендата на Левски Добромир Жечев – единственият българин, участвал на 4 Световни първенства. Това е човекът, който изгради златното поколение на Левски с трите купи от 1984 година – Наско, Гиби, Кокала, Боби... Жечев имаше смелостта да наложи младите.
Кариерата ми започна във „В“ група в отбора на Лясковец. След това треньорът Иван Върбанов отиде в Локомотив (Горна Оряховица) и ме взе с него. Когато го смениха, назначиха Добромир Жечев – Бобата. Той ме хареса още на първата тренировка. Бях слаб и много пъргав и на всяко упражнение ги отлепях с по 2-3 метра. Вика на помощника си: „Кой е тоя скакалец? Не опира в земята“. И така.
Треньор на Етър (Велико Търново) беше Георги Василев и дербитата с Горна в „Б“ група бяха много люти. Двамата имаха жестоки скандали.
По това време шампион беше Берое (Стара Загора), а аз им вкарах 5 гола в официален мач, бихме ги 5:1. След този мач се изредиха всички отбори да ме търсят. В крайна сметка отидох в Търново и попаднах на Фюрера – така викахме на Георги Василев. Сега е Генерала, но тогава му казвахме Фюрера. Като влезе в съблекалнята и всички заставаме мирно.
Но преди това Бобата бе уредил да отида в Левски. Подписах договор с Левски, но един месец тренирах с Етър във Велико Търново. Преди това Павел Панов с други хора ме взеха с една кола и ме закараха на Герена да подпиша. И Бобата Жечев казва на Етър – той подписа с Левски. Двамата с Гочето се караха на пистата на стадион „Ивайло“. Голяма борба! Георги Василев и до днес ми повтаря – не съм водил по-голяма борба за футболист. 40 дни! Първенството 1986/87 година започна в събота – аз събота вечерта все още съм футболист на Левски. Мачът на Етър е в неделя. Казват ми, тренирай си с Етър, а ние ще се разбрем по партийна линия. По това време Божидар Искренов е контузен, левскарите реват, Павел Панов ме чака. Обаче партийните ръководства преговарят. И до сега не знам как са се разбрали, но в неделя сутринта от Левски оттеглиха картотеката, за да ме картотекира Етър.
Две торби с пари
Като споменах, че се изредиха всички отбори да ме търсят, сред тях беше и Янтра (Габрово). Чука ми се една вечер на вратата вкъщи, отварям – двама души. Единият е Николай Илиев – Галибата, бивш вратар и на Левски, и на ЦСКА, треньор, деятел, последно помня, че беше треньор на вратарите на ЦСКА. „Знаем, че те търсят много отбори, но това, което ние ще предложим – никой няма да ти го даде!“. И като извадиха две пазарски чанти – изсипаха на масата 15 хиляди лева. А по това време един апартамент беше 5 хиляди лева, заплатите – 52 лева. „Идваш при нас 2 години и тези пари са за теб!“. А сега де – на никъде. Но в крайна сметка не отидох там.
А по това време толкова ме искаха отборите, че дори ме приеха студент в Академията в Свищов без да уча и да се явявам на изпити. Викат ме при ректора, а в кабинета му има звънец. Вика секретарката и ѝ казва да ми покаже документите, че съм студент. Викам ама как така, аз не съм кандидатствал.
Гибона и левскарите
Божидар Искренов е може би най-талантливият футболист, който съм срещал. Много техничен, бърз, рязък и неприятен за противниците. Невероятен! И в същото време толкова... луд, като това е най-меката дума, която бих могъл да употребя.
Левскарите имаха изключително поколение по това време. В националния отбор Вуцата (Иван Вуцов – бел. ред.) ги затваряше на режим, те изскачаха през прозореца и цяла нощ ги няма. Беше нещо страшно. Срахотни футболисти, но двойно по-луди като характери. Говоря за Кокала, Гибона, Наско, Боби. Като отидеха някъде на рожден ден, хората буквално си изнасяха мебелите.
Има случай в кв. „Сухата река“ в София отиват на рожден ден, а хората изнесли всичко от апартамента. И като няма какво, Кокала донесъл една ножовка и изрязали радиатора на парното и го изхвърлили през прозореца. Толкова луди! Но бяха големи футболисти! Гибона е невероятен талант, но не можа да играе на Световното в САЩ, защото сам си го направи. Пената го искаше, но той отправи едни реплики и каза „Майната ви!“ и така. Сигурно и до ден днешен съжалява. А щеше да бъде много полезен в Щатите. И нямаше как да не играе, защото беше страхотен футболист.
Трифон Иванов
Голям! Голям, но и той като Гибона – луд! А иначе много добър, добродушен като човек.
Туньо беше наистина безпардонен. И до ден днешен гледам футболисти и не мога да видя такъв с неговите качества. Той имаше един прекрасен шпагат. Красота! Беше много здрав и много атлетичен. И много техничен. Трифон беше толкова техничен, че не можем да го вкараме вътре в квадрат. Целенасочено се опитваме да го накараме да сгреши и да влезе вътре, но – не, изиграва всяка топка.
През 1996 година откриват една дискотека във Велико Търново и ни поканиха петимата национали – мен, Трифон, Балъков, Цанко и Киряков. И диджеят беше пуснал някаква песен на Майкъл Джексън. Тогава Трифон се обръща към мен: „Можеш ли да се напиеш на песен на Майкъл Джексън?“. - Не мога, аз и не пия алкохол. „Кажи им на тези, че още 10 минути им давам и след това ние ги подкарваме...“. И взема телефона и звъни някъде. След 20 минути в дискотеката пристига Лясковската духова музика. Изгониха диджея, музиката се спря и започнаха кларинетите. Всички хора по масите.
И още един случай ще ви разкажа за Трифон, за да разберете за какъв човек става въпрос. Преди Световното 1994 година сме на лагер в Бояна. Но уикендите ни пускаха да се приберем. Обаче нашите автомобили са в Търново. И казвам на Трифон, само ти можеш да въздействаш на Ицо да уреди една кола от някъде. А Трифон отговаря: „Няма да ни уреди кола, а направо ще вземем неговата“. И отиде. Какво му говори, как го омая, взехме я. И излизаме с колата на Ицо, а на входа – журналисти. Виждат колата и се втурват към нас, като мислят, че е Стоичков. Трифон отваря прозореца и им казва: „Звездата е след нас. С Москвича на масажиста“. И спря малко по-напред и сочи Москвича. А Ицо наистина е в колата и се е скрил буквално под седалките. След това ни гони да си вземе колата, но ние бяхме заминали вече.
Няма да забравя играем мач със Славия в Търново. Мачът много напечен, ще ставаме шампиони. Централен нападател на Славия беше Петър Александров – голмайстор на първенството, няколко години поред вкарва по над 20 гола. И Георги Василев му казва, Трифоне, ще победим, само ако успееш да го обезвредиш. Победихме 1:0 с голям зор, но ако ви кажа каква гледка беше след мача. Петьо със скъсано ухо, тече кръв, Трифон с пукната устна, избити зъби... Голяма борба! Не съм виждал такъв дуел! Топката само като приближи към тях и публиката настръхва и става на крака, защото очаква взрив. И той се получаваше. Никой на никого не отстъпва и една педя. Петьо е голям централен нападател – висок, здрав, мощен. От другата страна Трифон се качва по гърба му, дърпа го, хапе го. Такъв беше като захапе някого. Лично Рууд Гулит го поздрави след дебюта му за националния отбор. Срещу Холандия, а Гулит беше централен нападател, тогава в голямата си сила, нападател на Милан. А Тунката го изяде. На 21 години го пускат и буквално го смачка. С този мач Трифон си подписа повиквателната и повече не е излизал от националния отбор.
Няма такива футболисти днес. Опитвам се да намеря нещо в някого, но не успявам. А Балъков? Виртуоз! Топката залепяше за крака му. Уникални футболисти! И най-важното – всичките са №1! Нямаше номер две.
САЩ 94
Извоювах си мястото в отбора на приятелския мач с Мексико, който играхме през февруари в Сан Диего. Завършихме 1:1, но от това, което показах по време на мача, знаех, че съм в отбора. И докторът, и Пената дойдоха при мен след мача да ме поздравят, а аз лежа на една кушетка – не можех да дишам.
От този мач имам една любима фраза на Лечков. През нощта преди мача ни друса земетресение. Аз бях с Лече в една стая и спим, бяхме много изморени. Събуждам се, гледам телевизора се клати, а Лечков спи, завил се през глава. Викам, човек ставай, ще ни затрупа. По коридора бягат хора. И слязохме долу всички, по слипове, стоим на рецепцията и Данчо казва: „Да знаете! Дойдохме с трясък и с трясък ще си тръгнем и от Световното!“.
Дузпите
Срещу Мексико влязох в последните минути на редовното време и играх целите продължения. Мачът вървеше добре и си мислех, че може и да ги опарим. По същия начин го чувствах и срещу Италия на полуфинала. Влязох да играя срещу Паоло Малдини. Гледам го устните му пресъхнали и си викам тези са готови, само трябва Балъчето да ми я хвърли зад гърба им по някакъв начин. Даже му казвам, намери начин и ми я дай – тия са спрели, тия са умрели. Както и да е...
С Мексико върви мачът и усещам, че можем да ги порежем, но не се получава. Времето изтича, вървим към дузпи. Емо Костадинов излезе, още кой излезе, викам си аз съм един от офанзивните футболисти, сигурно Пената ще прибегне до мен да бия дузпа. И започнах да се притеснявам. Сериозно е, много е сериозно. Боби Михайлов се изтегли встрани, беше си свалил чорапите, тръска краката и ми казва: „Стягай се! Като гледам, може и да биеш“. Казвам, ако трябва, ще бия, но се обръщам леко с гръб да не ме гледа Пената. И си говорим с Боби, но той взе една кърпа, сложи си я на главата и легна на тревата. В този момент усещам чичо Пенчо идва с едно листче. И до днес ме е яд, че не го взех да го запазя. И идва Пената над мен, аз съм седнал, и ме побутва с коляно по рамото. - „Готов ли си?“. Казвам – да, и той си записа нещо. Ходи, ходи и след малко пак идва при мен. – „Гледай сега. Ицо е първи, втори е Краси, ти си трети“. И аз започвам да мисля, къде да я бия. Викам си, ще гледам Ицо и Краси, дали по време на удара вратарят тръгва предварително, как реагира... Реших, че ще бия в средата на вратата, каквото ще да става. Само трябва да уцеля вратата. И си правя аз моите сметки, но пак идва Пената и тогава произнесе най-великата фраза, която съм чувал в живота си. – „Няма проблем, нали? Не се притеснявай! Ти и без това тука си домакин!“. И аз го поглеждам и казвам, господин Пенев, какъв домакин съм? – „Е как? Американците и англичаните говорите английски“. Вероятно ме е видял, че съм притеснен и е искал да ме успокои по някакъв начин, не знам. Но след малко пак се върна и казва: „Звездата отива последен. Краси е първи, ти си втори“. Това малко промени нагласата ми, защото имах само една възможност да гледам вратаря. Така и стана. Краси я би, а Кампос се хвърли предварително и я хвана. Казах си, остава леко да забавя, да го изчакам да се хвърли и я бия в средата. Само да оцеля вратата, за нищо друго не се моля. Обаче колкото повече идва моментът, толкова повече се укорявам, че не отказах. А честно да ви кажа, двама от отбора отказаха да бият. И така наближава дузпата, целият стадион подкрепя Мексико, освен една малка група германци, които се надяваха да бием, за да играят с нас. Българите бяха около 100 човека. Друго всичко мексиканци. Стадионът ври, всичко кънти. И започват дузпите – трима изтърваха преди мен, двама мексиканци и Краси Балъков. Ставам аз и като изрева този стадион, казвам ви честно, до дузпата не усещах стъпвам ли, започнах да халюцинирам – че ще се подхлъзна, че няма да уцеля вратата. Погледнах вратата и ми се стори невъзможна, толкова малка. Но когато я заложих, погледнах Кампос в очите и погледите ни се засякоха. Тогава изместих погледа си леко в негово ляво. След това при засилката се спрях и отново направих същото. Изместих се и аз леко вляво, за да го излъжа, че ще я въртя в ъгъла. И като го видях, че се поклаща леко, за да се законтри, си казах – тоя се хвана, ще скача, само трябва да уцеля вратата. И като я вкарах – все едно се родих втори път. (бурни аплодисметни от цялата зала)
Пената
Изключително добър човек. Добър в душата. Благородно добър човек.
Той е от тези хора, които университетът на живота ги е научил. Много добър човек и Господ му го връща, защото той никога към нищо не е погледнал с лошо. И понеже беше разбрал, че в отбора има много класа, а в същото време никой не отстъпва от своето, ни оставяше сами да се разбираме помежду си.
Италия
Аз съм убеден, че дори да бяхме победили, финал нямаше да играем. Щяха да ни уличат с допинг, нещо друго щяха да измислят, но финалът щеше да бъде между Бразилия и Италия. Къде по-голяма сцена от Съединените щати да се покаже кой е по-голям във футбола – Европа или Южна Америка. Този финал беше нарисуван.
Преди мача с Италия трябваше да се храним в 11:30. Мачът беше в 16:00. Обаче дойдоха полицаи, като по филмите – с мотори, тъмни очила, и показаха някакъв документ, че има сигнал, че в храната ни има допинг. И запечатаха ресторанта. А отзад дойде един ван и изкараха част от храната – диня, сирене, водите. И ни казаха, че до половин час от организационния комитет ще ни доставят храна. И действително след 15-20 минути пристигна един зелен ван, още си го спомням, ирландци бяха и заредиха масите отново. Според мен това беше предпоставката, ако стане нещо непредвидено на мача, да ни уличат с допинг.
След години изнасях една беседа в Национална спортна академия, която озаглавих „Когато губиш нещо в живота, не знаеш какво печелиш“. Имаше над 300 студенти и дебатът се въртеше около този мотив. Ние загубихме полуфинала от Италия, но станахме четвърти в света – това, което е реалното ни постижение. А в обратния случай – можеше да отстраним Италия, но нямаше да играем финал, щяха да ни уличат в допинг и да ни изгонят от първенството. Нямаше да постигнем онова, което заслужавахме.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.80677 BGN
1 GBP = 2.34049 BGN
1 CHF = 2.05035 BGN
