Главният диригент на хор „Добруджански звуци“ в Добрич Елвира Пастърмаджиева бе сред официалните гости на традиционния прием на президента на Република България по случай 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просветата и културата и на славянската книжовност. Поканата към нея е със съдействието на Българския хоров съюз, който, на най-обичания български празник, почете изявени диригенти и състави с лични и професионални юбилеи извън столицата. Тази година хор „Добруджански звуци“ ще отбележи своя 125-годишен юбилей.
– Добър ден и добре дошли в студиото на Медийна група „Добруджа“. Поводът за гостуването Ви днес е едно специално участие в голямо събитие, организирано от президента на Република България по случай 24 май. Вие бяхте сред поканените на приема в Националния исторически музей. Как се почувствахте?
Здравейте на всички хора, които обичат добруджанските звуци и хоровото изкуство в Добрич. Искам да избегна клишето, че това е „най-българският празник“. Разбира се, той е български, но за мен това е най-обичаният празник от българите. Не мисля, че има друг празник, който така силно да радва душите и духовността на нацията.
А там, където бях на 24 май, попаднах сред хора, които наистина представляват духовния елит на България. Беше много вълнуващо преживяване. Признавам си, изненадах се от огромния брой поканени. Не очаквах толкова много хора, събрани на едно място. Но всеки имаше своя повод да бъде там.
Нашият хор беше поканен чрез съдействието и инициативата на Българския хоров съюз, както и с подкрепата на администрацията на Президента госпожа Илияна Йотова. До този момент рядко са били канени хорови диригенти на подобни събития, освен при някакви лични поводи. Тази година обаче Хоровият съюз е решил да отдаде внимание и уважение на хората, които работят за хоровото изкуство в България.
Разбира се, не могат да бъдат поканени всички. Бяха избрани само диригенти и състави с юбилейни годишнини. А както вече е известно в Добрич, тази година хор „Добруджански звуци“ чества своята 125-годишнина.
Това е изключителна възраст за един хоров състав – достойна и респектираща. Всеки състав, който достигне 100 или 120 години история, заслужава признание и почит от институциите и обществото, защото това е доказателство за живия културен живот на страната.
Хората в София познават софийските хорове и оркестри, но малцина се интересуват какво се случва в останалата част на България. Затова смятам, че решението на Хоровия съюз беше прекрасно – така се дава гласност и на нашето изкуство.
– С Вас е била и Вашата колежка – пианистката Радостина Гроздева-Кръстева?
Да, разбира се. Тя е моята дясна ръка. Ние двете работим заедно в хор „Добруджански звуци“ – аз като диригент, а тя като корепетитор, клавирен съпровод и хормайстор. Нямаше по-подходящ човек, който да бъде до мен на това събитие.
– Как премина самият прием?
Беше много интересна проява. По телевизията казаха, че е имало около 3000 души. Не вярвах, че на едно място могат да се съберат толкова много хора. Беше горещо, задушно, имаше леко напрежение и известно закъснение. Всички политически лица бяха там, на мен малко ми беше странно защо, но това е политиката на Президента, както и множество културни дейци.
- Как стана така, че подарихте диск на хор „Добруджански звуци“ на госпожа Йотова?
В един момент решихме, че непременно трябва да се доближим до госпожа Йотова, за да се представим и да ѝ подарим диск на хора. Ние бяхме почти в края на залата. Около петнадесет минути си пробивахме път през множеството. Имаше толкова много хора, че буквално нямаше къде да стъпиш. В един момент една жена се обърна към мен доста остро и каза нещо от рода на: „Защо се пререждате?“. Тогава аз, малко емоционално, казах: „А Вие, знаете ли ние откъде идваме? От Добрич! Изминали сме хиляда километри, за да дойдем тук и да се представим пред госпожа Йотова.“ Точно тогава тя чу думите ми, защото аз буквално крещях, за да ме чуят. Госпожа Йотова се обърна към мен, вероятно за да види коя е тази толкова настойчива и гласовита жена. И аз веднага използвах момента – представих се, подарих диска, разказах ѝ за хора, за неговата 125-годишна история. Тя беше изключително мила и внимателна. Разговаряхме няколко минути, което в онази ситуация беше истинско чудо.
Около нас хората вероятно не бяха особено доволни, че сме задържали вниманието ѝ, но тя беше усмихната и много топла. Аз никога не бях виждала такава нейна страна, защото обикновено я виждаме в официална и делова обстановка. Попита ме за Добрич, интересуваше се от града. Разказах ѝ с много любов за него. Пожела успех на хора в юбилейната година.
– Нека поговорим именно за този юбилей. 125 години е впечатляваща история. Как ще отбележите годишнината?
Да, това е изключителна годишнина. Хорът е създаден през 1901 година. Дълго време се е смятало, че началото е поставено през 1905 година, но покойният Ахил Карамузов проучва документи и открива сведения за събиране на певци още през 1901 година. Затова приемаме именно тази година за начало на хора.
Тази година е много специална за Добрич, защото трите ни най-добри хора в града отбелязват значими и достойни годишнини.
Първо Хорът на учителките обяви тяхната юбилейна дата – беше пролетта. Сега, ранно лято, обяви дата нашият хор, детски хор „Маестро Захари Медникаров. Нямаше как да се набутаме между тези два юбилея, тъй като след това започва лятото, разбира се, няма възможности за такъв празник. И затова избрахме, за мен най-хубавата дата – 11 декември, което е Световният ден на хоровото изкуство. От това подходяща дата не виждам и благодаря на госпожа Гергана Димитрова, която ми съдейства да я запазя още в началото на годината, защото вече в Добрич трудно се запазва дата за Органовата зала. Това е много хубаво и означава, че има много събития.
– Какво да очаква публиката?
Няма да бъде помпозен спектакъл с много гости. Ще бъде празник на самия хор. Само пеене – продукцията на хора за тези 125 години. Идеята е публиката да чуе богатството на нашия репертоар. Не вярвам, че един хор трябва да търси „помагачи“, ако има какво да каже чрез собственото си изкуство.
- А как ще изберете най-доброто?
Ще представим цялата палитра от репертоара ни през годините – православна музика, фолклорни разработки, оперна музика, оперета, мюзикъл, филмова музика, кантатно-ораториална музика... и така – два часа няма да ни стигнат.
Концертът ще започне с емблематичната за хоровата класика „Песен за Добруджа“ от Тодор Попов – може би най-красивата песен, писана за Добруджа.
Ние винаги сме правили дълги концерти – час и половина, понякога повече, и никога публиката не се е отегчавала. Това е най-голямата оценка за мен.
Може би едно от нещата, които наистина умея, е да изграждам програма с драматургия, с развитие и емоция, така че хората да не искат концертът да свършва.
– Какво лято Ви предстои? Почивка или активна подготовка за този юбилеен концерт?
Програмата почти е готова. Има само няколко нови произведения, които ще подготвим.
Този път залагаме на най-доброто. Не само обичаното от мен или от маестро Захари Медникаров, а от хористите и от публиката. Имаме много вярна публика. Някои от нашите почитатели дори пътуват с нас на турнета. Те познават репертоара ни, следят развитието ни и винаги са до нас.
А за мен най-важното винаги е било представянето ни в Добрич. Именно добричката публика е най-взискателната, защото тя е възпитана от маестро Медникаров и има високи критерии.
В чужбина също пеем добре, но тук всичко трябва да бъде изпипано до съвършенство. Затова се надявам така да бъде и на юбилейния ни концерт.
– Подготвяте ли още инициативи?
Да. Ако съм жива и здрава, догодина около 1 май ще направим специален концерт по повод 20 години от кончината на маестро Медникаров. Ще изпълним само произведения, които той обичаше, и музика от неговото време. Това ще бъде своеобразен поклон пред неговото дело.
– Добър ден и добре дошли в студиото на Медийна група „Добруджа“. Поводът за гостуването Ви днес е едно специално участие в голямо събитие, организирано от президента на Република България по случай 24 май. Вие бяхте сред поканените на приема в Националния исторически музей. Как се почувствахте?
Здравейте на всички хора, които обичат добруджанските звуци и хоровото изкуство в Добрич. Искам да избегна клишето, че това е „най-българският празник“. Разбира се, той е български, но за мен това е най-обичаният празник от българите. Не мисля, че има друг празник, който така силно да радва душите и духовността на нацията.
А там, където бях на 24 май, попаднах сред хора, които наистина представляват духовния елит на България. Беше много вълнуващо преживяване. Признавам си, изненадах се от огромния брой поканени. Не очаквах толкова много хора, събрани на едно място. Но всеки имаше своя повод да бъде там.
Нашият хор беше поканен чрез съдействието и инициативата на Българския хоров съюз, както и с подкрепата на администрацията на Президента госпожа Илияна Йотова. До този момент рядко са били канени хорови диригенти на подобни събития, освен при някакви лични поводи. Тази година обаче Хоровият съюз е решил да отдаде внимание и уважение на хората, които работят за хоровото изкуство в България.
Разбира се, не могат да бъдат поканени всички. Бяха избрани само диригенти и състави с юбилейни годишнини. А както вече е известно в Добрич, тази година хор „Добруджански звуци“ чества своята 125-годишнина.
Това е изключителна възраст за един хоров състав – достойна и респектираща. Всеки състав, който достигне 100 или 120 години история, заслужава признание и почит от институциите и обществото, защото това е доказателство за живия културен живот на страната.
Хората в София познават софийските хорове и оркестри, но малцина се интересуват какво се случва в останалата част на България. Затова смятам, че решението на Хоровия съюз беше прекрасно – така се дава гласност и на нашето изкуство.
– С Вас е била и Вашата колежка – пианистката Радостина Гроздева-Кръстева?
Да, разбира се. Тя е моята дясна ръка. Ние двете работим заедно в хор „Добруджански звуци“ – аз като диригент, а тя като корепетитор, клавирен съпровод и хормайстор. Нямаше по-подходящ човек, който да бъде до мен на това събитие.
– Как премина самият прием?
Беше много интересна проява. По телевизията казаха, че е имало около 3000 души. Не вярвах, че на едно място могат да се съберат толкова много хора. Беше горещо, задушно, имаше леко напрежение и известно закъснение. Всички политически лица бяха там, на мен малко ми беше странно защо, но това е политиката на Президента, както и множество културни дейци.
- Как стана така, че подарихте диск на хор „Добруджански звуци“ на госпожа Йотова?
В един момент решихме, че непременно трябва да се доближим до госпожа Йотова, за да се представим и да ѝ подарим диск на хора. Ние бяхме почти в края на залата. Около петнадесет минути си пробивахме път през множеството. Имаше толкова много хора, че буквално нямаше къде да стъпиш. В един момент една жена се обърна към мен доста остро и каза нещо от рода на: „Защо се пререждате?“. Тогава аз, малко емоционално, казах: „А Вие, знаете ли ние откъде идваме? От Добрич! Изминали сме хиляда километри, за да дойдем тук и да се представим пред госпожа Йотова.“ Точно тогава тя чу думите ми, защото аз буквално крещях, за да ме чуят. Госпожа Йотова се обърна към мен, вероятно за да види коя е тази толкова настойчива и гласовита жена. И аз веднага използвах момента – представих се, подарих диска, разказах ѝ за хора, за неговата 125-годишна история. Тя беше изключително мила и внимателна. Разговаряхме няколко минути, което в онази ситуация беше истинско чудо.
Около нас хората вероятно не бяха особено доволни, че сме задържали вниманието ѝ, но тя беше усмихната и много топла. Аз никога не бях виждала такава нейна страна, защото обикновено я виждаме в официална и делова обстановка. Попита ме за Добрич, интересуваше се от града. Разказах ѝ с много любов за него. Пожела успех на хора в юбилейната година.
– Нека поговорим именно за този юбилей. 125 години е впечатляваща история. Как ще отбележите годишнината?
Да, това е изключителна годишнина. Хорът е създаден през 1901 година. Дълго време се е смятало, че началото е поставено през 1905 година, но покойният Ахил Карамузов проучва документи и открива сведения за събиране на певци още през 1901 година. Затова приемаме именно тази година за начало на хора.
Тази година е много специална за Добрич, защото трите ни най-добри хора в града отбелязват значими и достойни годишнини.
Първо Хорът на учителките обяви тяхната юбилейна дата – беше пролетта. Сега, ранно лято, обяви дата нашият хор, детски хор „Маестро Захари Медникаров. Нямаше как да се набутаме между тези два юбилея, тъй като след това започва лятото, разбира се, няма възможности за такъв празник. И затова избрахме, за мен най-хубавата дата – 11 декември, което е Световният ден на хоровото изкуство. От това подходяща дата не виждам и благодаря на госпожа Гергана Димитрова, която ми съдейства да я запазя още в началото на годината, защото вече в Добрич трудно се запазва дата за Органовата зала. Това е много хубаво и означава, че има много събития.
– Какво да очаква публиката?
Няма да бъде помпозен спектакъл с много гости. Ще бъде празник на самия хор. Само пеене – продукцията на хора за тези 125 години. Идеята е публиката да чуе богатството на нашия репертоар. Не вярвам, че един хор трябва да търси „помагачи“, ако има какво да каже чрез собственото си изкуство.
- А как ще изберете най-доброто?
Ще представим цялата палитра от репертоара ни през годините – православна музика, фолклорни разработки, оперна музика, оперета, мюзикъл, филмова музика, кантатно-ораториална музика... и така – два часа няма да ни стигнат.
Концертът ще започне с емблематичната за хоровата класика „Песен за Добруджа“ от Тодор Попов – може би най-красивата песен, писана за Добруджа.
Ние винаги сме правили дълги концерти – час и половина, понякога повече, и никога публиката не се е отегчавала. Това е най-голямата оценка за мен.
Може би едно от нещата, които наистина умея, е да изграждам програма с драматургия, с развитие и емоция, така че хората да не искат концертът да свършва.
– Какво лято Ви предстои? Почивка или активна подготовка за този юбилеен концерт?
Програмата почти е готова. Има само няколко нови произведения, които ще подготвим.
Този път залагаме на най-доброто. Не само обичаното от мен или от маестро Захари Медникаров, а от хористите и от публиката. Имаме много вярна публика. Някои от нашите почитатели дори пътуват с нас на турнета. Те познават репертоара ни, следят развитието ни и винаги са до нас.
А за мен най-важното винаги е било представянето ни в Добрич. Именно добричката публика е най-взискателната, защото тя е възпитана от маестро Медникаров и има високи критерии.
В чужбина също пеем добре, но тук всичко трябва да бъде изпипано до съвършенство. Затова се надявам така да бъде и на юбилейния ни концерт.
– Подготвяте ли още инициативи?
Да. Ако съм жива и здрава, догодина около 1 май ще направим специален концерт по повод 20 години от кончината на маестро Медникаров. Ще изпълним само произведения, които той обичаше, и музика от неговото време. Това ще бъде своеобразен поклон пред неговото дело.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
