Емил Димитров е роден през 1940 в Плевен в семейство на артисти-илюзионисти. Негов баща е Димитър Димитров, известен като Факира Мити, a майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Младият Емил се увлича по класическа музика и рисуване, дори е приет да следва актьорско майсторство въвВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1960. Но в същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино", акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като естраден изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция.
През 1970 излиза един от най-големите му хитове „Моя страна, моя България" , който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна, моя България" под названието „Моника" е записана на френски, немски, италиански, испански . Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България.
Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967). От брака си с Мариета Димитрова (1968) има син Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.
От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. Почива на 30 март 2005 в София.
През 2001 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Емил Димитров, който се излъчва по БНТ в две части, а след това многократно е бил повтарян по националната телевизия и сателитния канал "ТВ България". Филмът, освен интервю с Емил Димитров включва и разкази на семейството на певеца, естрадната певица Алла Пугачова, както и: Митко Щерев, Йорданка Христова, дует Ритон, проф. Александър Йосифов и още куп знаменитости и приятели на певеца. Филмът се използва от много журналисти, писатели и хроникьори, като достоверен източник за техните публикации, книги и сценариии за Емил Димитров. През 2011 г. Националната телевизия отвори своя Златен фонд и даде лентата на продуцентска къща "Додофилм" да я тиражира и разпространи - инициатива на семейството на певеца и плевенчани, неговите съграждани. Главен двигател на инициативата е самият режисьор на филма Стилиян Иванов. 1500 копия на единствения документален филм за естрадната легенда Емил Димитров "Слава, любов, самота!" са дарени на музикалните училища, библиотеки и читалища в България през 2011 г.
В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино" (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия", „Ако си дал", „Сбогом, Мария", „Ела в София", „Песен за моята майка", „Моряшко сбогом", „Нашият сигнал". „Моя страна" е известна на запад като „Моника".
През 1970 излиза един от най-големите му хитове „Моя страна, моя България" , който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна, моя България" под названието „Моника" е записана на френски, немски, италиански, испански . Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България.
Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967). От брака си с Мариета Димитрова (1968) има син Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.
От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. Почива на 30 март 2005 в София.
През 2001 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Емил Димитров, който се излъчва по БНТ в две части, а след това многократно е бил повтарян по националната телевизия и сателитния канал "ТВ България". Филмът, освен интервю с Емил Димитров включва и разкази на семейството на певеца, естрадната певица Алла Пугачова, както и: Митко Щерев, Йорданка Христова, дует Ритон, проф. Александър Йосифов и още куп знаменитости и приятели на певеца. Филмът се използва от много журналисти, писатели и хроникьори, като достоверен източник за техните публикации, книги и сценариии за Емил Димитров. През 2011 г. Националната телевизия отвори своя Златен фонд и даде лентата на продуцентска къща "Додофилм" да я тиражира и разпространи - инициатива на семейството на певеца и плевенчани, неговите съграждани. Главен двигател на инициативата е самият режисьор на филма Стилиян Иванов. 1500 копия на единствения документален филм за естрадната легенда Емил Димитров "Слава, любов, самота!" са дарени на музикалните училища, библиотеки и читалища в България през 2011 г.
В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино" (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия", „Ако си дал", „Сбогом, Мария", „Ела в София", „Песен за моята майка", „Моряшко сбогом", „Нашият сигнал". „Моя страна" е известна на запад като „Моника".