Д-р Зюхал Касимова е началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ – Добрич.
- Д-р Касимова, във всяка областна болница в страната ли има онкологично отделение и с какво се отличава отделението в МБАЛ-Добрич?
Онкологичната структура в страната е разпределена във всички областни градове. В големите градове има комплексни онкологични центрове или университетски болници, където се концентрира потокът от пациенти. През 2011 г. при нас се създаде отделение по медицинска онкология. Тогава това бе една уникална за страната структура. МБАЛ - Добрич бе пилотна болница с такова отделение. В Добрич това се случи с активното съдействие на д-р Мариян Ананиев, д-р Емилия Баева и д-р Светлана Павлова, която тогава бе и началник на отделението. Второ такова отделение се откри по-късно в МБАЛ - Габрово.
Характерното за отделението по медицинска онкология в добричката болница е, че е една по-малка структура, с почти бутиково обгрижване на пациентите. По време на терапията на всеки пациент се провеждат консултации с кардиолог, невролог, неврохирург и др.
- Какъв е потокът от пациенти в отделението по медицинска онкология в добричката болница?
Различен брой пациенти приемаме годишно. Това са главно пациенти за терапии след операция на карцином на дебелото черво, пациенти с рак на белия дроб, на млечна жлеза и гинекологични карциноми.
Най-често пациентите минават за предварителна диагностика през други структури и специалисти, според заболяването, като например гастроентеролози, хирурзи, пулмолози или гръдни хирурзи.
В отделението за медицинска онкология в Добрич те идват с вече поставена хистологична диагноза и след обсъждане на онкологична комисия. При нас се определя стадия на заболяването с компютърни томографии или се започва лечението.
- Отчита ли се през годините промяна на възрастовите групи, в които най-често се проявяват онкологичните заболявания?
За съжаление, все по-млади хора са с онкологични заболявания. По технически причини няма конкретна статистика през последните години в България. Това се получи заради преминаването на Националния рамков регистър към друга структура.
Но в Америка, например, се наблюдава трайно подмладяване на повечето видове карциноми. С поне 10 години пада долната възрастова граница и в Европа. При по-млади хора, в сравнение с рисковата възрастова група, се диагностицират предимно някои видове карциноми, като този на млечната гърда и на дебелото черво.
Друга особеност е, че самото протичане на заболяването все по-често е много по-скоростно, с по-тежки усложнения и по-трудно подаващо се на лечение.
- Раковите образования са различни видове. Наблюдава ли се увеличаване или намаляване на случаите при някои конкретни видове?
Има траен ръст на карциномите на белите дробове. Това е свързано с рискови фактори като тютюнопушене и нивата на праховите частици във въздуха. По последни статистически данни, насищането на въздуха с прахови частици в България е 2 пъти над нормата на ЕС. Това е риск и за непушачите.
Не се отчитат по-малко случаи и на рак на гърдата, въпреки че говорим за едно достъпно за диагностика и лечение място от тялото. Точно при този вид рак се отчита и най-голямото подмладяване, тоест диагностицират се много млади пациенти, които дори не попадат във възрастта, към която са насочени скрининговите програми. Така средната възраст на диагностицираните е вече от 40 до 50 години.
- Кои са факторите, освен тютюнопушене и високи нива на прахови частици във въздуха, които имат отношение към риска от поява на онкологично заболяване?
При онкологичните заболявания може да се говори за някаква наследственост. През последните 10 години се правят много генетични изследвания, за да се установят рисковите фактори, които обуславят появата на рак. Но рисковите фактори могат да се проявят най-вече въз основа на епигенетични прояви, тоест в зависимост от начина на живот на човек и околната среда.
Няколко са абсолютно доказаните рискови фактори, които са свързани с поведението на пациента. Един от тях е тютюнопушенето. В една цигара има доказани над 70 канцерогена. Все повече се говори и за алкохолът, който влошава общото здравословно състояние и увеличава риска от карцином на носоглътка и храносмилателна система. Затлъстяването пък създава риск от развитие на поне 5 вида рак – на млечна жлеза, на дебело черво и др. Рискови фактори са също неправилното хранене и намалената физическа активност. Като външни фактори от околната среда, освен праховите частици във въздуха, можем да посочим и остатъчни пестициди и токсини в храните и водата.
В Европейския парламент е създадена комисия, чиято насока е точно идентифициране и предотвратяване на рисковите фактори с влияние върху онкологичните заболявания. В докладите им са посочени все повече канцерогени, които могат да се открият и в работната среда. Затова може да се каже, че в последно време се работи усилено по актуалната тема и то в много и различни направления.
- В някаква степен хората приемат онкологичните заболявания като път без изход. Какво бихте посъветвали тези, които се страхуват дори от преглед при лекар, заради вероятността да чуят страшната диагноза?
Ракът доскоро бе известен като „императорът на всички болести“ и все още продължава да бъде. Но ракът не е присъда, въпреки че пациентите често го възприемат по този начин. Колкото по-рано се диагностицира, толкова повече са опциите за лекуване. Затова са от първостепенно значение ранната диагностика и редовен скрининг за всеки загрижен за здравето си пациент.
- Да припомним какви за възможностите за ранна диагностика на онкологичните заболявания?
НЗОК предлага скринингови изследвания за хората на възраст над 50 години, които са задължителни в пакета на личните лекари. Ежегодно мъжете могат да се изследват за простатно-специфичен антиген, а жените имат право на мамографии на всеки 2 години, заложена е и консултация с гинеколог и изследване с цитонамазка.
Но от друга страна има ниска заинтересованост на хората. Много малък процент от населението в Европа и конкретно в България търси възможности за ранна диагностика и скринингови тестове.
През 2023 г. в Европа едва една трета от пациентите, които имат право на скринингови изследвания, са ги направили.
През 2014 г. пък завърши една голяма програма „Спри и се тествай“, финансирана тогава от ЕС. Заложени бяха 400 000 тестове за различни локализации – карцином на млечната жлеза, на маточна шийка и на дебелото черво. Обобщените данни обаче показаха, че са направени само 20% от тези тестове.
Онкологията е най-бързо развиващият се клон на медицината. Изпитват се нови медикаменти и терапии, които дават много добри резултати. Затова лечението е възможно, ако пациентът иска и потърси навременна помощ.
Друг важен момент е пациентът да бъде обучен как да се грижи за себе си. След успешно лечение, ако пациентът не осъзнае нуждата от корекция на своето поведение и отношението си към рисковите фактори, болестта може да се върне. Затова говорим за един двупосочен процес на постоянна обмяна на информация и обучение на пациента и дори неговите близки хора. Би трябвало след лечението, лекарят да бъде в ролята на здравен съветник, за да се съхранят постигнатите резултати по отношение на здравето на пациента.
- Д-р Касимова, във всяка областна болница в страната ли има онкологично отделение и с какво се отличава отделението в МБАЛ-Добрич?
Онкологичната структура в страната е разпределена във всички областни градове. В големите градове има комплексни онкологични центрове или университетски болници, където се концентрира потокът от пациенти. През 2011 г. при нас се създаде отделение по медицинска онкология. Тогава това бе една уникална за страната структура. МБАЛ - Добрич бе пилотна болница с такова отделение. В Добрич това се случи с активното съдействие на д-р Мариян Ананиев, д-р Емилия Баева и д-р Светлана Павлова, която тогава бе и началник на отделението. Второ такова отделение се откри по-късно в МБАЛ - Габрово.
Характерното за отделението по медицинска онкология в добричката болница е, че е една по-малка структура, с почти бутиково обгрижване на пациентите. По време на терапията на всеки пациент се провеждат консултации с кардиолог, невролог, неврохирург и др.
- Какъв е потокът от пациенти в отделението по медицинска онкология в добричката болница?
Различен брой пациенти приемаме годишно. Това са главно пациенти за терапии след операция на карцином на дебелото черво, пациенти с рак на белия дроб, на млечна жлеза и гинекологични карциноми.
Най-често пациентите минават за предварителна диагностика през други структури и специалисти, според заболяването, като например гастроентеролози, хирурзи, пулмолози или гръдни хирурзи.
В отделението за медицинска онкология в Добрич те идват с вече поставена хистологична диагноза и след обсъждане на онкологична комисия. При нас се определя стадия на заболяването с компютърни томографии или се започва лечението.
- Отчита ли се през годините промяна на възрастовите групи, в които най-често се проявяват онкологичните заболявания?
За съжаление, все по-млади хора са с онкологични заболявания. По технически причини няма конкретна статистика през последните години в България. Това се получи заради преминаването на Националния рамков регистър към друга структура.
Но в Америка, например, се наблюдава трайно подмладяване на повечето видове карциноми. С поне 10 години пада долната възрастова граница и в Европа. При по-млади хора, в сравнение с рисковата възрастова група, се диагностицират предимно някои видове карциноми, като този на млечната гърда и на дебелото черво.
Друга особеност е, че самото протичане на заболяването все по-често е много по-скоростно, с по-тежки усложнения и по-трудно подаващо се на лечение.
- Раковите образования са различни видове. Наблюдава ли се увеличаване или намаляване на случаите при някои конкретни видове?
Има траен ръст на карциномите на белите дробове. Това е свързано с рискови фактори като тютюнопушене и нивата на праховите частици във въздуха. По последни статистически данни, насищането на въздуха с прахови частици в България е 2 пъти над нормата на ЕС. Това е риск и за непушачите.
Не се отчитат по-малко случаи и на рак на гърдата, въпреки че говорим за едно достъпно за диагностика и лечение място от тялото. Точно при този вид рак се отчита и най-голямото подмладяване, тоест диагностицират се много млади пациенти, които дори не попадат във възрастта, към която са насочени скрининговите програми. Така средната възраст на диагностицираните е вече от 40 до 50 години.
- Кои са факторите, освен тютюнопушене и високи нива на прахови частици във въздуха, които имат отношение към риска от поява на онкологично заболяване?
При онкологичните заболявания може да се говори за някаква наследственост. През последните 10 години се правят много генетични изследвания, за да се установят рисковите фактори, които обуславят появата на рак. Но рисковите фактори могат да се проявят най-вече въз основа на епигенетични прояви, тоест в зависимост от начина на живот на човек и околната среда.
Няколко са абсолютно доказаните рискови фактори, които са свързани с поведението на пациента. Един от тях е тютюнопушенето. В една цигара има доказани над 70 канцерогена. Все повече се говори и за алкохолът, който влошава общото здравословно състояние и увеличава риска от карцином на носоглътка и храносмилателна система. Затлъстяването пък създава риск от развитие на поне 5 вида рак – на млечна жлеза, на дебело черво и др. Рискови фактори са също неправилното хранене и намалената физическа активност. Като външни фактори от околната среда, освен праховите частици във въздуха, можем да посочим и остатъчни пестициди и токсини в храните и водата.
В Европейския парламент е създадена комисия, чиято насока е точно идентифициране и предотвратяване на рисковите фактори с влияние върху онкологичните заболявания. В докладите им са посочени все повече канцерогени, които могат да се открият и в работната среда. Затова може да се каже, че в последно време се работи усилено по актуалната тема и то в много и различни направления.
- В някаква степен хората приемат онкологичните заболявания като път без изход. Какво бихте посъветвали тези, които се страхуват дори от преглед при лекар, заради вероятността да чуят страшната диагноза?
Ракът доскоро бе известен като „императорът на всички болести“ и все още продължава да бъде. Но ракът не е присъда, въпреки че пациентите често го възприемат по този начин. Колкото по-рано се диагностицира, толкова повече са опциите за лекуване. Затова са от първостепенно значение ранната диагностика и редовен скрининг за всеки загрижен за здравето си пациент.
- Да припомним какви за възможностите за ранна диагностика на онкологичните заболявания?
НЗОК предлага скринингови изследвания за хората на възраст над 50 години, които са задължителни в пакета на личните лекари. Ежегодно мъжете могат да се изследват за простатно-специфичен антиген, а жените имат право на мамографии на всеки 2 години, заложена е и консултация с гинеколог и изследване с цитонамазка.
Но от друга страна има ниска заинтересованост на хората. Много малък процент от населението в Европа и конкретно в България търси възможности за ранна диагностика и скринингови тестове.
През 2023 г. в Европа едва една трета от пациентите, които имат право на скринингови изследвания, са ги направили.
През 2014 г. пък завърши една голяма програма „Спри и се тествай“, финансирана тогава от ЕС. Заложени бяха 400 000 тестове за различни локализации – карцином на млечната жлеза, на маточна шийка и на дебелото черво. Обобщените данни обаче показаха, че са направени само 20% от тези тестове.
Онкологията е най-бързо развиващият се клон на медицината. Изпитват се нови медикаменти и терапии, които дават много добри резултати. Затова лечението е възможно, ако пациентът иска и потърси навременна помощ.
Друг важен момент е пациентът да бъде обучен как да се грижи за себе си. След успешно лечение, ако пациентът не осъзнае нуждата от корекция на своето поведение и отношението си към рисковите фактори, болестта може да се върне. Затова говорим за един двупосочен процес на постоянна обмяна на информация и обучение на пациента и дори неговите близки хора. Би трябвало след лечението, лекарят да бъде в ролята на здравен съветник, за да се съхранят постигнатите резултати по отношение на здравето на пациента.