„Златната обувка“ на румънското първенство избира между Италия и Румъния за своето бъдеще

Димитра Иванова е на 20 години и вече е титуляр в атаката на женския национален отбор на България. Преди 10 години тя започва да тренира в школата на „Добруджа“. Бързо се налага в състава и в продължение на 5 години е основен голмайстор на своя отбор в първенствата и турнирите за момчета. След силната игра на Евро 2019 за девойки до 17 години в Добрич, Димитра Иванова премина в женския отбор на НСА и на два пъти стана шампион на България. В следващите две години тя игра за италианските „Арецо“ и „Оробика“ (Бергамо), а от миналото лято е в румънския Политехника (Тимишоара). Добричлийката се представи отлично и стана голмайстор на първенството, за което бе удостоена със златна обувка. 
 
- Дими, намираме те в родния Добрич. Почиваш след тежкия, но успешен сезон в Румъния. Каква е твоята равмосметка за изминалата година?
Да, вкъщи съм си. Най-хубаво ми е тук. Почивам и се възстановявам от контузия.
От една страна сезонът за мен беше добър, защото станах голмайстор на първенството, но от друга – тимът ни завърши на четвърто място, което не ни удовлетворява, защото целта ни беше шампионската титла. На полусезона бяхме на първо място, както и в първите мачове от втория полусезон, но след това нещо се случи с отбора. Аз лично нямам обяснение каква е причината. Съставът се запази, привлякохме само едно момиче на полусезона, всичко беше наред, но не знам какво доведе до този срив, може би нямахме и късмет в някои важни моменти.
- Каква беше реакцията на ръководството след това класиране?
Уволнен треньор и решение отборът да слезе във Втора лига, където да се обиграват предимно момичетата от школата на клуба.
- Разкажи ни малко за клуба, за школата, за Тимишоара като град...
Треньорът Мирел Албон е създател на цялата Академия. Работил е три години по този проект и резултатите при по-малките – до 15 и до 17 години, са много добри, но първият отбор няма този късмет. През миналата година, когато аз не бях в отбора, са загубили шампионската титла буквално в последния кръг. Моите наблюдения са, че в клуба се работи много професионално, инвестират се пари, благодарение на президента и на треньора Албон.

- Имаше ли някакви колебания, когато ти предложиха да продължиш кариерата си в Румъния?
Честно казано – да. Доста се колебаех, защото мислех, че нивото е същото като в България. Но, за добро или лошо, Румъния остана единствената опция пред мен, така се стекоха обстоятелствата, че закъснях с намирането на отбор. Затова съм благодарна на треньора, че ме прие много добре, макар че беше минала подготовката. След това с работата и влагането си в тренировките успях да му покажа, че не е сгрешил с избора си. Работих много, той също много ми помагаше. Не само на мен, но и на всички момичетата. Правеше ни индивидуални тренировки. Но разбрах и друго – че с много работа, с режим, правилно хранене, спане – всичко се получава. Ако човек иска да е успешен в нещо, трябва да е съсредоточен на 100 процента – в тренировки, възстановяване, режим.
Румънският футбол, като цяло, е много по-напред от нашия. Развиват се, влагат пари, но имат и правила. Трябва да имаш определен брой играчи с договор, имаш право на точно определен брой чужденки и задължително трябва да играят две румънски момичета под 19 години.
А Тимишоара е един прекрасен град – голям, чист, близо до Унгария. Много ми харесва. Ако имам възможност един ден да се върна там – с удоволствие бих го направила.
- Кога и как ти връчиха златната обувка? Имаше ли някаква специална церемония?
Трябва да уточня, че деля голмайсторския приз с още две момичета. Те също отбелязаха по 15 гола в първенството. Наградата ми връчиха в Букурещ, след европейската квалификация между Румъния и България на 31 май. За съжаление, не успях да взема участие в мача заради контузията, но благодаря на Румънската футболна федерация за уважението, което проявиха към мен.
- Взела ли си вече решение някъде ще продължи твоята кариера?
В момента имам няколко оферти, което е добре, защото и физическото ми състояние не е най-доброто. Имам предложения от румънски отбори, както и от Италия, защото моят мениджър е италианец. Единият отбор, който ме иска, е Глория (Бистрица). Познават ме много добре, вкарах им няколко гола (смее се). А и треньорът Мирел Албон получи предложение да продължи работата си именно в този клуб и ме покани да отида с него. Има запитване и от Клуж, както и от още един клуб, който се качва от Втора в Първа лига. В Италия има интерес от моя първи тим Арецо, както и отбори от Серия А.
- Какво е твоето здравословно състояние? Колко време трябва да се възстановяваш още?
Надявам се да е възможно най-скоро. Докторите препоръчват още месец-два почивка, зависи от състоянието ми. Но грешката е в мен, защото доста време играх с болки. Затова отправям съвет към всички спортисти – ако нещо ги боли, незабвано да спрат и да се излекуват.

- Ти си пример за много момичета, които започват да тренират футбол. Какъв съвет би дала на едно малко момиче, което е решило да се занимава с този, считан за предимно мъжки спорт?
С удоволствие бих разговаряла с всяко едно момиче, за да споделя своя опит и всичко, което съм научила до момента.
На първо място искам да им кажа, че е хубаво да спортуват, независимо какъв спорт са избрали. Да не се отказват, пред каквито и препятствия да се изправят. Ако се сблъскат с предразсъдъци от страна на момчетата или на родителите си, да не обръщат внимание и да правят онова, което обичат.  
- Ако сега трябва да си купиш самолетен билет, каква дестинация ще избереш? Румъния или Италия?
Може би ще те изненадам с отговора, но – Румъния.

Коментирайте