Емилия Милушева описа в книги пътешествията си в далечни и непознати земи

Емилия Милушева е истински пътешественик в пълния смисъл на думата. Тя вече е посетила близо 100 държави на всички континенти. Всяка нова дестинация надхвърля традиционната туристическа екскурзия, като тя организира сама всичко и смело влиза в дивата природа и в ежедневието на местните племена в Африка, Южна Америка, екваториални и тропически острови. Всички ние, които мечтаем за тези непознати кътчета на света, можем да се пренесем мислено в тези далечни земи, благодарение на двете книги, в които тя описва видяното и преживяното от нея. Първата - „Да пребродиш хоризонта”, бе издадена през 2020 г. От нея научаваме защо на Антарктида има магистрали, къде има Министерство на щастието, защо в Етиопия жените искат да бъдат бичувани, защо в Индия се женят през нощта и още много интересни факти от местата, които Емилия Милушева е посетила. Преди месец от печат излезе и втората й книга - „Да погалиш хоризонта”. Тя бе представена за първи път в родния й град Добрич - в Регионална библиотека „Дора Габе” на 20 декември. Емилия Милушева е завършила Езикова гимназия „Гео Милев“ в Добрич, след което Българска и немска филология в Софийския университет и Международни икономически отношения в УНСС. Живяла е в Австрия, Судан и Кения, а понастоящем живее в италианската столица Рим.

- До кои държави ще ни отведете с новата си книга?
Книгата съдържа 13 разказа, които са независими един от друг. Всеки разказ представлява едно отделно пътуване, но не всеки е само за една държава. В книгата са описани моите приключения и преживявания в Колумбия, Уругвай, Нова Зеландия, Сингапур, Коморските острови, Вануату, островите Сокотра, Галапагос, Бали, Реюнион, Гуам и Нова Каледония.
- Колко на брой държави сте посетили общо досега?
Отдавна престанах да ги броя. Отдавна не забождам карфички на глобуса по простата причина, че бройката лично за мен няма значение. По-важното за мен е какво съм видяла, какво съм почувствала, какво съм научила. Но със сигурност са поне 90 държави.
- Живели сте на екзотични места като Судан и Кения. Разкажете ни за тях.
През 2007 г. съдбата ме изпрати в Африка и то в една държава, за която се знаеше много малко – Судан. Не знам дали можете да си представите, какво означаваше по онова време, когато нямаше социални мрежи и толкова много информация, човек да отиде в Африка. Информацията, която беше налична, беше направо плашеща. За моите роднини, приятели и познати това беше шок, докато за мен беше огромен шанс – приех го като възможност да отида на различно място и да науча нови неща. Отидох с огромно желание и с огромно любопитство. Престоят ми в Судан, макар и кратък – само две години, е едно от най-ярките ми преживявания и един от най-хубавите моменти в живота ми досега. Има много наши сънародници в чужбина, но едно е да бъдеш в Европа и съвсем друго да бъдеш в тотално различна култура. Западната цивилизация, към която и ние принадлежим, е много близка до нас като ценности, стремежи, манталитет, бит и начин на живот. Да попаднеш в тотално различна култура е доста голямо предизвикателство. Имах много голямо желание да науча по какъв начин живеят местните в Судан, какво ги вълнува, по какъв начин приемат света около себе си. Има много странности и чудатости, които в началото доста ме разтърсиха емоционално. След това съдбата ме отведе в Кения, където прекарах 13 години. Кения е прекрасна страна за живот. Климатът е много приятен – целогодишно температурите са 24-25 градуса. Живеех в столицата Найроби, която е само на 100 км. от екватора, но температурите са такива заради височината. Много хора се учудват, че не сме имали нито климатици, нито отопление вкъщи. Много е приятно, много е зелено. Хората са изключително вежливи и усмихнати. Обслужването е в пъти по-добро от това в Европа. Основният „музей” на Кения, a и на цяла Африка, е природата. Кения в много отношения е няколко стъпки пред България. Страната има скоростен влак, който свързва Найроби с океана. Разстоянието, което е колкото от София до Варна, се взима за 4 часа. Не е толкова бързо, защото влакът минава през няколко национални парка и за да не се стресират животните, там скоростта е доста по-ниска, а цялата железопътна линия в тези участъци е издигната на платформи. В Кения също така има магистрала на два етажа. Храната е изключително чиста. Найроби е град с население около 6 милиона жители, но на много голяма площ. Всичко е много зелено, сутрин пеят много птички и човек губи представата, че е в столица и по-скоро си мисли, че е някъде на почивка.
- Когато отидете в нова държава като турист, кое Ви вълнува най-много и Ви прави най-силно впечатление – природа, архитектура, кухня или традиции на местното население?
Всичко накуп. Може би, животът ми сред тотално чужда култура ме подтикна да търся всичко и навсякъде. Обикновено сама организирам пътуванията, като това е свързано с изключително много предварителна изследователска работа – кои места да се посетят, колко време да се отдели, дали ще имаме достъп до истински местни хора извън туристическите места. В Етиопия например една седмица живях на палатка с едно от най-екзотичните племена на Земята, без достъп до електричество и течаща вода. За да можеш да вникнеш в душата на хората и за да те приемат като свои, трябва да заживееш с техния ритъм и с тяхното ежедневие. Ние бяхме едни от тях, ядохме от тяхната храна.
- По Ваши впечатления къде са по-щастливи хората -  там, където имат интернет, смартфон и скъпа кола или там, където живеят на палатка сред природата?
Много често съм влизала в люти спорове с мои събеседници на тази тема, защото, изказвайки мнението, че хората са бедни, но щастливи, обикновено реакцията е, че това е клише. От срещите ми с толкова много хора по света обаче съм убедена, че това не е клише, а е истина. Наскоро се върнах от Венецуела и Боливия, и бях за няколко дни в делтата на река Ориноко, където живеят няколко етнически групи, които водят един много простичък живот без обстоятелства. Тези хора спят на хамаци, отглеждат банани, домати, краставици, чушки и картофи. Видях много усмивки, видях едни щастлив деца, които по цял ден си играят в реката. За четири дни никой не поиска нищо от мен. Изключително меки и топли хора, които водят здравословен живот, защото дишат чист въздух и ядат много истинска и чиста храна. Нямат смартофони и таблети, но имат безгрижно детство. Лично на мен ми се стори, че това са хора, които са далеч от проблемите, които ние имаме в нашето общество. Нашата култура е свързана с придобиване на материални блага и консуматорство, и от тази изходна точка сравняваме останалите култури и съжаляваме тези хора, които нямат последния модел смартфон или не могат да гледат телевизия. Липсата на тези неща обаче ги е запазило чисти и истински, и мисля, че това ги прави щастливи.
- Коя беше първата чуждестранна държава, която посетихте?
Бях на 14 години, в подготвителен клас в Езикова, когато с баща ми отидохме във Виена. Беше ми интересно, но не съжалявах, че не съм останала. Мечтата ми да обикалям света обаче не се заради тогава, а по-късно – след като видях Китай.
- Следват няколко блиц въпроса. Да започнем с най-красив плаж?
Френска Полинезия.
- Най-красива природа?
Тук се затруднявам, затова ще обобщя с Африка. Визирам целия континент без Северна Африка, която не е истинската Африка, тя е арабизирана.
- Най-вкусна кухня?
Латинска Америка – Колумбия, Еквадор, Мексико.
- Най-впечатляваща сграда?
Гара Виктория в Мумбай, Тадж Махал, една църква в центъра на столицата на Еквадор – Кито, и долината на храмовете Баган – 5 000 будистки храма в Мианмар.
- Най-странна местна традиция?
Посетих няколко племена в долината Омо в южна Етиопия, където имах късмета да присъствам на един от най-зрелищните им обичаи, който не се случва всеки ден. За да стане мъж, момчето първо е изпратено от родителите си да живее само 2-3 седмици в саваната. Връщайки се обратно в селото, се организира голяма тържеството от племето. Най-странният обичай е, че да покаже своята мъжка сила и че е готов да има семейства, трябва да прескочи чисто гол 13 бика, наредени един до друг, без да пада. В същото време всички дами от неговия род са бичувани с камшици, като за тях това е въпрос на чест и привилегия, изразявайки по този начин своята съпричастност с младежа. Картината е много шокираща, защото по телата им остават дълбоки белези и се стича кръв.

- Кои държави планирате да посетите през тази година?
Много се надявам да отида в Папуа Нова Гвинея, защото там има много интересни фолклорни фестивали с маски. Там има племена, които все още имат много рядък досег с цивилизацията, като на места има остатъци от канибализъм. Другото място, което искам да посетя през тази година, е Маркизките острови.

Коментирайте