Етнограф: Закичването с мартеница е част от дълъг, празничен комплекс от обредности

Първомартенската обредност е един цял празничен комплекс и закичването с червено-белия амулет, наречен мартеница, е само част от традицията, която е най-добре запазена до ден днешен. Това споделя и припомня за радио „Добруджа” етнографът Лена Кирилова. Подготовката за празника започва много по-рано от първия ден на март. Всяка една стопанка трябва да изчисти основно дома си, за да се зарадва баба Марта, за да се прогони  лошото, което с възраждането на природата, отново се заражда. Затова и домът трябва да грее, закичен в червено. Червеният цвят е и преобладаващ в облеклото на стопаните – червени престилки, червени пояси, а с червено-бялата мартеница се закичват всички – хората и животните. Силата на този амулет се крие, както  в неговите цветове, така и в начина му на пресукване, който винаги трябва да става от ляво на дясно.
Пижо и Пенда са едни от най-известните, най-емблематичните и любими образи, свързани с този ден.  Една от най-старите легенди отвежда към техните първообрази, а именно тракийската богиня-майка Бендида и синът й Пижо, а друго предание свързва двамата с Март и богинята Белона. Според него Март се влюбил в красивата Белона. Пламналата между тях любов не била обикновена, а изключително страстна и силна. В деня на сватбата  Белона изхвърля подареният й от Март розов венец в планината Хемус, където по-късно се появява и ароматната розова долина. Много са легендите, свързани с Баба Марта, но най-важното послание, което трябва да помним с настъпването на третия месец от годината, е посланието за надеждата и възраждането, допълва още Лена Кирилова.
 

Коментирайте