България е държавата с най-висока преждевременна смъртност на глава от населението в целия Европейски съюз, дължаща се на излагане на фини прахови частици (ФПЧ). Това отчита последният доклад на Европейския парламент за здравните последици от замърсяването на атмосферния въздух.
У нас за 2023 г. са регистрирани 143 преждевременни смъртни случая на 100 000 жители. За сравнение най-ниска смъртност има в Швеция и Финландия - регистрираните смъртни случаи са 39 на 100 000 души.
Данните показват, че 100% от населението на България живее при нива на замърсяване, които надвишават здравните препоръки на Световната здравна организация. За периода между 2021 и 2023 година страни като Финландия, Швеция и Естония са намалили здравния риск с между 50 и 80%. За същия период България отчита намаление с едва от 2 до 5%.
Основни източници на замърсяване у нас са изгарянето на дърва и въглища за битово отопление, както и производството на електроенергия от въглищни централи. Тези фактори са пряко свързани с развитието на тежки заболявания като инсулт, диабет, исхемична болест на сърцето, хронични белодробни болести и астма при деца и юноши.
Докладът идентифицира и друг риск за страната ни. България, заедно с Полша и Италия, e на път да се възползва от възможността за отлагане с 10 години на крайния срок за постигане на по-строгите норми за качество на въздуха до 2030 година.
Ситуацията се усложнява и от това, че страната ни разполага с ограничен брой мониторингови станции за измерване на нивата на замърсяване в атмосферния въздух.
В допълнение Националният център по обществено здраве и анализи не е включен в процеса на разработване на екологичните политики у нас.
У нас за 2023 г. са регистрирани 143 преждевременни смъртни случая на 100 000 жители. За сравнение най-ниска смъртност има в Швеция и Финландия - регистрираните смъртни случаи са 39 на 100 000 души.
Данните показват, че 100% от населението на България живее при нива на замърсяване, които надвишават здравните препоръки на Световната здравна организация. За периода между 2021 и 2023 година страни като Финландия, Швеция и Естония са намалили здравния риск с между 50 и 80%. За същия период България отчита намаление с едва от 2 до 5%.
Основни източници на замърсяване у нас са изгарянето на дърва и въглища за битово отопление, както и производството на електроенергия от въглищни централи. Тези фактори са пряко свързани с развитието на тежки заболявания като инсулт, диабет, исхемична болест на сърцето, хронични белодробни болести и астма при деца и юноши.
Докладът идентифицира и друг риск за страната ни. България, заедно с Полша и Италия, e на път да се възползва от възможността за отлагане с 10 години на крайния срок за постигане на по-строгите норми за качество на въздуха до 2030 година.
Ситуацията се усложнява и от това, че страната ни разполага с ограничен брой мониторингови станции за измерване на нивата на замърсяване в атмосферния въздух.
В допълнение Националният център по обществено здраве и анализи не е включен в процеса на разработване на екологичните политики у нас.
Източник:БНР
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
