Галин Господинов: Бизнесът скъса връзката с образованието, работим по възстановяването

В личен и в бизнес план съм доволен. Оптимизмът ми е умерен, но имаме развитие, имаме успехи, надграждаме и трябва да бъдем доволни. И от двете производствени предприятия, и от търговската фирма „GS Строймаркет" има какво още да се желае, но и успехите не бива да бъдат подминавани.

Чуват се мнения, че мебелният бранш е под диктата на големите вериги от една страна, а от друга – притиснат от претенциите на по-малките фирми и на клиентите. Какво се промени на пазара?

Процесът на структуриране на бранша тече от няколко години и ще продължи и през следващите 2-3. Икономическата криза изигра отрезвяващо влияние не само в мебелния бранш, но и в икономиката като цяло. От една ситуация на изключително голямо търсене, каквото беше през 2007-8 година, лесно се прави бизнес. Каквото и да покажеш на пазара, той ще го погълне. Но истинският бизнес е това, което се случва след този бум – борбата за оцеляване, която всъщност поражда развитието.
След кризата започна бавно преструктуриране на пазара, както и на самия бизнес.
Аз, за себе си, винаги съм категоризирал мебелното производство в няколко вида производители. Като се започне от малките производители, на които ние викаме „гаражни", но нека не ги обиждаме по този начин, това са фирми с персонал между 5 и 10 души. Те са по-скоро в сферата на услугите, като произвеждат индивидуални проекти на гражданите. Но пък те предлагат тази услуга на много ниска цена. По-скоро са принудени да работят на ниски цени, което прави оцеляването им на пазара много трудно. Следващият вид са производителите, които работят за търговските вериги. Това са производители от среден клас, които имат възможности и по-големи технологични мощности и точно те се намират под диктата на веригите. Там проблемът е, че големите вериги ги притискат с много тежки условия – ниски цени, отстъпки и промоции. Третата категория са производители, които работят в сферата на износа, т.е. намират пазари извън страната и се опитват да наложат своята продукция на чужди пазари.
Това е тенденцията и тя ще се развива, особено износът, защото търсенето от страна на европейски фирми към български производители е изключително нараснало през последните 2-3 години.
Именно в износа е истинското развитие. На вътрешния пазар може да се работи, но там по-скоро се оцелява, не може да се очаква сериозен растеж.

Няма да кажа нищо ново, като призная, че от години българският потребител търси предимно евтината стока. Има търсене и в средния и по-високия клас, но те не са определящи. Затова и повечето производители са се насочили към този сегмент – ниския ценови клас мебели.
Друга особеност на българския потребител, която за мен е похвална, е, че винаги предпочита българското.
Лесно може да забележите, че магазините, които продават серийни, не много претенциозни мебели, са пълни с хора, а ако влезете в големите и лъскави шоуруми, ще видите няколко отчаяни от живота продавачки, които на ден приемат по двама-трима души и продажбите са малко.

Ще дам пример с една кухня, защото там има нещо сбъркано в разбирането за производство и предлагане на кухни.
Една кухня от среден клас, включваща всичко необходимо на съвременната домакиня, с индивидуален дизайн, изработена от добри материали, не може да има цена по-ниска от 10-15 хиляди лева. Това се предлага на пазара за 3 хиляди.

Има в нашия регион, но се броят на пръстите на двете ми ръце. Процесът по изработването на кухня по индивидуален проект отнема време, затова е по-скъп. Производителят трябва да подържа качествен технически екип. Но повечето не могат да си го позволят и затова продават възможно най-евтино, като се конкурират с магазините за готови мебели, а това е абсолютно невъзможно. Едно е да купиш готова кухня, а съвсем друго – тя да бъде изработена според личните изисквания.
Това е реалната цена, друг е въпросът дали пазарът е готов да я поеме. Такава е ситуацията и трябва да се съобразяваме с нея.

Това е един от най-болните въпроси и се радвам, че го повдигате, за да се чуе от хората, от които зависи това. Парадоксът е очевиден – никой не се съмнява, че безработица има и тя не е никак малка. И при мен идват много хора, които си търсят работа. Проблемът е същият – разминаване между търсенето и предлагането. Голяма част от безработните са хора, които нямат почти никаква квалификация. Но бизнесът вече се е променил – той търси друго качество наемен персонал. Друг погрешен мит е, че бизнесът не е готов да наеме хора без стаж. Това не е вярно. Готов е, но трябва да се вижда, че има зрънце, което може да бъде развито. А това зрънце е квалификацията. Очевидно е, че всички тези курсове за професионална квалификация не са плодотворни и не могат да решат проблема. На пазара няма работна ръка, която да задоволи съответния бранш, не говоря само за мебелния.
Следващият много сериозен проблем е, че гимназията, която произвежда кадри за мебелното производство – ПГ по строителство и архитектура, изпадна в изключително тежко състояние в последните години. И изпадна не защото бизнесът нямаше нужда от квалифицирани кадри, а защото бе скъсана веригата между тези, които ползват услугата – производителите, и тези, които я създават – образователната система. Възстановяването на връзката е изключително труден процес.
Гимназията по строителство е държавно училище, няма с кого да разговаряш на високо ниво. през миналата година подех инициатива да помогна на училището да не бъде закрито. И не само да не бъде закрито, а да започне да се развива и да произвежда кадри за строителния бранш и мебелното производство. Директорката също е много амбицирана и заедно набелязахме конкретни мерки, които включват срещи с родители на деца от основен курс. Ние представителите на бизнеса да обясним на родителите, че сме готови да приемем деца, завършили това училище, да поканим самите родители да видят нашите фабрики и дейността в тях.

Целият мебелен бранш, както и строителният. Всички стоим зад тази идея.
Друга инициатива, която съм поел като ангажимент, и водя преговори с общината е да преместим ПГ по строителство и архитектура в сградата на бившето училище „Отец Паисий". Имам уверението и на кмета, че това би могло да се случи. Убеден съм, че това ще даде нов тласък на гимназията, която в миналото бе сред елитните училища в града ни.

Коментирайте