Генсекът на НАТО: Алиансът не прави нищо в България, ако тя не го поиска

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в интервю за БНР, че от Алианса правят само това, за което са помолени от България. Той е уверен, че гърците ще продължат да са верни съюзници.

Присъствието на натовски войски в Черно море и на българска територия не е продиктувано от непосредствена необходимост, увери генералният секретар на Алианса.

"Искам да подчертая, че НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска. Българите решават какво правим съвместно в страната ви. Всички трябва да разберат, че НАТО е тук за да защитава всички съюзници, включително България на принципа "един за всички - всички за един".

Не виждаме непосредствена заплаха за нито една държава-членка на НАТО, в това число за България.Въпреки това, живеем в променена и по-опасна среда на сигурност.

Тя се дължи на заплахата от ИДИЛ на юг, на насилието в Ирак, Близкия изток и Северна Африка, което вдъхновява за терористични атаки в собствените ни държави - видяхме го в много европейски страни, включително в България.

После идва съвсем различната заплаха от Изток, където виждаме една по-нападателна Русия, която от години инвестира значителни суми за отбрана и тежко въоръжение.

Тя демонстрира желание да използва сила, за да променя граници, като анексира части от територията на съседна държава. Случаят с Крим е първият от края на Втората Световна война насам. Затова трябва да се адаптираме към по-опасната среда на сигурност. Точно това правят заедно България и НАТО", каза Столтенберг.

Столтенберг припомни резултатите от срещатата  на върха на НАТО в Уелс от септември 2014 г., когато всички страни са се съгласили, че е необходима промяна в отбранителните планове.

"Мога да кажа, че всички - включително и България - се съгласихме, че средата за сигурност е променена. Както на юг, така и на изток. Това е причината да инвестираме в отбрана. Увеличаваме и военното присъствие в източната част на Алианса. Откриваме нови малки командни центрове в Балтийските републики, Полша, Румъния и България.

Това не са военни бази, а центрове, които ще установят по-добра връзка между националните сили на България с многонационалните сили на НАТО. Вярвам, че няма противоречие между силната отбрана и диалога. От опита ми като премиер на малка съседна на Русия държава, знам, че успяхме да поддържаме добри всекидневни контакти с Русия не въпреки, а именно заради членството на Норвегия в НАТО.

България сама решава от какво натовско оборудване или присъствие има нужда. Всички източноевропейски съюзнички поискаха повече военно присъствие, включително България. Става дума за повече учения и за вече споменатия команден център с 40 души персонал, половината от които български офицери.

Решението на САЩ да предислоцира тежко въоръжение в България е взето на двустранна основа чрез споразумения със съответните държави, където отива тази техника. Но целта на това преместване на машините е те да участват във военни учения в 7-те страни.

Всъщност държавите скоро могат да станат и повече. Разбира се, за САЩ постоянното превозване и връщане на тежко въоръжение през Атлантическия океан всеки път, когато се провеждат тренировки, е много скъпа и неефективна процедура.

Ето защо, причината за предислоцирането в Европа, е улесняването на ученията. За мен е важно, когато има по-напрегната среда за сигурност, да отвръщаме по отбранителен и пропорционален начин.

Коментирайте