Георги Калчев – изобилие от талант и мъдрост в един третокласник

Георги Калчев е ученик в трети клас на Средно училище „Св. Климент Охридски”. И вече е известен в цяла България. Близък приятел на гайдаря Петър Янев, който не пропуска случай да го покани да свирят заедно. Гого беше сред гостите на тройния юбилей на космическия глас Валя Балканска в зала 1 на НДК през месец май - 75-годишнина, 40 години, откакто "Излел е Дельо Хайдутин" полита в космоса и 25 години, откакто неотлъчно до нея свири гайдарят Петър Янев. Георги Калчев беше и сред участниците в грандиозния спектакъл на Слави Трифонов в зала „Арена Армеец” – „Има такъв народ”.
Гого беше най-малкият участник по време на учредяването на Асоциацията на гайдарите в началото на ноември 2016 г. Янев и Калчев гостуваха наскоро и в Шоуто на Слави.
Именно Петър Янев запалва искрата у малкия Гого преди няколко години. Когато го вижда да свири, малчуганът застива и не сваля поглед от каба гайдата на големия наш музикант.„Талантът му е вроден, но е съчетан с голямо желание”, казва и преподавателят на Георги в училището по изкуствата Димитър Димитров.
Освен талантлив музикант, Гого е успешен и амбициозен спортист. Тренира плуване, където също иска да е най-добрият.Плуването му помага на белите дробове – има повече въздух за гайдата.
Макар че е едва в трети клас, Георги е със специфична мъдрост. Благодарен е на родителите си, учителите, съучениците, съотборниците в спорта. Казва, че училището му е втори дом, а класът – семейство.„Да си известен и богат не е най-важното в живота! Достатъчно е да си добър човек”, споделя скромно Гого, макар че вече е доста популярен и с харизмата си очарова всички, където и да се появи. 
 
- Гого, защо избра да свириш на гайда? Сам ли се насочи към този инструмент, който е труден за едно дете?
Не съм си избрал сам гайдата. Всичко стана спонтанно, благодарение на, може би, най-известния ни гайдар Петьо Янев. Той ме запали с неговата гайда. Бях много палаво дете. По време на една семейна почивка в Пампорово го чух да свири и просто онемях. Спрях на едно място и не свалях поглед от него.
Сега с Петьо сме много добри приятели. Обичаме да свирим заедно, понякога до полунощ. Обичам да ходя в Родопите, защото там се изпълвам с енергия, зареждам се.
- Участвахте заедно в грандиозния спектакъл на Слави Трифонов „Има такъв народ”. Какво е чувството да свириш пред десетки хиляди зрители в зала „Арена Армеец”? Представял ли си си, че може да ти се случи подобно нещо едва в трети клас? Притесни ли се, преди да се качиш на сцената?
Не съм се притеснявал нито за миг. Нямам сценична треска. Още повече, че до мен бе Петьо Янев. А когато свирим заедно – никога не съм се притеснявал. Да видя зала „Арена Армеец” беше моя мечта и много се зарадвах, когато ме поканиха. Не мога да опиша чувството.
- А в Шоуто на Слави притесни ли се? Все пак те дават по телевизията…
Не, вече се познавах с всички от екипа покрай репетициите и участието в спектакъла. Всички са много забавни. Слави наистина е много висок, настроението е много добро. Но ми направи впечатление, че, когато започнат работа, всички са много сериозни и изключителни професионалисти.
- Вече си доста популярен. Как се отнасят твоите съученици към славата, която трупаш?
Мога да кажа, че всичките ми съученици са истински приятели. Класът ни е като едно семейство. Ние сме като братя и сестри, а госпожата е нашата майка.
Като дойдох в класа и едно от момичетата каза: „Имаме си още едно братче”. Това много ме трогна. Тя се казва Яна и никога няма да забравя тези думи. Тя е отличничка, както и всички останали – ние сме най-добрият клас в цялото училище. Имаме и най-добрата класна – г-жа Нели Василева.
- По всичко личи, че приемаш училището като удоволствие. Идваш с огромно желание, нали?
Приемам го като втори мой дом. Идвам, наслаждавам се, обичам да свиря, обичам да уча, всичко е супер.
- По колко време в седмицата отделяш за свирене?
Тук в училище имам по един час, понякога с господина оставаме и повече. Вкъщи, за съжаление, нямам толкова свободно време, но все пак намирам време. Гайдата е удоволствие и дори няма нужда някой да ме кара.
- Освен че отделяш достатъчно време на уроците, ти си пълен отличник и спортуваш активно. Тренираш плуване, където също имаш доста успехи…
Плуването ми помага да релаксирам. Там също имам много приятели.  
- Сподели, че класът ти е като семейство. Няколко думи и за истинското ти семейство… Подкрепят ли те твоите родители, помагат ли ти?
Те са най-важното за мен. Винаги са ме подкрепяли във всичко. Имам най-добрия батко на света. Винаги ми помага, играем заедно. Каквото и да го помоля – винаги отговорът е „да”. С мама сме винаги заедно, помага ми за уроците. А с тате сме като близнаци. Семейството е най-важното за всеки и аз съм щастлив, че имам такова семейство. Майка ми и баща ми са като фея и магьосник. Каквото си пожелая – го сбъдват на момента.
- Кое е най-важното, което ще запомниш от двамата свои учители Петър Янев и Димитър Димитров?
Благодарен съм и на двамата, че са ме научили на толкова много неща. За мен те са като двама по-големи братя. Няма да забравя съвета на господин Димитров: „Бавно, равномерно, бързо!”. Защото аз искам всяко нещо да стане веднага, на минутата. Петьо също ме е съветвал да бъда търпелив. Но така ще ги запомня – като по-големите ми братя.
- За какво мечтаеш? С гайдата или с плуването е свързана голямата ти мечта? Какво искаш да постигнеш?
Всичко! Но все пак не е важно само да си известен или богат. Това е хубаво, но преди всичко трябва да си добър човек. Мечтите ми са свързани и със спорта, и със свиренето. Искам да бъда шампион по плуване, искам да стана най-добрият гайдар. 

Коментирайте