Герман Германов: В нито една държава, въвела еврото, няма по-висока инфлация или двойни цени

Годината няма да е лека. Започваме оптимистично, но очакванията са БНБ да повиши лихвите по кредитите. Това неминуемо ще се отрази и на бизнеса, и на гражданите. Това заяви в студиото на медийна група „Добруджа“ Герман Германов – главен секретар на Търговско-промишлена плата - Добрич. Той отбеляза, че и достъпът до кредитиране ще стане малко по-труден, защото се очаква от БНБ да бъдат ограничени условията за отпускане на кредит, а не както досега всяка банка сама да преценява какви да бъдат тези условия. Забавихме се и доста с промяната на основния лихвен процент. Очаква се те също да бъдат повишени, за да достигнат нивото в Европа, посочи Германов.

- Г-н Германов, с какви очаквания бизнесът встъпи в 2024 г.?
Очакваме новата година да бъде по-добра и по-благодатна, а фирмите да се развиват и работещите да бъдат доволни. Какво обаче ще се случи, зависи от всички нас. Годината няма да е лека. Очакванията са Централната банка да повиши лихвите по кредитите, което ще се отрази на бизнеса и хората, защото освен това се очаква да бъдат ограничени и условията за отпускане на кредити. До сега всяка банка сама преценява на кого и при какви условия да отпусне кредит. Очаква се БНБ да наложи някакви ограничения. Достъпът до кредитиране ще бъде ограничен и малко по-труден. Същевременно се забавихме, в сравнение със страните от Европа, с промяната на основния лихвен процент, който води до промяна на лихвените проценти по кредитите. Очаква се те също да бъдат повишени, за да можем да стигнем нивото на Европа.
- От началото на тази година е по-висока и минималната работна заплата, което също ще има своето отражение върху бизнеса. Неговите представители не бяха съгласни с това повишаване... 
По време на преговорите БТПП винаги е заявявала, че административното вдигане на минималната работна заплата не е добро и не само за бизнеса, но и в много други сектори.  Повишаването на МРЗ трябва да бъде резултативна величина от по-високия брутен вътрешен продукт, както и от други фактори, но не и като административно решение. От това страда не само бизнесът. В момента предстои приемане на бюджета на общината за 2024 година. Доколкото аз имам информация, само за община Добрич, административното вдигане на минималната работна заплата означава, че Общината трябва да намери един финансов ресурс в рамките на пет–шест милиона лева допълнително, защото освен минималната работна заплата, ще се повишат и други заплати. Въпросът е откъде точно трябва да се вземат тези пари. Те трябва да излязат от собствените приходи на общината, което означава, че трябва да се отреже финансов ресурс от други разходи като капиталова програма, спорт, култура или нещо друго. Същото е и при бизнеса. Това, според мен, ще доведе до увеличаване на сивия сектор, а уж всички се борим за изсветляване на икономиката. Хората или ще започнат да съкращават работни места, или ще прибегнат до редица други трикове, като плащане под масата или нещо друго. Всички ще търпим последствията от това.
- Това ли са основите Ви притеснения относно бюджета на Община град Добрич?
Това е нещо, което в момента излиза като притеснение във финансите на Общината. Става въпрос за повишение с 20%, което никак не е малко и ще се наложи да се търси ресурс, за да бъде покрит.
- Друго нещо, което тревожи хората, е приемът на Еврото като парична единица. Почти всеки втори човек има притеснения в това отношение и негативно отношение по темата. Защо се случва това, къде и какво остава неясно и необяснено?
Това е резултат от недостатъчната информираност. В нито една държава, която е въвела еврото, не се забелязва нито по-висока инфлация, нито двойно покачване на цени. Напротив, страните, които последни въведоха еврото, отчитат по-висок брутен вътрешен продукт и настигат останалите страни от еврозоната. От друга страна се говори, че след въвеждане на Еврото БНБ ще загуби възможността да влияе на валутния курс. Не можем да загубим нещо, което нямаме. От 1997 г. ние сме във валутен борд и на база договореностите с МВФ, БНБ и днес не може да променя курса, защото той е фиксиран от 1997 година. Още през 2018 година, с промяна в закона на БНБ бе решено, че България влиза в чакалнята с курса, който действа и до сега. Той ще остане същия и при влизане в Еврозоната. От там нататък може да се говори за промяна на курса, защото в Еврозоната може да има флуктуации, които стигат до 15%. Те също са ограничени. Водещи икономисти и финансисти считат, че условията са такива, че ако България влезе в Еврозоната по-вероятно е да се направи засилване на българския лев, отколкото да се обезцени. 
- Тези обяснения обаче не успокояват онези, които живеят със спомените и страховете от 1997 г., защото помнят инфлацията от онова време...
Да, всички помним инфлацията от онази година. Основната положителна черта от влизането в Еврозоната е фактът, че ще има стабилност. Тя дава стабилност на банковия сектор и не допуска фалиране на банки. А през 1997 година инфлацията се случи, защото много банки бяха умишлено фалирани и много хора загубиха спестяванията си. Европейската централна банка не може да допусне това. В момента ние пак се съобразяваме с изискванията на ЕЦБ и МВФ, но не участваме във вземането на решенията. Влизането ни в Еврозоната ще позволи на България да участва в преговорния процес и ще може да изказва мнение. Докато сега само стоим и гледаме. Разбирам страховете на някои от хората, които не са достатъчно информирани, но трябва да се обясни какви са плюсовете и какви са минусите. Влизането ни в Еврозоната ще се случи, когато изпълним всички необходими критерии. Един от тези критерии е инфлацията. По този критерий ние не можем да изпълним изискването, защото ЕЦБ следи инфлационните процеси 12 месеца, месец по месец и сега, на 1 април, трябва да излезе докладът. В последните 9 месеца инфлацията у нас е по-висока от изискванията и е невъзможно тя да се преодолее в последните три месеца. До сега няма случай, в който ЕЦБ да е направила компромис и неизпълнявайки един от критериите, страна да бъде приета. Най-вероятно датата, която би могла да се постигне за приемане на Еврото, е 2027 г., и то само при условие, че ние си свършим работата.
- Пазарът на работна ръка е тема, която години наред е болезнена за бизнеса. Този проблем не намира своето решение във времето. Прави ли се разлика межди кадри и хора с диплома?
Вече не се прави. Ако преди години говорехме, че има недостиг на подготвени кадри, сега казваме, че липсват каквито и да било кадри. Работодателите отдавна не се надяват, че могат да намерят на пазара на труда готови и подготвени хора. Това е един труден проблем за дискусия. Ако попитаме работодателите, те ще кажат, че няма хора и работещи. Ако попитаме хората, те ще кажат, че няма работа. 
- Искаме в Добрич да се изгради Индустриален парк. Кой ще работи в него?
Трябва да се работи за привличане на млади хора. Трябва да се работи върху професионалното образование. На теория имаме и дуална система за обучение, но тя все още е много далеч от резултата, който ще донесе пряк ефект в реалния живот. Аз съм посещавал много професионални училища в други държави. В едно такова училище в Германия ме впечатли фактът, че в учебната програма липсват предмети като физика, математика, чужд език. На въпрос защо така, отговорът беше, че всичко, което е необходимо от тези предмети, е вкарано в специалния предмет по професия. Училищата у нас произвеждат функционално неграмотни хора. Всички имаме много работа, която да се свърши, за да кажем, че обучаваме подготвени млади хора за живота.
- Каква беше 2023 година за ТПП-Добрич? Върху какви дейности ще се фокусира тя през настоящата?
ТПП-Добрич изпрати една спокойна година и се надяваме, че настоящата ще бъде такава. Освен традиционната ни работа, свързана с подготовка на документи на външно търговски фирми, които се занимават с износ, ние работим и с граждани. Извършваме преводи и легализации, работим по европейски проекти, свързани с професионално обучение. И през тази година ще продължим с поредицата срещи и семинари, свързани с еврото. Предстоят избори за Европейски парламент. ТПП–Добрич ще работи и за това. В България европейските избори са с много нисък интерес и за това нашият център ще продължи да прави срещи с млади хора, с ученици и да информира какво точно е ЕС, какво прави и как това влияе на живота върху всички нас. За да можем да разберем, че хората, които изпращаме в Европейския парламент, не са там, за да вземат добри заплати, а че решенията, които се вземат там, влияят на нашия живот. Една от дейностите на нашия център е освен да информира за политиките на ЕС, е и да дава обратна връзка към европейските институции за това, какви са настроенията и мненията на хората, защото Брюксел е далеч, но неговите решения пряко ни касаят. Продължаваме работа по тези проекти и всички други теми, които биха били в полза и на бизнеса и на хората от областта.

Коментирайте