Инициативен комитет, в който е включен и германец, се зае с възраждането на каварненското село Хаджи Димитър. Проблемите на селото са много, но най-дейните му жители са решили да вземат нещата в свои ръце и да постигнат „ако не пълно възстановяване на селото, то поне малко по-добър и приемлив живот”, разказва Светла Стоянова, която преди доста години е избрала да живее в Хаджи Димитър.
Едва ли за някого е изненада, че най-големият проблем е свързан с водоснабдяването.
Водопроводната мрежа в селото е стара и не може да издържи на повишеното налягане. В селото има поне 12 аварии от месеци, дори от години, водата изтича в дворовете и на полето, а в домовете си хората вода нямат.
В инициативния комитет с огромно желание се включва и германецът Петер Фавриц, който живее в Хаджи Димитър в 90 процента от годината заедно със своята съпруга, която е украинка.
„Това, което установих тук, малко ме поизплаши, защото дойдох тук, за да живея спокойно и в мир, но трябваше да констатирам, че в Европа селата замират. Заедно с другите жители направихме няколко събрания, защото не искаме да си крием главата в пясъка, а искаме селото отново да живее и това ще стане, когато жителите му направят така, че то да се възроди”, подчерта Петер.
Другият голям проблем на село Хаджи Димитър е, че се намира на международния път Дуранкулак – Варна и автомобилите често минават със 100-120 км/ч, продължава Светла Стоянова. Тя лично се е обърнала към община Каварна, за да бъдат взети мерки. Обеща ли им, даже минало през гласуване в ОбС, че до Великден ще им монтират два „легнали полицая” в двата края на селото. Нищо от това не е направено досега.
„Направихме предложение за кръгово кръстовище, направих и скица, рисунки. Дори направих предложение за електронна система, което ще спести необходимостта от полицаи и ще струва между 3 и 4 000 лв. Никакъв отговор! Да, има много села с много проблеми, но ние искаме поне малко да бъдем чути и нещо да се случи. А, не да го напишем, да го пъхнат в някое чекмедже и …край”, разочарован е германецът.
„Когато с Петер направихме този Инициативен комитет, не сме имали идеята в България да правим немско село”, казва Светла Стоянова. Тя си дава сметка, че ние, българите, сме различни като манталитет, като характер и затова сме България. „Немското си е немско, ние искаме да вземем хубавото, за да можем да си почистим селата. Но това, че имаме друг тип живот, друга традиция – това трябва да се запази”, категорична е българката, която 10 години е живяла и работила в Германия. „Не искаме село Хаджи Димитър да стане село от еди-коя си област от Германия - в никакъв случай! Което можем обаче да променим, като хигиена, водоснабдяване, ще се опитаме да го направим”, добави тя.
„Решени сме със собствени усилия да си разкрасим селото. Възрастните хора не могат да дойдат до магазина, защото всичко е потънало във вода, но искаме със собствен труд да покажем какво можем да направим, без да сме длъжни да чакаме „отгоре”. А по този начин да активизираме и хората от други села да направят същото. Не можеш само да критикуваш, без да предприемеш действия, така смятам аз. Човек трябва да вземе нещата в свои ръце”, казва в заключение Петер Фабриц.
Репортаж на Дана Михайлова и Петър Петров
Едва ли за някого е изненада, че най-големият проблем е свързан с водоснабдяването.
Водопроводната мрежа в селото е стара и не може да издържи на повишеното налягане. В селото има поне 12 аварии от месеци, дори от години, водата изтича в дворовете и на полето, а в домовете си хората вода нямат.
В инициативния комитет с огромно желание се включва и германецът Петер Фавриц, който живее в Хаджи Димитър в 90 процента от годината заедно със своята съпруга, която е украинка.
„Това, което установих тук, малко ме поизплаши, защото дойдох тук, за да живея спокойно и в мир, но трябваше да констатирам, че в Европа селата замират. Заедно с другите жители направихме няколко събрания, защото не искаме да си крием главата в пясъка, а искаме селото отново да живее и това ще стане, когато жителите му направят така, че то да се възроди”, подчерта Петер.
Другият голям проблем на село Хаджи Димитър е, че се намира на международния път Дуранкулак – Варна и автомобилите често минават със 100-120 км/ч, продължава Светла Стоянова. Тя лично се е обърнала към община Каварна, за да бъдат взети мерки. Обеща ли им, даже минало през гласуване в ОбС, че до Великден ще им монтират два „легнали полицая” в двата края на селото. Нищо от това не е направено досега.
„Направихме предложение за кръгово кръстовище, направих и скица, рисунки. Дори направих предложение за електронна система, което ще спести необходимостта от полицаи и ще струва между 3 и 4 000 лв. Никакъв отговор! Да, има много села с много проблеми, но ние искаме поне малко да бъдем чути и нещо да се случи. А, не да го напишем, да го пъхнат в някое чекмедже и …край”, разочарован е германецът.
„Когато с Петер направихме този Инициативен комитет, не сме имали идеята в България да правим немско село”, казва Светла Стоянова. Тя си дава сметка, че ние, българите, сме различни като манталитет, като характер и затова сме България. „Немското си е немско, ние искаме да вземем хубавото, за да можем да си почистим селата. Но това, че имаме друг тип живот, друга традиция – това трябва да се запази”, категорична е българката, която 10 години е живяла и работила в Германия. „Не искаме село Хаджи Димитър да стане село от еди-коя си област от Германия - в никакъв случай! Което можем обаче да променим, като хигиена, водоснабдяване, ще се опитаме да го направим”, добави тя.
„Решени сме със собствени усилия да си разкрасим селото. Възрастните хора не могат да дойдат до магазина, защото всичко е потънало във вода, но искаме със собствен труд да покажем какво можем да направим, без да сме длъжни да чакаме „отгоре”. А по този начин да активизираме и хората от други села да направят същото. Не можеш само да критикуваш, без да предприемеш действия, така смятам аз. Човек трябва да вземе нещата в свои ръце”, казва в заключение Петер Фабриц.
Репортаж на Дана Михайлова и Петър Петров
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
