С изключително актьорско присъствие на Тервелска сцена бяха открити 43-тите Пролетни празници на културата. Гост на празниците бе Театър „Мелпомена“. В образите на героите от „Големанов“ видяхме Мария Статулова – баба Гицка, Силвия Лулчева- Илиева, Стефан Рядков - Горилков, Мирослав Косев – Чавдаров, а в ролята на Големанов – Любомир Нейков.
С образа на Големанов и с цялото си произведение, Ст. Л. Костов осмива така саркастично нашето политическо общество, както малцина български писатели са успели да го направят през годините.
С критичния си патос и ярки, колоритни образи, със стегнатата си композиция и лаконичен диалог, пиесата „Големанов“ остава едно от най-ценните завоевания на нашата сатирична литература за всички времена. И безспорна класика , защото звучи впечатляващо актуално и днес – за съжаление.
Не случайно, след Бай Ганьо, Големанов е най-популярният български литературен герой, който предизвиква не само смях, но и възмущение. Той е олицетворение на вманиачения кандидат за министерско кресло. Карикатура е на необузданите амбиции за власт, пари и слава. Той е въплъщение на всички пороци, присъщи, както се оказва и на съвременните държавни мъже. В пиесата, написана през далечната 1928 г., Ст. Л. Костов ни показва няколко дни от живота на един добър човечец, който става хитър и лукав, когато разбира, че има вероятност да го изберат за министър. Губи чувството си за мярка и разкрива своята глупост, лицемерие, скъперничество и грандомания. В пиесата авторът постига интересен парадокс, като го превръща от един стълб на държавната машина - в неин изобличител. Когато героят се чувства огорчен и неоценен от своята партия, Големанов започва да критикува дори парламентаризма и демокрацията, срамните пазарлъци, морала и честта на управляващите. Майсторската разработка на всички образи държи действието в рамките на едно завидно единство между жизнена и художествена истина. Над всичко, разбира се, в тази забележителна комедия стои самият Големанов.
С образа на Големанов и с цялото си произведение, Ст. Л. Костов осмива така саркастично нашето политическо общество, както малцина български писатели са успели да го направят през годините.
С критичния си патос и ярки, колоритни образи, със стегнатата си композиция и лаконичен диалог, пиесата „Големанов“ остава едно от най-ценните завоевания на нашата сатирична литература за всички времена. И безспорна класика , защото звучи впечатляващо актуално и днес – за съжаление.
Не случайно, след Бай Ганьо, Големанов е най-популярният български литературен герой, който предизвиква не само смях, но и възмущение. Той е олицетворение на вманиачения кандидат за министерско кресло. Карикатура е на необузданите амбиции за власт, пари и слава. Той е въплъщение на всички пороци, присъщи, както се оказва и на съвременните държавни мъже. В пиесата, написана през далечната 1928 г., Ст. Л. Костов ни показва няколко дни от живота на един добър човечец, който става хитър и лукав, когато разбира, че има вероятност да го изберат за министър. Губи чувството си за мярка и разкрива своята глупост, лицемерие, скъперничество и грандомания. В пиесата авторът постига интересен парадокс, като го превръща от един стълб на държавната машина - в неин изобличител. Когато героят се чувства огорчен и неоценен от своята партия, Големанов започва да критикува дори парламентаризма и демокрацията, срамните пазарлъци, морала и честта на управляващите. Майсторската разработка на всички образи държи действието в рамките на едно завидно единство между жизнена и художествена истина. Над всичко, разбира се, в тази забележителна комедия стои самият Големанов.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
