11 български граждански организации призовават депутатите в 49-ото Народно събрание да са на висотата на обществените изисквания за ефективна институционална инфраструктура.
Заявките на управляващото мнозинство за спазване на високи стандарти при избора на независими органи не трябва да катастрофират в повтаряне на дългогодишни порочни практики на задкулисно договаряне и партийно-квотно разпределяне на позиции в регулаторите, подчертава се в официална позиция на Българския институт за правни инициативи, Антикорупционния фонд, Асоциацията на европейските журналисти в България, Български адвокати за правата на човека, Български Хелзинкски комитет, Български център за нестопанско право, Института за пазарна икономика, Института за развитие на публичната среда, Програма "Достъп до информация", Центъра за либерални стратегии и Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Организациите отбелязват, че сегашният състав на парламента може да продължи реформаторската си политика, като постави на принципно нова основа начина, по който конституира органи.
Те припомнят няколко обстоятелства, сред които: политическата криза в страната, довела до пет предсрочни парламентарни избори в периода 2021 г. - 2023 г.; усилията на обществени групи за ефективно прилагане на принципите на правовата държава и разделение на властите; изтеклите мандати на титулярите на множество еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание; дългогодишните искания на активни граждански организации за прозрачни парламентарни назначения; критично ниското доверие на българското общество към публичните институции; политическите заявки от представители на управляващото мнозинство за прозрачност и отговорност при избора на регулатори от Народното събрание; констатациите в Доклада на Европейската комисия за върховенство на закона за България за обновяване мандатите на независимите регулаторни власти и забавянето му като резултат от политическата ситуация; приетите промени в Конституцията от декември 2023 г., които закрепват на конституционно ниво стандартите за избор на независими органи от парламента.
11 български граждански организации призовават депутатите в 49-ото Народно събрание да са на висотата на обществените изисквания за ефективна институционална инфраструктура.
Заявките на управляващото мнозинство за спазване на високи стандарти при избора на независими органи не трябва да катастрофират в повтаряне на дългогодишни порочни практики на задкулисно договаряне и партийно-квотно разпределяне на позиции в регулаторите, подчертава се в официална позиция на Българския институт за правни инициативи, Антикорупционния фонд, Асоциацията на европейските журналисти в България, Български адвокати за правата на човека, Български Хелзинкски комитет, Български център за нестопанско право, Института за пазарна икономика, Института за развитие на публичната среда, Програма "Достъп до информация", Центъра за либерални стратегии и Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Организациите отбелязват, че сегашният състав на парламента може да продължи реформаторската си политика, като постави на принципно нова основа начина, по който конституира органи.
Те припомнят няколко обстоятелства, сред които: политическата криза в страната, довела до пет предсрочни парламентарни избори в периода 2021 г. - 2023 г.; усилията на обществени групи за ефективно прилагане на принципите на правовата държава и разделение на властите; изтеклите мандати на титулярите на множество еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание; дългогодишните искания на активни граждански организации за прозрачни парламентарни назначения; критично ниското доверие на българското общество към публичните институции; политическите заявки от представители на управляващото мнозинство за прозрачност и отговорност при избора на регулатори от Народното събрание; констатациите в Доклада на Европейската комисия за върховенство на закона за България за обновяване мандатите на независимите регулаторни власти и забавянето му като резултат от политическата ситуация; приетите промени в Конституцията от декември 2023 г., които закрепват на конституционно ниво стандартите за избор на независими органи от парламента.
Други искания към НС са да се придържа стриктно към принципите на публичност, прозрачност, обективност, равнопоставеност, предвидимост на избора, отчетност на назначаващия орган, професионализъм и конкурентост, въплътявайки практически промените в Конституцията; да организира процедурите за избор в разумен срок (минимум 3 месеца от номинацията до избора), за да се даде достатъчно време на професионални общности, медии и гражданско общество да се запознаят с предложените номинации и техните концепции;
Настоява се и за анализ на сектора, за който съответния орган има правомощия по регулиране, управление, санкциониране, лицензиране, надзор и др., както и за анализ на годишните отчети на органа.
Заявките на управляващото мнозинство за спазване на високи стандарти при избора на независими органи не трябва да катастрофират в повтаряне на дългогодишни порочни практики на задкулисно договаряне и партийно-квотно разпределяне на позиции в регулаторите, подчертава се в официална позиция на Българския институт за правни инициативи, Антикорупционния фонд, Асоциацията на европейските журналисти в България, Български адвокати за правата на човека, Български Хелзинкски комитет, Български център за нестопанско право, Института за пазарна икономика, Института за развитие на публичната среда, Програма "Достъп до информация", Центъра за либерални стратегии и Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Организациите отбелязват, че сегашният състав на парламента може да продължи реформаторската си политика, като постави на принципно нова основа начина, по който конституира органи.
Те припомнят няколко обстоятелства, сред които: политическата криза в страната, довела до пет предсрочни парламентарни избори в периода 2021 г. - 2023 г.; усилията на обществени групи за ефективно прилагане на принципите на правовата държава и разделение на властите; изтеклите мандати на титулярите на множество еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание; дългогодишните искания на активни граждански организации за прозрачни парламентарни назначения; критично ниското доверие на българското общество към публичните институции; политическите заявки от представители на управляващото мнозинство за прозрачност и отговорност при избора на регулатори от Народното събрание; констатациите в Доклада на Европейската комисия за върховенство на закона за България за обновяване мандатите на независимите регулаторни власти и забавянето му като резултат от политическата ситуация; приетите промени в Конституцията от декември 2023 г., които закрепват на конституционно ниво стандартите за избор на независими органи от парламента.
11 български граждански организации призовават депутатите в 49-ото Народно събрание да са на висотата на обществените изисквания за ефективна институционална инфраструктура.
Заявките на управляващото мнозинство за спазване на високи стандарти при избора на независими органи не трябва да катастрофират в повтаряне на дългогодишни порочни практики на задкулисно договаряне и партийно-квотно разпределяне на позиции в регулаторите, подчертава се в официална позиция на Българския институт за правни инициативи, Антикорупционния фонд, Асоциацията на европейските журналисти в България, Български адвокати за правата на човека, Български Хелзинкски комитет, Български център за нестопанско право, Института за пазарна икономика, Института за развитие на публичната среда, Програма "Достъп до информация", Центъра за либерални стратегии и Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Организациите отбелязват, че сегашният състав на парламента може да продължи реформаторската си политика, като постави на принципно нова основа начина, по който конституира органи.
Те припомнят няколко обстоятелства, сред които: политическата криза в страната, довела до пет предсрочни парламентарни избори в периода 2021 г. - 2023 г.; усилията на обществени групи за ефективно прилагане на принципите на правовата държава и разделение на властите; изтеклите мандати на титулярите на множество еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание; дългогодишните искания на активни граждански организации за прозрачни парламентарни назначения; критично ниското доверие на българското общество към публичните институции; политическите заявки от представители на управляващото мнозинство за прозрачност и отговорност при избора на регулатори от Народното събрание; констатациите в Доклада на Европейската комисия за върховенство на закона за България за обновяване мандатите на независимите регулаторни власти и забавянето му като резултат от политическата ситуация; приетите промени в Конституцията от декември 2023 г., които закрепват на конституционно ниво стандартите за избор на независими органи от парламента.
Други искания към НС са да се придържа стриктно към принципите на публичност, прозрачност, обективност, равнопоставеност, предвидимост на избора, отчетност на назначаващия орган, професионализъм и конкурентост, въплътявайки практически промените в Конституцията; да организира процедурите за избор в разумен срок (минимум 3 месеца от номинацията до избора), за да се даде достатъчно време на професионални общности, медии и гражданско общество да се запознаят с предложените номинации и техните концепции;
Настоява се и за анализ на сектора, за който съответния орган има правомощия по регулиране, управление, санкциониране, лицензиране, надзор и др., както и за анализ на годишните отчети на органа.
Снимка:webnews.bg
Източник:News.bg